Протокол № 23 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Варна, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Г. Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600248 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим П. Д. П., редовно призован, явява се лично и с адв. С. Н. Т. от АК – Шумен, редовно упълномощена.

Частните обвинители А. Н. К. и М. К. К., редовно призовани, не се явяват.

Не се явява и техният представител адв. П. С. С. от АК – София. Адв.

С. уведомява съда, че няма да се явят в днешното съдебно заседание, не възразяват да се гледа делото в тяхно отсъствие. Нямат доказателствени искания и намират, че делото е изяснено от фактическа страна с молба да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, с оглед установеното в допълнителната автотехническа експертиза. Молбата е депозирана на 25.01.2024 г.

Адв. Н. Н. Д. от АК – София , също повереник на частните обвинители, редовно призован не се явява.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

Вещите лица:

Ж. Р. Г., редовно призован, явява се лично.

Д. А. Л., редовно призован, явява се лично.

Г. П. К., редовно призован, явява се лично.

1

Страните заявяват, че автотехническа експертиза. са запознати с допълнителната

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Т. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДАВА ХОД ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

На основание чл.317, вр.чл.282, ал.1 от НПК се прочете заключението по представената по делото Допълнителна автотехническа експертиза.

В.Л. Ж. Р. Г. – със снета по делото самоличност.

В.Л. Д. А. Л. – със снета по делото самоличност.

В.Л. Г. П. К. – със снета по делото самоличност.

СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.

В.Л. Г. – Поддържам заключението.

В.Л. Л. – Поддържам заключението.

В.Л. К. – Поддържам заключението.

Въпроси на прокурора: В отговорите ви на въпроси 1.2. и 3.1 сте изследвали съответното разстояние, което би изминал л.а. в случай на задействане на спирачната уредба, съответно по точка 1.2. при праволинейно, а при въпрос 3.1 с движение наляво. Може ли да обясните на какво се дължи тази разлика от 4.87 м при праволинейното движение и сте писали 3.70 м в отговор на задача 3.1. На какво се дължи тази разлика?

В.Л. Л. – Във въпрос 1.2 там се пита какво разстояние би изминал, ако продължи направо автобуса. С оглед на скоростите на превозните средства действително се установява, че разстоянието, което е имал възможност допълнително да измине лекият автомобил е 4.87 м – това е за движение направо. Този въпрос е за движение направо на двете превозни средства.

2

На въпроси на съда: Фактите по делото са, че автобусът се движи направо, а реното навлиза в неговата лента и тръгва към мантинелата му, както е действителната му траектория.

В.Л. Л. – Като време той би разполагал с време да измине същото разстояние, говорим за л.а. Нали говорим, че в единия случай изминава 4.87 м, а във втория случай 3.70 м.

Въпрос на прокурора: Първо ме интересува откъде идва разликата в едната ситуация 4.87 м, а в другата ситуация 3.70 м и в крайна степен дали би настъпил удара?

В.Л. Л. – Ако спира ефективно автобусът би достигнал до мястото на удара 0.21 сек. по-късно, ако е задействал ефективно спирачната уредба, каквито условия са поставени във въпроса. За тези 0.21 сек. л.а. би имал възможност да измине още 4.87 м. Ако се движи направо той ще има тази възможност да измине цялото това разстояние, но движейки се по неговата действителна траектория – косо надясно негово, той няма да може да измине тези всички 4.87 метра, защото след като измине 3.70 м вече би настъпил удар с автобуса поради това, че той се движи косо и двете превозни средства се движат косо и като измине 3.70 м вече ще настъпи контакт и този контакт ще е в средата на лекия автомобил, около вратите, а автобусът ще е с левият му ъгъл и няма да има възможност да довърши тези останали метри. Контактът ще бъде в лентата за движение на лекия автомобил.

Въпрос на прокурора: Давате обяснение на въпрос 3.1., а може ли сега да отговорите на въпрос 1.2?

Въпроси на съда: Ние не говорим за удара, който е последвал между автобуса и л.а. Ние сега в момента говорехме хипотетично за да не стане пак объркване. Втората маневра в момента въобще не я разглеждаме. Сега разглеждаме навлизането на л.а. в лентата за движение на автобуса и ударът в бордюра на л.а.

Би ли бил предотвратим удар между автобуса и л.а. в лентата за движение на автобуса, ако автобусът беше предприел намаляване на скоростта или спиране?

В.Л. Л. – За всякакви варианти на движение по широчина на л.а. в лентата за движение на автобуса, и всякакви варианти и на автобуса в тази лента за движение удар би настъпил. Ударът е непредотвратим, независимо дали е задействал спирачната система или не. Защото той разполага с много малко време да спира ефективно, казахме около 0.2 сек, но те физически не могат да се разминат. Чисто физически геометричните размери на двете превозни средства са по-големи, по-широки от лентата, която е за движение на автобуса. Дори и да се задейства спирачната система категорично ще настъпи удар. Защото лекия автомобил е изгубил устойчивост и той се движи със скорост от около и над 90 км/ч. Удар категорично би настъпил.

Единствено за такъв вариант може да бъде избегнат ако л.а. се движи плътно до бордюра, тоест извън лентата за движение, а автобусът се движи плътно в 3 негово ляво до осевата линия, но с много малко разстояние дори под 20 см, което не е безопасно за разминаване. Съгласно методиките, трябва да бъде осигурен един метър разстояние при разминаване.

Въпроси на прокурора: Това което вие сега обяснихте вие разглеждате ли действителната траектория на л.а., тоест след ударът му в бордюра започване на движение косо надясно? Тук според мен давате обяснение на въпрос 1.1.

В.Л.Л. – Ако л.а. се движи в лентата за движение на автобуса.

Въпрос на прокурора: Ако разглеждаме отговора на въпроса ви в точка 1.2, където се разглежда действителната траектория на л.а., навлизането му в лентата за движение на автобуса, съприкосновението с бордюра и тук сте написали двете превозни средства биха се разминали и произшествието между тях е било предотвратимо, но би последвало удар на л.а. в предпазната ограда.

В.Л.Л. – Автомобилът вече се движи косо. Това допълнително време, с което би разполагал л.а., поради това, че автобусът спира, то ще е достатъчно л.а. да премине пред автобуса и да напусне неговият коридор на движение, и да освободи цялата лента за движение на автобуса.

Въпрос на прокурора: Правилно ли да разбирам, че ако автобусът продължава да се движи в собствената си лента за движение, при задействана спирачна уредба и съобразявайки действителната траектория на л.а. няма да настъпи удар?

В.Л. Л. – Няма да настъпи удар между автобуса и лекия автомобил, но ще настъпи удар на л.а. в предпазната ограда.

Въпроси на съда: Имаме един автобус, който се движи в своята лента за движение, имаме едно Рено, което се движи в своята лента за движение.

Започва едно движение на Реното и то навлиза в лентата за движение на автобуса. От този момент, в който той навлиза в лентата за движение на автобуса, когато пресича осевата линия, когато възниква опасността за автобуса, тъй като в неговата лента е навлязло МПС, виждаме неговото движение косо, то не е успоредно на неговата лента, не е челно срещу автобуса, от момента на това навлизане имал ли е възможност автобусът, ако беше използвана спирачна система да се предотврати удар в неговата лента за движение. Той се движи в своята лента за движение и за него няма задължение да бъде на ръба на едната страна или на другата, той се движи в своята лента.

В.Л. Л. – Ясен е момента на възникване на опасната зона, но каква е траекторията след това на този л.а. - тя е косо към бордюра. Но последващото движение какво би било за да кажем дали може да се предотврати удара. Ще продължи ли да се движи в лентата срещу автобуса?

Въпроси на съда: От момента, в който той навлиза в неговата лента, когато възниква опасността за автобуса, ако той беше използвал спирачки, 4 при тези данни и при този факт, че имаме отбелязване къде той се е отблъснал?

В.Л. Л. – Ясно е, че посоката на движение е косо. Ние в първата експертиза сме казали, че ако той продължи по действителната му траектория насочена към бордюра, но премине бордюра няма да има сблъсък.