Присъда № 18 от 12.07.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 18/12.07.2024 година по НОХД № 339/2023 г. на РС-Разлог.

РП-Б., ТО-Р., е внесла обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение с/у Д.Х.К., ЕГН*, роден на *, в г.Г., с адрес: г.Г., у.„В.“№3, с адрес - г.Б., у.„С.И.“№8А, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, управител на х. „С.И.Р.“-Б., за това че на 19.07.2021 г. около 01.40 часа, в г.Б., о.Б., по у.„Б.“, управлявал МПС - л. а., марка и модел „П..“ с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.36 на хиляда, установена по надлежния ред - с протокол за хим. експертиза №*/21.07.2021 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б. - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В хода на съд. прения представителят на прокуратурата, поддържа обвинението за което е предаден на съд подсъдимия К. Счита, че от събраните в хода на съд. следствие доказателства може да се направи категоричния извод, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е подведен под нак. отговорност. В тази вр. се позовава на събраните в хода на производството гласни доказателства и приобщените писмени такива. Счита, че от протокола от хим. експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1.36 на хиляда. Посочва, че действително при тестването му с ТС „Дрегер алкотест 7510“ е установена по-ниска стойност. Доколкото в Наредбата при съмнение за грешно отчитане предвижда по-прецизно изследване и позовавайки се на трайно установената съд. практика, пледира че следва при наличие на различни стойности, следва да бъдат взети предвид стойностите установени по надлежния ред с резултата от хим. изследване на предоставената от подсъдимия кръвна проба. Счита за иррелевантно в случая заявеното като защитна теза на подсъдимия за възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор, доколкото последния лично с подписа си е избрал алтернативния метод. Въпреки това сочи, че от приобщените писмени доказателства се установява, че към инкриминираната дата са били налични на територията на ОДМВР-Б. и в частност РУ-Б. доказателствен анализатор, отговарящ на изискванията за тариране. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатата му обвинение, като бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК - „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, за изпитателен срок от 3 години. Също така на основание чл.343г, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, като се приспадне времето, през което същият е бил лишен от това право по адм. ред.

Защитникът на подсъдимия адв. Н., моли подзащитния му да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Счита, че след като ТС е показало наличие на алкохол в издишвания въздух от 1.21, органът извършил проверката не е съобразил допустимата грешка, която дават тези уреди. Счита, че с оглед експертизата на ВЛ - Г., следва да се приеме, че концентрацията на алкохол е 1.36 на хиляда, тъй като е било налице фаза на резорбация, поради което е по-правилно да се приеме, че концентрацията на алкохол е била в рамките на 1.15 до 1.27, като към момента на спиране на водача според защитата, концентрацията е била дори под 1 промила. Отделно от изложеното са наведени доводи, че на подсъдимия не е била предоставена възможност от страна на лицата извършили проверката, да избере един от двата метода – или хим. лабораторно изследване, ч/з даване на кръвна проба или ч/з доказателствен анализатор. Моли съдът да не приема съдържащите се в писмените документи, служебно изискани от ОДМВР-Б., досежно наличността на доказателствен анализатор на територията на ОДМВР-Б., като счита, че не е установено дали е имало такива, които са работели и дали е имало лице, което е преминало съответното обучение и има право да работи с доказателствени анализатори.

Подсъдимият в дадените от него обяснения, твърди че от страна на полицаите не му е бил предлаган никакъв друг вариант освен да даде кръвна проба, след като не се е съгласил с 1 показанията на ТС. Няма спомен дали е положил подпис в талона. Разписал документа, който му бил предоставен и съответно отишъл да даде кръвна проба. Признава, че положените подписи в талон за мед. изследване са положени от него.

От събраните в хода на съд. следствие и приобщените по реда на чл.283 от НПК, доказателства по БП №107/2021 г. по описа на Рг.РС доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 19.07.2021 г., около 01.40 ч., в г.Б., о.Б., по у.„Б.“, подсъдимият К. управлявал л. а., марка и модел „П..“ с рег.№*. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители А.И. и М.М., които изпълнявали задълженията си като АП по ПК към РУ-Б., ОДМВР-Б. На водача К. били изискани документи за проверка, които той представил на полицейските служители.

На проверяващите направило впечатление, че водачът К. имал забавени реакции и лъхал на алкохол, като същият заявил, че е пил вино.

Подсъдимият Д.К. бил изпробван по надлежен ред с ТС „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510”, с фабр. №ARBB 0190. Апаратът отчел 1.21 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта ч/з измерване в издишалия въздух /в 01.45.29 ч./. Издаден му бил талон за изследване с бланков №*, в който К. отразил, че не приема показанията на ТС и положил подпис.

Подсъдимият К. бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП-Б., където дал кръвна проба. От изготвеното експертно заключение по назначената хим. експертиза се установило 1.36 на хиляда, концентрация на алкохол в кръвта, съгласно протокол за хим. експертиза №*/21.07.2021 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б..

На подсъдимия е съставен АУАН №*/19.07.2021 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който подписал без възражение. Така възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от приобщените доказателства: показанията на свидетелите А.И. и М.М. - полицейски служители, писмените доказателства - справка за съдимост, справка за нарушител, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за мед. изследване, талон за мед. изследване, АУАН, протокол за доброволно предаване на МПС, заключение на хим. експертиза. Съдът кредитира събраните доказателства, които взаимно се допълват, не си не си противоречат, логично и последователно пресъздават описаната фактическа обстановка.

От показанията на свидетелите А.И. и М.М. – служители при РУ-Б. се установява, че на инкриминираната дата спрели за проверка л. а. „П.“. Установили, че водач на автомобила е подсъдимия Д.К. Направило им впечатление, че същия миришел на алкохол и имал забавени реакции. Попитали го дали е употребил алкохол, като К. им казал, че е пил вино. На място бил изследван с ТС „Алкотест Дрегер“, което отчело 1.21 промила. Свидетелят М. съставил на водача АУАН по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издал му талон за мед. изследване, като водача не приел показанията на ТС. Същият бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП-Б., където предоставил кръвна проба. Свидетелите сочат, че принципно след като проверяваното лице не приеме показанията на ТС, посочва коя от двата метода - ч/з хим. анализ на кръвна проба или доказателствен анализатор избира. В случая лицето К. се е подписал с/у метода, който избира.

На първо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите И. и М., като всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки, които индикират предубеденост или заинтересованост. Свидетелите са очевидци на деянието и са възприели механизма на извършването му.

От представения АУАН се установява, че същият е връчен на подсъдимия К. на 19.07.2021 г. без възражения, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От изготвената в досъдебното производство хим. експертиза, се установява че Д.К. в кръвта си е имал наличие на етилов алкохол от 1,36 промила.

От заключението на ВЛ по изслушаната СМЕ се установява, че периода след прием на алкохол и проникването му от стомашния тракт в кръвообщращението, а оттам в тъканите и 2 органите на организма да момента на достигането на максимална концентрация в кръвта е наречен фаза на резорбация. Според медика коефициента на пропорционалност е твърде сложна величина и зависи от множество фактори, като окончателното всмукване (резорбация) на поетия алкохол в организма настъпва средно за около 60 – 90 минути, като може да се забави дори с не - повече от 180 минути. ВЛ е приело, че преди спирането за извършване на проверка от полицейските служители, К. е консумирал алкохол, чиято концентрация в кръвта все още е нараствала във времето след спиране, т.е към момента на спиране за проверката водачът е бил във фаза на резорбция на поетия алкохол. До този извод ВЛ стига, предвид отразените стойности с ТС в 01.45 часа – 1.21 и кръвната проба на взета кръв в 2.42 часа. ВЛ изчислява максимално допустимата грешка на калиброван анализатор Алкотест Дрегер плюс/минус 0.06 или стойностите се колебаят м/у 1.27 – 1.15% към момента на проверката.

Съдът кредитира заключението на ВЛ относно изложените принципни съждения за начина на абсорбация на алкохол в кръвта, като отчита факта че липсват конкретни данни за време на употреба на алкохол, съставките на стомашно-чревния тракт, дори и на вида алкохол употребен от подсъдимия, а същите се основават на териотична постановка какъв процент, време и т.н. е необходим за да бъде резорбиран прием на алкохол. Съдът посочва, че след консумация на алкохол, в човешкия организъм започва бърз процес на резорбция, чиято продължителност зависи от възрастта, теглото, здравословното състояние, консумирата храна, вида и количеството на алкохола, както и от редица други фактори, които оказват влияние в/у продължителността на този процес, но средно около 1.5 часа след постъпването в устата, алкохолът достига максималната си концентрация в кръвта на човека, след което започва постепенното му намаляване заради елиминирането му от организма. Доколкото в Наредбата при съмнение за грешно отчитане на показанията на ТС предвижда по-прецизно изследване, следва да бъдат взети предвид стойностите установени по надлежния ред с резултата от хим. изследване на предоставената от подсъдимия кръвна проба. В случая при изготвена по надлежния ред хим. експертиза, резултатите от която не са оспорени от подсъдимия, следва да се приеме че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1.36%. Доколкото при разминаване м/у показанията от ТС и показанията от хим. изследване, водещо значение имат резултатите от хим. проба е иррелавантно изложеното от ВЛ досежно максимално допустимата грешка при изследване с калиброван анализатор Алкотест Дрегер.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства са анализирани и съдът е признал подсъдимия Д.Х.К., ЕГН*, роден на *, в г.Г., с адрес: г.Г., у.„В.“№3, с адрес - г.Б., у.

„С.И.“№8А, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, управител на х.„С.И.Р.“ в г.Б., за виновен в това, че на 19.07.2021 г., около 01.40 часа в г.Б., о.Б., по у.„Б.“, управлявал МПС - л. а., марка и модел „П..“, с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.36 на хиляда, установена по надлежния ред - с протокол за хим. експертиза №*/21.07.2021 г. на СНТЛ при ОДМВР-Б. - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, заради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК, вр. чл.343б, ал.1 от НК, му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложил за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и му е наложил наказание глоба от 200.00 лв., както и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по адм. ред, считано от 19.07.2021 г. На основание чл.55, ал.3 от НК, не е наложил по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.