Определение № 130 от 11.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 145/2026
- Вид
- Определение № 130
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Венелин Иванов, Маргаритка Шербанова, Георги Ушев
Цитирани разпоредби
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18, ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130 гр. София, 11.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Маргаритка Шербанова
Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600145 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Н. К. – ВтАК, със служебен адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Вино Грънчаров“ 9А, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.01.2026 г. по НОХД № 3461/2016 г., но Софийски градски съд, с което съдията – докладчик е потвърдил наложената на адв. К. глоба в размер на 300 лева, в съдебно заседание от 12.12.2025 година.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение.
Жалбоподателя сочи, че за насроченото в открито съдебно заседание за 12.12.2025 г. (петък), от 10:00 часа, предварително е уведомил съда за невъзможността му да се яви, поради заболяване. Въпреки това, с протоколно определение от същата дата, съдът му наложил глоба в размер на 300 лв. с аргумент, че липсват представени надлежни документи, удостоверяващи обективната му невъзможност да взема участие в заседанието.
Жалбоподателят оспорил в следващото съдебно заседание по делото – 20.01.2026 г., но съдията-докладчик, който я е наложил, отказал да я отмени, като за това се бил произнесъл с ново протоколно определение от 20.01.2026 година.
Жалбоподателя сочи наличието на основание за отмяна на наложената му глоба.
Невъзможността му да се яви в съдебно заседание на 12.12.2025 г. по НОХД № 3461/2016 г. била обективна, внезапно възникнала и непреодолима – заболяване от вирусна инфекция, придружена с присъщите за нея симптоми — общо физическо неразположение, болка в мускулите, стомашен дискомфорт и висока температура. Като доказателство за заболяването 1 си, жалбоподателят представил заверено копие на болничен лист, издаден за срок от 10.12.2025 г. до 12.12.2025 г., при режим на лечение - домашен. В болничния лист изрично било отбелязано, че здравословното му състояние не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Представяният официален свидетелстващ документ бил издаден от медицинско лице и отговарял на изискванията за форма и съдържание, с вписани всички реквизити - идентифициран е пациентът; посочени са диагнозата, периодът на лечение, режимът на лечение, къде да послужи документът и др., като изрично било отбелязано и това, че заболяването възпрепятства жалбоподателя да се яви на съдебното заседание.
Представеният надлежен документ, удовлетворявал законовите изисквания за форма и удостоверявал наличието на извинителна причина за неявяването на жалбоподателя в съдебно заседание, като в тази връзка сочи съдебна практика /Определение № 2277/07.05.2025 г. на ВКС по Гр.Д. № 2655/2024 г., IV г.о., ГК; Определение № 3350/01.07.2024 г. на ВКС по Гр.Д. № 4637/2023 г., I г.о., ГК; Решение № 60251/24.11.2021 г. на ВКС по Гр.д. № 2573/2021 г., III г.о., ГК; Решение № 294/11.10.2011 г. на ВКС по Гр.Д. № 794/2011 г., III г.о., ГК/.
Иска се отмяна на обжалваното определение, както и отмяна на наложената глоба, тъй като отсъствието на жалбоподателя, не било станало повод за отлагане на делото, както и че неявяването му поради болест се било случило един единствен път по делото, поради което липсвали основания да бъде подозиран от СГС в обуславяща налагането на глоба. недобросъвестност,
Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите, съдържащи се в жалбата и атакувания съдебен акт, и като извърши преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:
Адвокат Н. К. – ВТАК и адвокат С. Г., са защитници на К. К. М. - един от двамата подсъдими по НОХД № 3461/2016 г., по описа на СГС-СНС закрит.
С молба от 10.12.2025 г., регистрирана във Вх. Регистър на СГС под № 461526 от същата дата, моли председателят на съдебният състав, да отложи, насроченото за 12.12.2025 г. /петък/ съдебно заседание по делото, поради невъзможността на двамата защитници да се явят на насроченото заседание.
За невъзможността адв.Г. да се яви в съдебното заседание, жалбоподателят е посочил тежко заболяване, довело до временната му нетрудоспособност, като на 02.12.2025 г., адв. Г. по спешност претърпял сърдечно-съдова оперативна интервенция - артрокоронарен байпас на три коронарни артерии. За удостоверяване на посоченото обстоятелство жалбоподателят – адв.К., е приложил към молбата епикриза, издадена от Университетска болница „Софиямед“.
Като причина за невъзможността си да се яви в съдебно заседание на 12.12.2025 г., адв.К. е посочил заболяване от вирусна инфекция, придружена с присъщите за нея симптоми — общо физическо неразположение, болка в мускулите, стомашен дискомфорт и висока температура. За удостоверяване на заболяването му, към молбата жалбоподателят е приложил копие на болничен лист, издаден за срок от 10.12.2025 г. до 12.12.2025 г., при режим на лечение - домашен. В болничния лист изрично е отбелязано, че здравословното му състояние не позволява явяването му пред органите на съдебната власт.
2
С молбата, жалбоподателят е помолил да не се дава ход на делото, а същото да се отложи за друга дата, поради внезапното заболяване на двамата защитници на К. М., който факт не е могъл да бъде предвиден.
В съдебно заседание на 12.12.2025 г. по НОХД № 3461/2016 г., по описа на СГССНС закрит, независимо от неявяването на двамата защитници на подсъдимия К. К. М. и заявеното от последния, че не желае делото да се гледа в отсъствието на защитниците му, както и докладваната от съда молба на адв.К. за отлагане на делото; независимо от неявяването на 8 от 10-те свидетели, поради нередовното призоваване на една част, а другата поради здравословни проблеми; независимо от становището на прокурора, че поради наличието на уважителни процесуални пречки, ход на делото не следва да се дава, предвид представените медицински документи. Въпреки изразеното становище и на двамата подсъдими да не се дава ход на делото, тъй като държат на адвокатите си, първоинстанционният съд е дал ход на делото, тъй като е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото; че следва да бъде даден ход за извършване на възможните процесуално-следствени действия.
Първоинстанционният съд е приел, че за отсъствието на адв.К. от съдебното заседание на 12.12.2025 г. не са представени доказателства, удостоверяващи уважителна причина. По отношение на болничния лист, съдът е приел, че адв. К. е в домашен амбулаторен болничен отпуск, за датите от 10.12.2025г. до 12.12.2025г., като последната дата от болничния лист е датата на съдебното заседание, като причина за заболяването е посочена „Вирусна инфекция - неуточнена“. Приел е още, че от адв. К. не са постъпили никакви доказателства, удостоверяващи невъзможността на същия да се яви пред съда във въпросното съдебно заседание, поради което е приел молбата в частта, отнасяща се до адв.
К. за неоснователна.
След приключване на съдебното следствие, първоинстанционният съд е наложил на адв. К. глоба в размер на 300 лева, заради неявяването му в съдебното заседание на 12.12.2025 г. като в протокола е указано, да се съобщи на адв. К. за наложената му глоба, като същият може да обжалва същата в 7 - дневен срок от получаване на съобщението пред самия първоинстанционен съдебен състав и да представи доказателства пред съда за невъзможността да се яви в съдебно заседание, съобразно утвърден образец от МП и МЗ.
В призовката за страна, изпратена на адв. К., за насроченото за 20.01.2026 г. съдебно заседание по НОХД № 3461/2016 г., получена на 05.01.2026 г. и подписана лично от него, адв. К. е уведомен за наложената му глоба, както и, че може да я обжалва в 7-дневен срок пред съда, като представи и доказателства за това.
С жалба, входирана в деловодството на СГС на 07.01.2026 г. е обжалвал наложената му глоба, като е пояснил, че за невъзможността му да се яви в съдебно заседание на 12.12.2025 г., като доказателство е приложил болничен лист в който било изрично отбелязано, че здравословното му състояние не позволява явяването му пред органите на съдебната власт.
В проведеното на 20.01.2026 г., съдебно заседание по делото, адв. Г. и адв. К.
3 отново не са се явили. Видно от протокола от това заседание, адв. Т. – защитник на подсъдимия М. К. М., е докладвал пред съда, че адв. К. има служебен ангажимент, а адв. Г. е в болнични.
Назначеният резервен защитник на подсъдимия К. М. – адв. М. е встъпила като защитник по делото.
След приключване на съдебното следствие, съдът е докладвал депозираната от адв. К. жалба, против наложената му глоба, като след изслушване становищата на страните се е произнесла с определение с което е оставила без уважение жалбата на адв.К. срещу протоколно определение от 12.12.2025 г., с което му е била наложена глоба, в размер на 300 лева. Съдът е посочил, че определението може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок от съобщаването му на адв. К., пред САС.
По делото липсва доказателство /призовка или съобщение/, че адв. К. е бил уведомен лично за атакуваното определение от 20.01.2026 г., поради което САС приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което приема, че тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.
За да остави без уважение жалбата на адв.К., против наложената му глоба, първоинстанционният съд е приел, че жалбата му е неоснователна, тъй като адв. К. не се е явил в съдебното заседание на 20.01.2026 година. Съдът е приел, че представеният болничен лист не удостоверява невъзможността на лицето да се яви пред органите на съдебната власт през периода на отпуск при временна нетрудоспособност. Приел е, че е следвало да бъде издадено по надлежния ред медицинско удостоверение от ЛКК, съобразно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /ПМС № 87 от 05.05.2010 г./ и по образец, утвърден от МП и МЗ, като в него следва да е посочена причината за невъзможността на лицето да се яви пред органите на съдебната власт.
В приложения болничен лист била изписана диагноза „вирусна инфекция неуточнена“ и то точно за 3 дни, в рамките на които е било насроченото съдебно заседание.
По тези съображения съдът е приел, че неявяването на адв.К. е по неуважителна причина.
Съдът е обърнал внимание, че и в с.з. на 20.01.2026 г. адв. К. не е представил такова медицинско удостоверение и отново не се явява, като също не сочи уважителна причина за това.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя тези доводи на СГС. Вярно е, че към молбата на адв.К. от 10.12.2025 г. не е приложено, като доказателство за неговото влошено здравословно състояние, медицинско удостоверение, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /ПМС № 87 от 05.05.2010 г./, но е приложен болничен лист, който също представлява официален, медицински документ, удостоверяващ временна неработоспособност на адресата му. В графа „забележки“ на болничния лист изрично е записано, че здравословното състояние на лицето не позволява да се явява пред органите на Съдебната власт на СГС /СНС-Закрит/, което е основание да се приеме от съда, 4 че причината за неявяването на адв.К. в съдебно заседание на 12.12.2025 г. е уважителна.
Вярно е, че както е посочил и СГС, че записаната диагноза е „Вирусна инфекция, неуточнена“, както и, че периода на временната нетрудоспособност съвпада с насроченото съдебно заседание, но това съвсем не значи, че този факт не е налице.
Общоизвестен факт е /не само за медицинските специалисти/, как протичат т.нар. от лекарите неуточнени вирусни инфекции /общоизвестни като остри респираторни инфекции или грипни инфекции/ и каква е реакцията на човешкия организъм при такива инфекции, още повече когато организма не е млад. От друга страна, едно заболяване никога не е планирано и именно поради тази причина се издава болничен лист – в случая, за да се уважи неизпълнението на поет ангажимент, още повече, че в императивната норма на чл.18, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза „осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.“