Акт от 30.06.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е № 405

30.06.2020г. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар Мария Койнова

Прокурор Петър Мидов като разгледа докладваното от съдията адм.д. №481 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от С.Д.Ц., гражданин на Русия, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-37/03.06.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (В. И.). Твърди се, че решението, с което се отказва международна закрила, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Актът бил незаконосъобразен поради нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били крайно наложителни.

Сочи се, че същият изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел. Неправилно обаче приел, че спрямо търсещия закрила не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се, че заплахата срещу него не можело да бъде пренебрегната, поради несигурната обстановка в родината му. Нямал друг избор, освен да избяга оттам, защото щял да пострада. Това обстоятелство не било обсъдено и взето предвид под никаква форма от ответника при издаване на обжалвания акт. В този смисъл изводът, че липсвали основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Липсата на доказателства, не можело да бъде самостоятелно основание за отмяна. Счита се, в акта си административният орган не разгледал поотделно в тяхната съвкупност изложените от молителя факти и обстоятелства, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Твърди че евентуалното му завръщане в Русия щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му, поради което се счита, че за него били налице обстоятелствата, визирано чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се излагат доводи за съществени пропуски от страна на административния орган, допуснати при оценката на ситуация в страната на произход на оспорващия. Сочи се, че дори при наличието на съмнения или неяснота за интензивността на насилие в страната на произход, тези съмнения не следвало да бъдат тълкувани в ущърб на търсещия международна закрила. Смята се, че направената от административния орган преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, но дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение водило до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се още, че жалбоподателят не посочил пред органа икономически съображения за напускане на страната си по произход, както било прието с решението. Причината за напускане се обвързвала с липсата на сигурност и перспектива на млад човек, като него. На следващо място се посочва, че ако че решението на органа било с отрицателен диспозитив, то следвало същият да изложи подробно аргументи за сигурността на държавата по произход. Счита се, че евентуалното завръщане на жалбоподателя в Русия щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Сочи се твърдение за допуснато от органа нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ - пропуск за изследване на фактите, свързани с личното положение на молителя. Поради това се иска на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ отмяна на обжалването решение и връщане на преписката на административния орган с произтичащите от това последици.

Ответникът, Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ, гр.Харманли - се представлява от пълномощник, който счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения тази насока се излагат в писмени бележки.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна, предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №УРИ 6865ОЧ/01.12.2019г. на Началник ГПУ Елхово за чужденеца С.Д.Ц. е определена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С Решение №УП 15533/20.05.2020г. същият е настанен в РПЦ – Харманли, след като с молба рег.№УП 15533/20.05.2020г. по описа на ДАБ е поискал закрила в Република България.

Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като С.Д.Ц., роден на ***г. Приложено е копие на документ за самоличност на чужденеца – паспорт № 73 1886299. Подписана е и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни, съответно от 19.05.2020г. и 20.05.2020г., както и покана от 20.05.2020г. за провеждане на интервю, регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

С приемно-предавателен протокол – л.48, се установява, че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като чужденец с молба за закрила, в РПЦ - Харманли.

На 21.05.2020г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол (л.22 и сл.). Жалбоподателят заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрацията, нямал други използвани имена. Имал само руско гражданство и нямал роднини в Европа. През 2012г. за първи път напуснал Русия, бил на почивка в Египет, след което се завърнал в страната си. Последно напуснал Русия през 2017г., със самолет, легално за Турция, гр.Истанбул. Останал в гр.Милас около месец и половина, след което турските власти го арестували, на една лодка, на която бил капитан, заедно с други мигранти. Занимавал се с превоз на нелегални мигранти, но не знаел за това. Наели го едни хора уж да превозва туристи, но се оказало, че трябва да превозва мигранти. Един ден, при поредния курс, докато били до лодката, дошли полицаи и ги арестували. Една година и три месеца прекарал в затвора в Турция, след което избягал. После отишъл в гр.Истанбул, започнал работа, миел коли, работил и като чистач. На 01.12.2019г. влязъл нелегално в България, пеша, през зелена граница, и веднага бил задържан от полицията.

Посочил, че не бил арестуван в Русия, само в Турция. Не бил осъждан в страната си по произход, а само в Турция, където бил осъден на шест години и три месеца затвор, но останал само година и три месеца и избягал. Заявил, че е руснак и нямал проблеми заради принадлежността си към този етнос. Бил кръстен в православие, но в някакъв момент станал атеист, защото намерил доказателства, че няма бог. Нямал проблеми заради изповядване на религия. Нямал и проблеми с официалните власти в страната си. Не членувал в политическа партия или организация, нито в секта. Както той, така и семейството му не били заплашвани, не му било оказвано насилие. Споделил, че напуснал Русия, за да започне работа в Турция, където едни хора му казали, че ще разхожда туристи с лодка, но всъщност трябвало да прекарва нелегални мигранти. След като бил задържан и осъден, избягал от затвора. Тогава му взели всички документи и неможел да се върне в Русия. Посолството на страната му в България не му оказало никакво съдействие, а той искал да се върне отново в Русия.

С Решение №УПХ-37/03.06.2020г. на Интервюиращ орган в

Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата на С.Д.Ц. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 09.06.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 11.06.2020г.

По делото е представена Справка вх.№ МД-289/27.05.2020г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Русия, спазване на човешките права, положението в област Татарстан – религия и етноси и положение в Свердловска област – религия и етноси, положение на атеистите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 09.06.2020г., а жалбата е подадена на 11.06.2020г., поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. И., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със Заповед №РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.19 от делото.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 20.05.2020г., а оспореният акт е издаден на 03.06.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.

Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.