Решение № 55 от 04.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201117 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. М. ЕГН ********** против НП №251006-001475 от 29.07.2025г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВРПазарджик, с което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателят счита, че нарушението не е извършено, доколкото в случая е било налице едно от предвидените в закона изключения от забраната за движение в аварийната лента на АМ, а именно- здравословен проблем на водача. Настоява, че направените в този смисъл от негова страна възражения е следвало да бъдат обсъдени от АНО. Твърди, че посоченият в АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, свидетел на нарушението, всъщност изобщо не е присъствал при извършването му, а се е появил впоследствие на мястото на извършваната от актосъставителя проверка. С тези доводи моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.С. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в представена писмена защита по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не 1 изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 11.07.2025г., в 17:02 часа, на АМ „Тракия”, км 97, в посока за гр.Пловдив, управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ ГЛЕ 63С” с рег. №****, в лентата за принудително спиране, без да е била налице повреда на ППС или наличие на здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство.

Нарушението било констатирано от служители на ОД на МВРПазарджик- автопатрул №132, в състава на който били св.А. Х.актосъставител и св.Х. С.- свидетел при съставяне на АУАН. На инкриминираните дата и място двамата полицейски служители се намирали на АМ „Тракия”, където в този момент се образувало задръстване- колона от автомобили в резултат на настъпило ПТП. Там те били изпратени, за да регулират движението като дежурен автопатрул за АМ Тракия. Докато се придвижвали по аварийната лента на магистралата в посока към мястото на ПТП, те забелязали на известно разстояние пред тях управлявания от жалбоподателя лек автомобил. След като го настигнали, му подали сигнал и го спрели за проверка. В писмените си обяснения, снети в хода на същата, водачът посочил като причина за поведението си на пътя изгорелите газове от движещия се пред него лек автомобил марка „Ситроен“, от които му прилошало, поради което той предприел излизане от колоната през аварийната лента. Въпреки твърденията на жалбоподателя, двамата полицейски служители не приели, че в случая е била налице някоя от предвидените в закона обективни причини, поради които той да управлява автомобила в аварийната лента. В тази връзка от страна на св.А. Х. били предприети действия по съставянето на АУАН №3487155/11.07.2025г., в който извършеното административно нарушение било квалифицирано като такова по чл.58 т.3 от ЗДвП. В акта като свидетел той посочил колегата си в дежурния автопатрул- св.Х. С..

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 30.07.2025г. чрез ССЕВ /л.21/, а жалбата против НП била подадена в РС- Пазарджик на 12.08.2025г. с електронен подпис, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като изхождаща от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за 2 законосъобразност пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в материалите по АНП и показанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло споделеното пред съда от двамата полицейски служителисв.Х. и св.С., доколкото то е еднопосочно и непротиворечиво.

Обстоятелството, че тези свидетели имат служебна обвързаност с АНО само по себе си не дискредитира техните показания, тъй като по делото не възникнаха съмнения за проявена от тяхна страна заинтересованост и предубеденост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране. От събраните по делото доказателства се установи, че нито управляваното от жалбоподателя МПС е имало повреда, нито самият тойздравословен проблем, които да оправдават поведението му на пътя. Не се събраха доказателства за изложените в писменото обяснение на водача причини, които се релевират и като основни възражения в жалбата. Според изложеното в същото, водачът предприел маневра изпреварване през аварийната лента, тъй като му прилошало от газовете на движещия се пред него в колоната лек автомобил „Ситроен“. Ако се следва логиката на жалбоподателя, то ще означава, че всяко лице, което по принцип има някакъв здравословен проблем, след като реши да предприеме шофиране по магистрала има безусловното право да извършва своето движение изцяло в лента за принудително спиране. Не това обаче е смисълът и духът на закона, обективиран в императивната разпоредба на чл.58 т.3 от ЗДвП. Под „здравословен проблем” по смисъла на тази норма следва да се разбира такъв, който е възникнал инцидентно и внезапно, както и по време на самото управление на МПС в разрешените активни ленти за движение по АМ, при което за водачът, и то по изключение, възниква правото да спре или да продължи движението си по лентата за принудително спиране. Отделно това, дори водачът действително да е получил неразположение от изпусканите неприятни газове от движещия се пред него в колоната лек автомобил, то това му състояние по никакъв начин не би могло да се окачестви като спешно и/или животозастрашаващо, респ. да обоснове необходимост от движение с автомобила по лентата за принудително спиране по магистралата, евентуално с цел облекчаване на състоянието, бързо придвижване за получаване на медицинска помощ и т.н. Ако жалбоподателят действително е получил замайване или неразположение, то просто е следвало да натисне бутона за ограничаване влизането отвън на въздуха вътре в автомобила, с какъвто всяко МПС от процесния вид несъмнено разполага. Отделно от това, в случай, че водачът получи замайване, както се твърди от негова страна, то той е следвало да се отклони в аварийната лета, да спре на аварийни светлини и да потърси 3 медицинска помощ чрез ЕЕН 112, а не да продължи движението си. Вместо това в случая той управлявал автомобила по аварийната лента достатъчно дълго време, през което е бил забелязан от дежурния автопатрул, който успял да се приближи до него и да го спре за проверка. В този смисъл съдът не намира за основателни възраженията, изложени в жалбата, свързани със здравословното състояние на водача, които имат единствено за цел да оправдаят извършеното от него нарушение. Поради това по делото беше доказано, че реалната причина за неправомерното поведение на водача бил фактът, че в лентите за активно движение на магистралата имало задръстванеколона от автомобили, формирана в резултат на настъпило ПТП, което именно го провокирало да предприеме движение по забранената за това лента, за да се придвижи по-бързо.

Установено беше и това, че св.С. е бил свидетел на извършеното нарушение, тъй като същият е бил на посочените в НП дата и място като част от състава на дежурен автопатрул №132 съвместно с колегата си А. Х.. И двамата полицейски служители забелязали, докато пътували в посока към възникналото ПТП, че процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателя, се движи в аварийната лента. Впоследствие те еднозначно възприели и липсата на здравословен или технически проблем, който да изключва отговорността на водача при извършване на това нарушение.

Изложеното от тях пред съда относно релевантните факти е напълно безпротиворечиво, поради което съдът не приема за основателно твърдението, че св.С. не е имал преки възприятия за нарушението. Релевираното в жалбата възражение в тази насока очевидно представлява израз на защитна теза и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

При това положение и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон при издаване на атакуваното НП, съдът намира, че със същото правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.178ж ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира и това, че в конкретния казус поведението на жалбоподателя не обуславя маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, това, че същото е извършено по време, когато трафикът по магистралата е бил затруднен и с движението си в аварийната лента водачът е можел да създаде затруднения както на придвижването на полицейските автомобили, така и за другите участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях необходимост, както и от данните за нарушителя, доколкото по делото не е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност на деянието или дееца, настоящият съдебен състав прецени, че не е налице маловажен случай. Следва да се каже също, че законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от неправомерното поведение, поради 4 което явно се касае за формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да води автоматично до малозначителност на деянието. В последно време изключително много зачестиха подобен вид административни нарушения, а е общоизвестно, че такова поведение на водачите води до образуване на задръствания и в лентата за принудително спиране или предпоставки за ПТП, когато там са спрели правомерно други МПС, което пък от своя страна повишава сериозно обществената опасност, понеже при необходимост екипи на спешна помощ, пожарна, полиция и гражданска защита не биха могли да стигнат до мястото на евентуално произшествие навреме, за да окажат помощ на пострадалите лица. По този начин се затруднява и бързото транспортиране на евентуално пострадали от ПТП лица до най-близкото болнично заведение, тъй като линейките не могат да преминат през лентата за принудително спиране, която е предназначена да се използва само в извънредни случаи. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни и неизбежни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, т.е. не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.