Решение № 610 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110204110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Р. ЕГН **********, чрез адв. П. Д. – ВАК, срещу Наказателно постановление №24-0819-005523 от 09.01.2025г. на ****** ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“, с което на осн. чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изложената в акта и НП фактическа обстановка не отговаря на действителното правно положение, поради което се моли за неговата цялостна отмяна.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. Д.- ВАК, който поддържа жалбата, счита че фактическата обстановка не била правилно възприета от полицейските служители, както и че неправилно са установили виновното поведение на Р..

Моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, като по същество пледира за неоснователност на жалбата, а процесното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния закон.

Моли същото да бъде потвърдено, като такова. Моли за присъждане на ю.к. възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2024г. в 22:14часа в град Варна по бул. „Васил Левски“, в 1 посока почивка и на пътен възел с бул „Княз Борис1“, полицейските служители- М. П. (актосъставител) и А. П. в изпълнение на служебните си задължения, осъществявали контрол на движението и спрели за проверка възз.С. Р.. При извършване на проверката органите на реда констатирали, че управляваното МПС било със значителна техническа неизправност, а именно липсвала част от системата за намаляване на шума, по смисъла на елемент 8.1.1 буква „Б“ на Приложение №5 към чл.37, ал.1, съгласно Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Преценено е, че така описаните неизправност по мотоциклета следва да се квалифицират като значителни.

В последствие служителят от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, ангажирал отговорността на жалбоподателя за допуснато нарушение, като съставил на С. С. Р. АУАН, серия GA №3378716 за съответното нарушение по ЗДвП. АУАН бил подписан от Дончев. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Било съставено атакуваното НП № 24-0819-005523/09.01.2025г.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на С. Р. на осн. чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.

139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани М. П.актосъставител, А. П. и св. С.Ю.. В показанията си пред съда полицейските служители възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Съдът изцяло кредитира техните показания, като логични, последователни, взаимно свързани, безпристрастни, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира и показанията на св. Ю., като логични и последователни. В настоящия случай не се спори дали изобщо автомобила е минал преглед за техническа изправност (същото се установява от приложените по делото протоколи от извършена такава на 19.11.2024г), а дали към момента на проверката е отговарял на условията за техническа изправност.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи,протокол за преглед за техническа изправност на ППС от 19.11.2024г. и др.. Съдът кредитира разказа на разпитаните свидетели, тъй като същият в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата, респективно представяне на документи при проверката.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно 2 постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ****** ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“.

При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя, който установи, че е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Нарушението е установено по единствено възможния за това начин, на място, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане и слушайки шума издаван от автомобила.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.139, ал.1 от ЗДвП и е ангажирал отговорността на въззивника като му е наложил глоба определена във фиксиран размер от законодателя в размер на 200.00 лв, на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. АНО се е съобразил, както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни последици.

Предвид изложеното и съдът намира, че липсва съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да е осуетило или нарушило правото на защита на въззивника. Фактическата обстановка е правилно установена и за съдът е безспорно ясно и точно описано, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал. Правилно АНО е преценил, че отговорността на въззивника следва да се ангажира по чл.179 ал.6 т.2, тъй като безспорно нарушената цялост на шумозаглушителното устройство и издавания от него остър изкривен звук представлява значителна техническа неиизправност на МПС съгласно Приложение №5 към чл.37 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на въззивника по чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП е правилно квалифицирано и законосъобразно е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като съдът намира, че предвид вида на нарушението същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез извършена проверка от страна на органите на полицията.

Спазени са нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и 3 издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като на въззивника е ясно за какво нарушение е наказан.

Фактическата обстановка описана в АУАН е непроменена в НП и това в пълнота дава възможност на въззивника да реализира защитата си.

При извършената проверка на АУАН и НП съдът не установи допуснати процесуални нарушения, за които се твърди в жалбата. Съдът както и АНО не намира, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай.

Същото е извършено чрез бездействие и не се отличават с по-ниска степен на обществена опастност в сравнение с други подобни нарушения.

По изложените съображения състава на съда намира, че следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.

С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.

37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 66,77евро до 97,15 евро (130лв. до 190лв), а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно в съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 66,77евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно

4 постановление

№24-0819-

005523/09.01.2025г. на ****** ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“ , с което на С. С. Р. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. С. Р. с ЕГН: ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 66,77евро/ (130лв).

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5