Решение № 111 от 18.05.2018, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

18.05.2018г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря

Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 117 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г. на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”– гр. София, ЕИК *********, подадена чрез ю. к. А.Б., и въззивна жалба вх. № 2602/25.01.2018г. на Т.И.И., представлявана от адв. Д. К. от ВАК, срещу решение № 859/13.12.2017г., постановено по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба № 2602/25.01.2018г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивницата Т.И.И. осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на разликата над 50 000 лв. до 112 500 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на А. П.

А.от гр. Варна като водач на т. а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, обхванат от действието на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 03111891000123, издадена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, и за разликата над 1 837.75 лв. до 12 500 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от същото застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 06.02.2014г. до окончателното им изплащане. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които според жалбоподателя са силно занижени, както и за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка между част от претендираните за обезщетяване разходи за лечение и процесното застрахователно събитие.

Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло в заявените размери, ведно с акцесорните претенции за мораторна лихва.

Въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от Т.И.И. осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 6 000 лв. до 50 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 1 837.75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от процесното застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези суми. Застрахователят релевира оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което, при определяне размерите на обезщетенията да се отчете доказаното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а по отношение размера за неимуществени вреди - да се приложи принципът на чл. 52 ЗЗД. Направено е и искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В съдебно заседание жалбите и отговорът се поддържат.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 07.11.2011г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на закона приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е сезиран по делото.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Т.И.И. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” със седалище гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2012г., виновно причинено от А. П. А.от гр.

Варна като водач на т. а. „Мерцедес”, модел 711 D, с ДК № В 0936 СН, за който автомобил е била сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 03111891000123, валидна до 07.11.2012г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на увреждането– 14.04.2012г., до окончателното изплащане на задълженията.

Постановеното по спора решение № 859/13.12.2017г. по т. д. № 126/2017г. по описа на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2014г. до окончателно погасяване на задължението.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответника за увреждащия товарен автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования товарен автомобил - А. П. А.ов, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.

2 и ал. 3 НПК, с влязлото в сила решение № 2592/27.09.2012г., постановено по НАХД № 3799/2012г. описа на ВРС.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищата са причинени множество телесни увреждания: счупвания на долната челюст, лява лопатъчна кост, девето и десето десни ребра, двустранен хемопневмоторакс, довели до остра дихателна недостатъчност, счупване на пета дланна кост на дясната ръка с разместване на фрагментите, кръвонасядане и контузно разкъсна рана в същата област, получен като резултат от съчетаната травма травматичен шок, част от които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице травмите, които е получила пострадалата в резултат на този инцидент, са от такъв характер, че до два-три месеца отзвучават, а влошаването на общото й състояние в последващите този възстановителен период години се дължи на естеството на заболяванията, от които е боледувала преди пътния инцидент. Това е становище на експерт с необходимите специалност и квалификация, на което е възложено изготвянето на назначената в производството пред ВОС съдебно – медицинската експертиза. Не е налице основание заключението да не бъде кредитирано от съдебния състав, който не разполага със специални знания по медицина. В тази връзка, неоснователни са доводите в жалбата, че изводите на вещото лице относно периода на възстановяване от получените телесни увреждания от процесното ПТП не следва да се възприемат, защото не са съобразени с конкретните факти. Съгласно медицинската документация, в това число решение на ТЕЛК, ищцата е с 93% намалена трудоспособност още от 2001г., прекарала е исхемичен мозъчен инсулт, указващ наличие на мозъчно-съдова болест и склероза, има развит психоорганичен синдром, увреждания в зрението, склеротични промени, които така или иначе с времето се задълбочават. При това силно увредено общо състояние на пострадалото лице в периода преди пътния инцидент, логично в посочения от експерта период от два – три месец не може да се очаква настъпване на пълно физическо възстановяване като при клинично здрав индивид. Вещото лице, изготвило СМЕ, дава категорично заключение, че влошаването на общото състояние на пострадалата в последващите на този възстановителен период години не се дължи на пътния инцидент.

Правилен е изводът на ВОС за недоказаност в процеса на твърденията в исковата молба, че понастоящем на ищцата не може да се задържа права продължително време без чужда помощ, че след ПТП са настъпили проблеми с волевата функция относно уриниране и ходене по голяма нужда, налагащ постоянното носене на памперс. Събраните доказателства не съдържат данни са посочените обстоятелства. Недоказаността на тези страдания и негативни преживявания обаче не е единственото основание за неотчитането им в процеса при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД. Според заключението на СМЕ липсва причинно – следствена връзка между травмите от произшествието, в това число и мозъчното сътресение, и евентуални проблеми с четенето, писането и ползването на памперс към настоящия момент. Тези проблеми, според експерта, биха се дължали на развитието на предходните болестни процеси, които не са свързани с процесното ПТП.

Въпреки отричането на причинната връзка между получените увреждания от разглежданото застрахователното събитие и част от сочените в исковата молба физически страдания и свързаните с тях негативни преживявания, при определяне по справедливост на паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като освен всички останали релевантни обстоятелства, адекватно е отчетена връзката между психическото състояние на ищцата, установено посредством съдебно – прихиатрична експертиза, и получената прихотравма в резултат на ПТП.

Според експерта д-р К. Крумова пътно – транспортното произшествие е нарушило психичния баланс на личността, като е повлияло на настроението, емоциите и волева дейност на пострадалото лице, въздействало е негативно и върху самооценката, която е тежко занижена, повишило е страховата готовност, довело е до затрудняване на семейните контактите и ограничаване на социални такива до изолация.