Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2757 от 13.10.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Касационно административно наказателно дело 656/2026
Вид
Решение № 2757
Подписан
13.10.2026
В сила
13.10.2026
Състав
Татяна Илиева, Ивайло Йосифов, Йълдъз Агуш

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 3 · Закон за здравето
  • чл. 2 · Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България
  • чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 2757

Русе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ИЛИЕВА канд № 20267200600656 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗИ – Русе против Решение № 316 от 17.07.2026 г., постановено по АНД № 414 по описа за 2026 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 3 от 23.02.2026 г., издадено от Директора на РЗИ – Русе, с което на К. Л. К. от гр. Русе, на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро за нарушение по чл. 58, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, на целта на закона и като немотивирано. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че е налице краен срок, в който родителят следва да осигури провеждането на изброените в чл. 2 от Наредба № 15 за имунизациите в Р.България ваксини на неговото дете. Според жалбоподателя, липсва срок за поставяне на ваксината и при определена само минимална възраст заа поставянето й, нарушението ще бъде извършено при отказ на родителя да осигури провеждането на ваксината при навършването от детето на 12 г одини занапред за всеки отделен случай на отказ. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответницата по касационната жалба оспорва основателността на същата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, поради което административнонаказателното производство е проведено при съществено нарушение на процесуалните правила. Този извод е правилен.

От фактическа страна е установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 012/26.01.2026 г. срещу К. Л. К. за това, че при извършена на 16.12.2025 г. проверка по имунопрофилактика в АПИМП – ИП д-р К. Б. е констатирано, че детето М. К. К., родена на [дата]., подлежаща на реимунизация на [възраст] възраст, няма проведена задължителна планова реимунизация, като е налице отказ от страна на майката на 01.09.2025 г. Въз основа на този акт е издадено и наказателното постановление.

Съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН съдът отменя акта по чл. 58д, когато в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Т. е налице в случая.

Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са преклузивни. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят, а бездействието му повече от три месеца е пречка за съставяне на акта.

При нарушение, изразяващо се в неосигуряване извършването на задължителна реимунизация в нормативно определения срок, административното нарушение е довършено с изтичане на този срок. Неизпълнението след този момент не преобразува деянието в продължено нарушение и не поставя началото на нов срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

По делото е безспорно, че детето е родено на 04.08.2009 г., а районният съд е приел, че срокът за извършване на съответната реимунизация е изтекъл на 04.08.2022 г. От тази дата е започнал да тече едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, който е изтекъл на 04.08.2023 г. АУАН е съставен едва на 26.01.2026 г., след изтичането на преклузивния срок, поради което административнонаказателно производство не е могло законосъобразно да бъде образувано.

Неоснователно е възражението на касатора, че срокът следва да се брои от 01.09.2025 г. – датата на отказа. Последващ отказ не поражда ново самостоятелно нарушение, когато задължението вече не е изпълнено в законоустановения срок. Противното разбиране би обезсмислило преклузивния характер на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Независимо от това, правилен е и алтернативният извод на районния съд, че дори да се приеме тезата на наказващия орган, тримесечният срок от откриване на нарушителя също не е спазен. При положение че органът е разполагал с данни за нарушението и за нарушителя най-късно към 01.09.2025 г., тримесечният срок е изтекъл преди 26.01.2026 г., когато е съставен АУАН. Следователно и на това основание актът е съставен след преклузията.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

По разноските:

Тъй като не са претендирани разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316 от 17.07.2026 г., постановено по АНД № 414 по описа за 2026 г. на Районен съд – Русе, IX наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�