Решение № 260017 от 02.09.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260017 гр. Варна, 02.09.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВИЛИЯН

ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№356 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от от „АГРОБЛОК“ ЕООД, гр.Горна Оряховица, представлявано от Д.

Т., чрез адв.М., срещу постановеното решение №192/27.02.2020г. по т.д.№1413/2019г. на ВОС в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност на „Фрея – Варна“ ООД – 31.12.2018г.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил обстоятелството, че в заключението на вещото лице е посочено, че към 31.12.2017г. коефициентът за обща ликвидност на дружеството длъжник е 0,82, т.е. под референтната стойност. Тенденцията за намаляването му се запазва и през следващите години.

Предвид изложеното следва да се приеме, че състоянието на неплатежоспособност на длъжника е настъпило към 31.12.2017г.

По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и определи началната дата на неплатежоспособност на длъжника на 31.12.2017г.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна

„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр.София с писмен отговор и писмено становище в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че коефициентът на обща ликвидност сам по себе си, разгледан извън останалите показатели за ликвидност, не може да обуслови състояние на неплатежоспособност на длъжника. В мотивите на решението съдът подробно е изследвал всички останали критерии – бърза и абсолютна ликвидност, коефициентът на задлъжнялост, финансова автономност и др. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ е видно, че предприятието на длъжника е приключило финансовата 2017г. с печалба от 101 000лв., в края на 2018г. е било на загуба, а към 15.05.2019г. вече няма назначени по трудов договор лица. Именно, с оглед приетото и неоспорено заключение, следва да се приеме, че състоянието на неплатежоспособност е настъпило на 31.12.2018г. и същата да бъде определена като начална дата.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

Въззиваемата страна

„БАНКА ДСК“ АД, гр.София, редовно уведомена, с писмен отговор и писмено становище в съдебно заседание, оспорва жалбата като недопустима. Излага, че същата е подадена от адв.М.М., но към нея няма приложено пълномощно, поради което пълномощникът няма валидно учредена представителна власт за процесуално представителство на дружеството ищец и за подаване на въззивна жалба от негово име.

По същество твърди, че жалбата е и неоснователна. В нея липсва какъвто и да е основателен аргумент насочващ на извода, че затрудненията на ответника са станали реални и необратими считано от 31.12.2017г. състоянието на неплатежоспособност се преценява въз основа на цялостен икономически анализ на дружеството и е проява на обективното му състояние и невъзможността му да погасява задълженията си.

Началната дата следва да се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане на определен кредитор, а чрез анализ на спиране на плащанията като израз на общото икономическо състояние на длъжника. Действително от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че коефициентите на ликвидност и финансова автономност са започнали да намаляват след 31.12.2017г., но критичното състояние има траен и необратим характер след 31.12.2018г.

За пълнота на изложението съдът е отбелязал и факта, че присъединения кредитор „Ти Би Ай Банк“ АД е започнал индивидуални принудителни изпълнения срещу длъжника именно в този период, като по изпълнителните дела са останали неудовлетворени вземания, поради което е приложима и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в размер надвишаващ минималния за страната.

Въззиваемата страна

„ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД с писмен отговор, чрез адв.К. и с писмено становище в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че съдът правилно е определил началната дата на неплатежоспособност на длъжника – 31.12.2018г. Към посочената от жалбоподателя дата 31.12.2017г. длъжникът е бил в състояние, осребрявайки наличните си текущи активи, да се справи с погасяването на краткосрочните си задължения.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС в оспорената му част.

По допустимостта на производството:

Въззивникът е упълномощил адв.М.М. за процесуално представителство в производството с приложеното към исковата молба общо пълномощно по смисъла на чл.34 от ГПК.

Общото пълномощно дава право на процесуалния представител да извършва всички видове процесуални действия, включително и по обжалване на постановените по делото актове. Още повече, че в същото не се съдържа ограничаване на обема на представителна власт до приключване на делото в първата инстанция.

С оглед на горното, съдът счита, че производството е редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ВОС е образувано по предявена молба от “Агроблок“ ЕООД, гр.Горна Оряховица, чрез адв.М.М., за откриване на производство по несъстоятелност на “Фрея-Варна“ ООД, с.Долище, община Аксаково и обявяване неплатежоспособността на дружеството.

Сочи се, че молителят е кредитор на ответното дружество с вземания за неплатена цена по сключени между страните договори за покупко-продажба. Ответникът е изпаднал в положение на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки. Дружеството не разполага с парични средства за заплащане на задълженията си, а активите му са недостатъчни за удовлетворяване на кредиторите.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли същия да бъде уважен. Моли съда въз основа на заключението на вещото лице да определи началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявения иск.

В хода на производството, по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ са конституирани присъединени кредитори, както следва: 1/ “Банка ДСК“ АД, гр.София, с твърдения, че има качеството кредитор на ответното дружество на основания сключени договори за кредит: 1/ Договор за кредит от 02.03.2016г., допълван и изменян с Анекс №1 от 16.05.2017г. и Анекс № 2 от 15.02.2018г.; 2/ Договор за кредит-овърдрафт от 28.03.2016г., допълван и изменян с Анекс №1 от 25.04.2017г. и Анекс №2 от 19.07.2018г.; 3/ Договор за кредит от 30.05.2017г., допълнен и изменен с Анекс №1/19.07.2018г. и 4/ Договор за кредит от 15.02.2018г., като общото непогасено вземане по горепосочените договори възлиза на 737646.50лв. Твърди, че към настоящия момент е налице спиране на плащанията и неизпълнение от страна на ответното дружеството на изискуеми парични задължения по търговски сделки.

Затрудненията на длъжника са трайни, предвид невъзможността му да погасява поетите към банката задължения, поради което дружеството е неплатежоспособно и са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание кредиторът, чрез процесуалния си представител поддържа молбата, като моли същата да бъде уважена и бъде определена началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г.

2/ “Ти Би Ай Банк“

АД, с ЕИК *********, гр.София с твърдения, че е кредитор на ответника по силата на Договор за кредит №1735/18 от 02.04.2018г. и Договор за кредит №1248/2015 от 22.4.2015г.

Твърди, че поради непогасяване в срок на вноските по двата договора същите са обявени за предсрочно изискуеми, като банката се е снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.№9897/2019г. на РС Варна и по ч.гр.д.№9898/2019г. на РС Варна, въз основа на които са образувани ИД №20197180400489 към 24.10.2019г. и №20197180400488 към 24.10.2019г.

Сочи, че спирането на плащанията от страна на ответника предполага влошаване на финансовото му състояние, което по смисъла на закона е определено като неплатежоспособност или свръхзадълженост. Твърди, че до евентуалното оборване на презумпцията по чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ, спирането на плащанията, сочи невъзможност да бъдат изпълнени изискуеми парични задължения по търговски сделки, което води до извод за неплатежоспособност и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. По същество моли същия да бъде уважен, като началната дата бъде определена на 03.05.2019г.

Решение №192/27.02.2020г. по т.д.№1413/2019г. на ВОС в частите, с които е съдебно установено, в производство по чл.625 и сл. от ТЗ, че търговското дружество – длъжник не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на основанията, визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. намира се в състояние на неплатежоспособност, и са налице предвидените от закона предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на „Фрея – Варна“ ООД, е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г., като се претендира същата да бъде определена на 31.12.2017г.

При преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това, при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, и би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. По тази причина, при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него дълготрайни материални активи, а само краткотрайните такива /в този смисъл е и трайната практика на ВКС - решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № *** г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ .

В настоящия случай от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че информацията по счетоводните баланси на ответника към 31.12.2017г. и 31.12.2018г. е негодна за изготвяне на заключението, тъй като в същите дълготрайните активи, краткотрайните активи, разходите за бъдещи периоди, собствен капитал, задължения и финансиранията са посочени в обща сума като няма данни и информация от кои статии на баланса са формирани. Вещото лице не може да даде отговор на въпросите дали счетоводството на ответника е редовно водено, както и какви задължения има към всеки един от кредиторите, тъй като не е представена първичната счетоводна документация.