Решение № 739 от 19.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Бургас, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501134 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: *****, със съдебен адрес; гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 147, вх. 3, ет.3, ап. 8 против действията на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС по изпълнително дело № 20188030402146 по описа й, изразяващи се насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор съгласно изпратено запорно съобщение № 12657 от 25.04.2024г. до работодателя й „ВАТОМ ТОМОВИ 1991“ ООД върху трудовото й възнаграждение, което счита, че е несеквестируемо.

В жалбата се сочи, че действията по принудително изпълнение са незаконосъобразни, тъй като вземането на взискателя е погасено по давност, както и, че е основано на неравноправни клаузи. Заявява, че между страните е имало друго изпълнително дело № 1626/2019г. по описа на същия ЧСИ, което е било прекратено, а впоследствие е било образувано настоящото изп. производство. Твърди, че длъжницата не е била надлежно уведомена за извършената в хода на изпълнителното производство цесия, с оглед на което счита, че същата се явява незаконосъобразна, тъй като не знае на кой кредитор да изпълни.

По тези съображения в жалбата се твърди, че цесията е незаконосъобразна, тъй като е извършена не по установения за това ред. Сочи, че с издаденото запорно съобщение от 25.04.2024г. съдебният изпълнител е насочил изпълнение към трудовото й възнаграждение, получавано от работодателят й, което съгласно чл. 446 от ГПК счита, че е несеквестируемо, тъй като е в размер на 612.52 лв. На последно място счита, че е налице основанието по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия за срок от повече от две години, като последната му молба в от 02.06.2020г., като няма надлежно упълномощаване за действия на основание чл. 18 и чл. 19 от ЗЧСИ.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК взискателят - цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал писмен отговор по жалбата. Изложил е съображения, че част от оплакванията в 1 жалбата са недопустими за разглеждане в изпълнителното производство. В останалата част счита жалбата за неоснователна. Сочи, че по силата на договор за цесия от 13.07.2020г. предходния взискател и кредитор „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А“ му е прехвърлил процесното вземане срещу длъжника, за което е образувано изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности. Сочи, че видно от данните по делото длъжника е уведомен за цесията лично на 13.08.2020г. Позовавайки се на правилата на чл.429 от ГПК взискателят заявява, че с оглед извършената цесия и настъпилото с нея частно правоприемство, цесионерът има пълно основание да инициира извършване на изпълнителни действия.

Счита за неоснователни възраженията в жалбата за незаконосъобразност на обжалваните действия на съдебния изпълнител по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, тъй като то не попада под т.нар. абсолютни несеквестеруеми имущества по смисъла на чл. 446, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Сочи, че в случая използвания от ЧСИ изпълнителен способ е валиден и изпълняем относно тази част от дохода, която е над несеквестеруемостта. На следващо място излага несъгласие с възраженията на жалбоподателката за настъпила перемпция, с довод, че по делото няма период, надхвърлящ 2 години, през който да не са изисквани или извършвани изпълнителни действия съобразно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.2/2013г. на ВКС.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ЧСИ

Таня Маджарова е представила мотиви във връзка с обжалваните изпълнителни действия, описвайки хронологично извършените по делото изпълнителни действия. Счита, че съображенията в жалбата, извън атакуваното с нея изпълнително действие за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника са недопустими и като такива не подлежат на разглеждане, а в останалата част е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № № 20188030402146 по описа на ЧСИ Таня Маджарова против длъжника М. Й. И. е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А,клон България“ входирана на 10.12.2018 г. за събиране на парично вземане въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2018г., издаден по ч.гр.д. № 426/2018г. по описа на РС-Царево. На длъжника е връчена ПДИ на 14.01.2019г.

По искане на взискателя съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ – 16.01.2019г., а впоследствие на 13.02.2019Г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Ава стор“ ООД. На 13.02.2019г. до длъжника и до ОДП-Бургас Пътна полиция е изпратено съобщение за налагане на запор върху притежаваното от него МПС с рег. № А 7912 ВК. С молба от 06.06.2019г. длъжницата е поискала да бъде вдигнат запора върху МПС, по съображения, че същото не е в движение и подлежи на бракуване, и,че ще започне да изплаща задължението си с месечни вноски от 150 лв., считано от 10.06.2019г. Посоченото искане за разсрочено плащане на дълга е одобрено от взискателя съгласно молба от 11.06.2019г., като въз основа на нея ЧСИ е постановил вдигане на запора върху МПС след внасяне на сумата. Видно от данните на 13.07.2019г. и на 17.06.2019г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от по 100 лв., които са изплатени на взискателя. Предвид започналото доброволно плащане с писмо от 14.06.2019г. ЧСИ е уведомил ОДП-Бургас Пътна полиция за вдигане на запора върху МПС. Приложено е удостоверение от 04.10.2019г., с което взискателят е присъединил друго свое вземане срещу длъжника, за което последният е бил уведомен на 11.10.2019г.

2

С молба от 05.06.2020г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му „Братя Лилови“, като въз основа на искането ЧСИ е изпратил запорно съобщение на 06.07.2020г., което е върнато с отбелязване, че длъжника не работи в посоченото дружество.

Впоследствие по делото е постъпила молби от 08.01.2021г., с която „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уведомил съдебният изпълнител, че с договор за цесия от 13.07.2020г. вземането по издадения изпълнителен лист му е прехвърлено от предишния кредитор и първоначален взискател. Предвид това със същата молба цесионера е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Впоследствие, по искане на взискателя съдебният изпълнител е изпращал съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни банки на 18.04.2022г., 27.06.2022г., 25.04.2024г.

С писмо № 12657 от 25.04.2024г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ВАТОМ ТОМОВИ 1991“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В отговор от 17.06.2024г. работодателят е посочил, че получаваното от длъжника нетно трудово възнаграждение, изчислено съгласно чл. 446, ал. 2 е под минималната за страната работна заплата и няма законово основание за удръжка.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ – насочване на принудително изпълнение върху вземане на длъжника, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно, като най-общо несеквестируемото имущество може да касае вещи или вземания.

В случая жалбодателката – длъжник твърди, че въз основа на запорно съобщение от 25.04.2024г. й е наложен запор върху трудовия й доход, който е под минималната работна заплата, която получава от работодателя си „Ватом“ и която също е несеквестируем доход.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, което е под минималната работна заплата за страната е несеквестируемо и върху него не може да се насочва принудително изпълнение, с изключение на задължението за издръжка /чл.446, ал. 3 и ал. 4 от ГПК/.

В случая съдебният изпълнител е съобразил постъпилия отговор от работодателя на длъжника - „ВАТОМ“ от 17.06.2024г., че няма да изпълни запора, тъй като длъжника получава трудово възнаграждение под минималния законов размер, и констатирайки несеквестируемостта на това вземане не е предприел принудително изпълнение върху него.

По гореизложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение при неспазване на правилата за несеквестируемостта, установени в чл. 446, ал. 1 от ГПК.

Що се касае до останалите оплаквания в жалбата, свързани с доводи за настъпила перемпция и, че длъжникът не е бил уведомен за извършената в хода на изпълнението цесия,както и с възражения, че вземането било погасено по давност и е основано на 3 неравноправни клаузи, същите е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като са извън предмета на обжалваното изпълнително действие /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/ и обхвата на съдебната проверка за неговата законосъобразност. Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност на вземането и, че същото е основано на неравноправни клаузи следва да се има предвид, че в закона не е предвидена възможност в рамките на изпълнителното производство да разглеждат такива възражения. Доколкото същите имат материално-правен характер и последици компетентен да се произнесе по тях е единствено съда, но само в рамките на заведено исково производство. Настоящото производство има друг предмет - чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, касаещ проверка за законосъобразността на атакуваното с жалбата изпълнително действие, поради което подобни въпроси не подлежат на разглеждане в него.

По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: *****, със съдебен адрес; гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 147, вх. 3, ет.3, ап. 8 против действията на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС по изпълнително дело № 20188030402146 по описа й, изразяващи се насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор съгласно изпратено запорно съобщение № 12657 от 25.04.2024г. до работодателя й „ВАТОМ ТОМОВИ 1991“ ООД върху трудовото й възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4