Решение № 328 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Вержиния Ст. Савчева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600536 по описа за 2025 година

С Присъда № 6, постановена на 15.02.2024 год. по н. о. х. дело № 648/2023 год. по описа на ОС - София, съдът е признал подсъдимия Е. Г. Г., род. на *** год. в гр. София, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, неженен, неосъждан, със средно специално образование, студент, с ЕГН: ********** за виновен в това, че на 29.01.2021 год., около 16,40 ч., на път ПП I-6 в землището на гр. Елин Пелин, в района на км 141.40, на Тобразно кръстовище с пътя, водещ към складова база на фирма „Доландия“, при управление на МПС – л. а. марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег.

№***, с посока на движение от гр. София към с. Горна Малина, общ. Горна Малина, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория В, извън населено място – 90 км/ч; чл. 41, ал. 2 от ЗДвП: „При изпреварване водачът на ППС напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока ППС и се връща в напуснатата лента“; чл. 42, ал. 2, т.

3 ЗДвП „водач, който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“ и чл. 43, т. 4 от ЗДвП „Изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети с кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като управлявайки лекия автомобил извън населено място със скорост от около 100 км/ч, при застигане на превозни средства, движещи се в колона в неговата посока, предприел маневра изпреварване – напуснал дясната пътна лента, навлязъл изцяло в съседната пътна лента /лентата за насрещно движение/, преминал покрай движещият се в същата посока непосредствено преди него лек автомобил, не се завърнал в напуснатата пътна лента, а продължил движението си в пътната 1 лента за насрещно движение, изпреварвайки следващите движещи се в негова посока превозни средства, без да се убеди, че може да извърши изпреварването им за кратко време и в нарушение на забраната за изпреварване при условие, че не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, при което последвал удар между управлявания от него автомобил и лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на водача на л. а. „Пежо 206“ – К. Р. М., с ЕГН:

********** от ***.

В предвид на приетото, на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 2, ал. 2 от НК /ред. ДВ бр. 60/2012 год./ и вр. чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на осн. чл. 343г от НК във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок от три години, като на осн. чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред в хода на производството.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. е бил осъден да заплати и направените разноски в наказателното производство, които са в полза на бюджета на ОД МВР гр. София в размер на 2 606,90 лв. и представляващи направени такива във фазата на досъдебното производство.

Окръжен съд – София с присъдата си се е разпоредил и веществените доказателства по делото.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитниците на подсъдимия Е. Г. – адвокатите К. Г. и Е. Е. и по изложените в нея съображения, се иска въззивната инстанция да постанови решение, с което да я измени в частта й относно квалификацията на деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 55 от НК. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание, като същият бъде намален при наличието на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК и бъде приложен най-благоприятния за подсъдимия закон. Доказателствени искания в жалбата не се правят. Навеждат се доводи, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като се касае за квалификация по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, с оглед поведението на подсъдимия след настъпване на произшествието и обективни данни за действия към спасяване живота на пострадалия. Другата група доводи в жалбата, са относно индивидуализацията на наказанието и приложението на чл. 58 а от НК, с оглед на събраните доказателства относно смекчаващите вината обстоятелства и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Възражения по така постъпилата жалба не са били направени от противниковите страни.

Представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Излагат се доводи, че не е налице квалификация по чл. 343а от НК, тъй като конкретиката по делото /СМА, протоколите за оглед и аутопсия, регистрираните обаждания на тел. 112 и свидетелски показания/ не е позволявала допълнително оказване на каквато и да било помощ, каквато според съдебната практика би довела до преквалификация на деянието от такова по чл. 343 от НК в такова по чл. 343а във вр. чл. 343 от НК. Във връзка с искането на защитата при индивидуализация на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, вместо приложената такава на чл. 58а от НК, се излагат доводи от представителя на прокуратурата, че при определяне на наказанието, първата инстанция се е съобразила с всички обстоятелства за това и правилно и 2 законосъобразно е прието, че не се установяват такива изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55 от НК.

В съдебно заседание, повереникът на частните обвинители - адв. Д. се присъединява към изразеното становище от представителя на прокуратурата и моли жалбата да бъде оставена без уважения, като присъдата на първата инстанция бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частната обвинителка Р. М., лично за себе си и като законен представител на малолетния П. Д., в предоставеното й право на лична защита, се присъединява към пледоариите на държавното обвинение и на повереника си и моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия – адв. Г., поддържа подадената жалба, по изложените в същата съображения – нарушен закон, допуснати съществени процесуални нарушения и несправедлив размер на наложеното наказание. Изтъква се, че всички тези нарушения са в резултат на неправилна оценка на обстоятелствата, имащи значение за квалификацията и индивидуализацията. Твърди се, че е налице оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия, във връзка с което са неговите обяснения, които от една страна може и да са средство за защита, но от друга са и доказателствено средство. Именно оказването на помощ на пострадалия, според защитата е изключително смекчаващо вината обстоятелство, а пък и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, също би следвало да се цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Така посочените изключително смекчаващи вината обстоятелства, наред с приетите от първата инстанция смекчаващи такива – чисто съдебно минало, санкции по ЗДвП, които отнесени към настоящите нарушения по ЗДвП, са в известна степен незначителни и не би следвало да водят до извод в ущръб на подсъдимия. При така направения анализ, защитата пледира въззивната инстанция да преквалифицира деянието като такова по чл. 343а във вр. чл. 343 от НК. Като алтернатива, се иска индивидуализацията на наказанието да бъде при условията на чл. 58, ал. 4 от НК във вр. чл. 55 от НК по отношение и на двете наложени наказания – „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ и отново в условията на алтернативност, се иска приложението на чл. 58а във вр. чл. 55, ал. 3 от НК относно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Подсъдимият Г. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че съжалява за станалото и се надява на справедлива присъда.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – София е установил фактическата обстановка, при условията на чл.

373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

От направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, се установява следното:

Подсъдимият Е. Г. Г., към инкриминираната дата, е бил правоспособен водач на МПС от 2016 год. и притежавал свидетелство за управление на МПС № 282950107/23.03.2016 год., издадено от СДМВР – София, валидно за категория „В” и „М“ до 23.03.2026 год.

На 29.01.2021 год., след 16,00 ч., подсъдимият Г. е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № *** по ПП I-6 /Подбалкански път - София – Бургас/, движейки се в посока от гр. София към с. Горна Малина /в посока към гр. Бургас/.

Пътните условия били добри – дневна видимост, ясно и слънчево време, суха пътна 3 настилка.

Около 16,30 ч., преди кръстовището на ПП I-6 и пътя, водещ към с. Григорево, подсъдимият Г. настигнал колона от движещи се поне пет автомобила, от които три в следната последователност: л. а. марка „Ауди А-6“ с рег. № ***, управляван от св. И. И.; л. а. марка „Мицубиши Колт“ с рег. № ***, управляван от св. Р. К.; л. а. марка „Пежо 508“ с рег.

№ ***, управляван от св. А. С.. На известно разстояние пред колоната се движел, със скорост от 58 км/ч, л. а. марка „Пежо 206“ с рег. № ***, управляван от пострадалия К. М.. Средната скорост, с която се движили автомобилите в колоната зад автомобила, управляван от пострадалия, била около 60 км/ч с оглед въведено ограничение на скоростта в района на кръстовището. След преминаването на кръстовището движещите се в колона автомобили увеличили скоростта си до около 80 км/ч.

Пътният участък от ПП I-6, по който се осъществявало движението след кръстовището, бил прав, като в района на км 141+400 образувал Т-образно кръстовище с второстепенен път, водещ към складовата база на фирма „Доландия“, разположен от лявата страна, считано по посоката на движение на подсъдимия. Платното за движение в този пътен участък се състояло от две ленти за движение – по една за всяка посока с широчина от по 4 м, разделени с бяла прекъсната линия „М3“. Пътната настилка била асфалтова, суха и без неравности. На км 141+320, вдясно от лентата за движение в посока София – Бургас, бил поставен пътен знак „А28 – Кръстовище с път без предимство отляво“ /писмо от АПИ – л. 67, том 2 от ДП/.

Настигайки колоната от автомобили, на разстояние 207,65 м преди описаното кръстовище, подсъдимият предприел изпреварване на движещото се пред него превозно средство, като подал сигнал, включвайки левия светлинен пътепоказател, напуснал дясната пътна лента, в която се движел и навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение /лявата пътна лента/, увеличил скоростта си до 100 км/ч и преминал покрай движещото се непосредствено преди него в същата посока пътно превозно средство. И вместо да се върне в напусната от него лента, тъй като в лявата пътна лента нямало насрещно движещи се автомобили, той продължил движението си в лентата за насрещно движение, изпреварвайки и останалите движещите се пред него автомобили, без да се е убедил във възможността си, че може да извърши това изпреварване за кратко време и да се завърне безпрепятствено в напусната пътна лента. Същевременно пострадалият К. М., отстоейки на разстояние от 75,84 м преди кръстовището с второстепенния път, водещ към складовата база на фирма „Доландия“, подал ляв светлинен пътепоказател, обозначавайки по този начин намерението си да завие наляво, с навлизане във второстепенния път. Подаденият светлинен сигнал от пострадалия бил възприет от водачите на движещите се зад него пътни превозни средства, които започнали плавно да намаляват скоростта си на движение. В този момент, автомобилът, управляван от подсъдимия, се намирал на разстояние от 177,13 м преди кръстовището с второстепенния път, в лявата пътна лента, като подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме подадения от пострадалия К. М. светлинен сигнал, обозначаващ промяна на посоката му на движение с навлизане в лентата за насрещно движение и осъществяване на маневрата „завиване в ляво“. Въпреки това, подсъдимият продължил движението си в лентата за насрещно движение, без да предприеме намаляване на скоростта и без да направи опит да се завърне в дясната пътна лента. От своя страна, пострадалият М. без да съобразява движещия се и изпреварващ колоната автомобил, както и неговата скорост и опасността, която създава за движението с предприемане на своята маневра, започнал плавно да изменя посоката си на движение на ляво, като с предната си лява гума навлязъл в насрещната лента за движение, завивайки под ъгъл от около 10 градуса спрямо осевата линия, където почти спрял. Възприемайки навлизането в лявата лента за насрещно движение на управлявания от пострадалия автомобил, подсъдимият се намирал на около 73 м, когато задействал спирачната система на автомобила си и едновременно с това го отклонил надясно, в опит да се върне в дясната пътна лента. Въпреки действията на 4 подсъдимия, на разстояние 3,00 – 3,10 м вляво от десния край на платното за движение, в лентата за движение с посока София – Бургас, настъпил удар между предна лява и предна централна част на лекия автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия, и задна централна и задна дясна част на лекия автомобил „Пежо“, управляван от пострадалия. Вследствие на удара л. а. „Пежо“ започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка, като същевременно продължил движението си напред и наляво до установяването му в покой, почти перпендикулярно на платното за движение, със задни гуми, стъпили върху левия пътен банкет. Лекият автомобил „БМВ“ продължил движението си напред и надясно до установяване в покой в дясната пътна лента за посоката на движение София – Бургас, с предна дясна и задна дясна гуми, стъпили на пътния банкет.