Решение № 131 от 13.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря М. СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 12 от 02.02.2023г., постановено по т.д. № 108/2022г., Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявения от Гарант-90-Цонев и сие ООДгр.Враца, представлявано от управителя С. Ц., против Община-Плевен, представлявана от Кмета Г. С., осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 57 500,64 лева с ДДС, представляваща стойността на изпълнени и незаплатени допълнителни и непредвидени СМР, описани по вид, количество и стойност, съгласно сключен договор за обществена поръчка ИРО-2495 от 19.08.2020г., като неоснователен. Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил Гарант-90-Цонев и сие ООД-гр.Враца да заплати на Община-Плевен сумата от 540 лева, направени разноски по делото в първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от ищеца Гарант-90-Цонев и сие ООД-гр.Враца, представлявано от управителя С. К. Ц., чрез адвокат М. М., от Адвокатска колегия-Враца.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Според въззивника същият 1 бил необоснован и немотивиран доколкото не бил направен обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а също така съдържал вътрешни противоречия. Жалбоподателят се позовава на чл.15 т.16 и 19 от процесния договор за обществена поръчка, съгласно който изпълнителят бил длъжен да изпълни в указаните срокове всички препоръки, направени от страна на възложителя, строителния, авторския или инвеститорския надзор в резултат на направена документална проверка или проверка на място, както и да изпълни мерките и препоръките, съдържащи се в докладите от проверка на място. В изпълнение на нареденото в заповедната книга въззивникът бил изпълнил предписаните неотложни и необходими работи за довършване на обекта, без които би било невъзможно реално изпълнение на предмета на договора. Позовава се и на чл.4 ал.4 от процесния договор за обществена поръчка, съгласно която „като непредвидени разходи ще бъдат признати само разходи за възлагане на допълнителни работи, в резултат на настъпване на непредвидени обстоятелства“. Непредвидени разходи за СМР били разходите, свързани с увеличаване на заложените количества строителни и монтажни работи и /или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на инвестиционния проект не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. В случая ищецът бил извършил такива допълнителни работи, в резултат на непредвидени обстоятелства. Освен това, в случая, извършените допълнителни и непредвидени работи били приети от възложителя без възражение. Тези дейности били необходими, което се установявало от издадените заповеди от проектанта. Жалбоподателят счита, че има съдебна практика, съгласно която ако при изпълнението на договора се установи необходимост от извършване на допълнителни работи, в този случай не се касае за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение т.е. допълнителните работи не били равнозначни на изменение на договора.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции.

Въззиваемият ответник Община-гр.Плевен, представлявана от Кмета, чрез началник ПНО В. Н., упълномощен, в писмен отговор, моли Апелативният съд да приеме въззивната жалба за изцяло неоснователна и да я остави без уважение, като потвърди обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Плевен, като правилно.

Навежда доводи, че Общината била изпълнила всички свои поети финансови задължения към ищцовото дружество, съгласно сключения договор по реда на ЗОП. В случая се касаело за укрепване на свлачище, чието изпълнение крие много рискове в хода на строителството, които не могат да бъдат изцяло предвидени при провеждане на процедурата по възлагане.

Съгласно сключения между страните договор, същите се били съгласили обемът на непредвидените СМР да бъде ограничен до 10% от общата стойност на поръчката. Предвидено е, че договорените цени са крайни и не 2 подлежат на промяна, освен в изрично предвидените случаи при условията и по реда на чл.116 от ЗОП. Счита, че договорът е задължителен за страните, съгласно разпоредбата на чл.20а ал.1 от ЗЗД. Ищецът бил приел дадената от Плевенския окръжен съд в изготвения доклад правна квалификация на иска като иск по чл.79 от ЗЗД т.е. осъдителен иск на договорно основание. За да бъде уважен такъв иск трябва да са налице една от двете предпоставки, каквито в случая не са налице, а именно: другата страна да е поела безспорно договорно задължение за заплащане на непредвидени СМР в пълния им размер или задължението й да произтича от императивни законови разпоредби. Прави възражение и за това, че в случая ищцовата страна била поела риска по чл.258 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ да изработи нещо на свой риск.

Въззиваемият претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните, съответно адвокат М. и юрисконсулт Н. поддържат съответно жалбата и отговора, като излагат допълнително съображения във връзка със становищата си по делото.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, подадена е в срок и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Във връзка с преценка на нейната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част и намира че не е необходимо да възпроизвежда повторно исковата молба и отговора.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено на ясен и разбираем български език, и тъй като е надлежно подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на

3 първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка на правилността Апелативният съд на първо място намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата не е необходимо да бъде повтаряна.

Въз основа на тази правилно установена фактическа обстановка в обжалваното решение, Окръжният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.112 от Закона за обществените поръчки за сумата от 57 500,64 лева с ДДС, представляваща стойността на изпълнени и незаплатени СМР по договор от 19.08.2020г. за изпълнение на обществена поръчка, които СМР са конкретизирани по вид, количество и стойност.

Въззивната инстанция споделя основните две съображения, поради които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, и го е отхвърлил.

Първото е, че предвид обстоятелството, което е безспорно и доказано по делото, че страните са сключили договор за обществена поръчка №ИРО2495/19.08.2020г., с възложител Община-Плевен, изпълнител Гарант-90Цонев и сие-гр.Враца и с предмет „укрепване на свлачище в урбанизираната територия на с.Коиловци, Община Плевен, засягащо път ІІІ-3402, съгласно техническо приложение и ценово предложение“, както и предвид разпоредбата на чл.20а ал.1 от ЗЗД, съгласно която договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, в случая липсва договорно основание за заплащане на суми от ответника на ищеца над цената, определена в чл.4 ал.1 т.2 от договора, която е в размер на 417 307,00 лева без ДДС или 500 768,40 лева с ДДС, от която сумата от 37 937,00 лева без ДДС или 45 524,40 лева с ДДС, представляващи 10% от цената за изпълнение на СМР, и е за непредвидени СМР. Съгласно чл.4 ал.2 от договора тази цена по ал.1, включваща и цената за непредвидени СМР, представляваща 10% от цената за 4 изпълнение на СМР, е крайна и не може да надхвърля посочената сума за непредвидени СМР, а именно 37 937 лева без ДДС или 45 524,40 лева с ДДС.

Съгласно чл.4 ал.3 от договора тази цена е крайна за времето на изпълнение на договора и не подлежи на промяна, освен ако промяната не се изразява в намаляване на договорените цени в интерес на възложителя, каквото в случая не е налице. Плевенският окръжен съд се позовава и на обстоятелството, че няма изрично писмено възлагане от Общината за извършването и заплащането на непредвидени работи вследствие непредвидени обстоятелства. Доказано е по делото, че Общината е заплатила на ищцовото дружество договорената цена по чл.4 ал.1 от договора изцяло.

Вторият основен правен извод на Плевенския окръжен съд, за да бъде отхвърлен предявеният иск, е че процесният договор е сключен по реда на Закона за обществените поръчки, поради което може да бъде изменян само при условията и по реда на чл.116 от същия закон, който е специален закон спрямо ЗЗД и какъвто не е настоящият случай.

Наред с това Чл.116 от ЗОП предвижда промяната да е оформена с анекс към договора.

Не е налице и изрична императивна норма, която да поражда задължение за възложителя да заплати непредвидени работи в претендирания размер.

Апелативният съд споделя изложените в обжалваното решение на Плевенския окръжен съд съображения, доводи и изводи. Според настоящият съдебен състав правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че процесното правоотношение се урежда от специалния ЗОП, който определя принципите, условията и реда за обществени поръчки с цел осигуряване ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени от закона дейности с обществено значение. В случая финансирането на обекта е осигурено със споразумение между Община Плевен и Министерството на регионалното развитие и благоустройството на РБ.

Поради това свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД при договорите за обществена поръчка се ограничава по реда, условията и начина, посочени в 5 специалния Закон за обществените поръчки. В този смисъл съгласно чл.116 от ЗОП изменението на договор за обществена поръчка е възможно само в изрично предвидените в чл.116 хипотези, но не и извън тях.

Апелативният съд споделя становището, обективирано в обжалваното решение, че съществена особеност на договора по ЗОП е неотменимост на постигнатите договорености, освен в конкретно и изчерпателно посочените случаи по чл.116 ал.1 от ЗОП, които се свеждат до следното: когато промените са предвидени в договора /в процесния договор цените са договорени като крайни и неизменни/ или при непредвидени обстоятелства, конкретизирани, като изменението трябва да е оформено с допълнително споразумение в писмена форма, каквото допълнително споразумение към процесния договор няма.