Решение № 158 от 15.12.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ловеч, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200691 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4949985 на ОД на МВР Ловеч е наложено на ЕЛ. П. ИВ. от гр.С. административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И., който чрез процесуалния си представител адвокат Л.К. (пълномощно л.8) го е обжалвал. В жалбата подобно и обстойно са наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен материалния закон, както и издаден при съществени процесуални нарушения. Сочи, че фишът не съдържа пълно описание на фактическата обстановка по случая, че жалбоподателят е бил само ползвател на автомобила, но името му не е било изписано срещу „ползвател“ и че като водач на МПС категория „В“ му е било разрешено да се движи с 90 км/час.

На следващо място, в жалбата се акцентира, че обжалвания ЕФ не съдържа изискуемите по закон реквизити, а именно : не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател, както и пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Счита, че за санкциониране на нарушението е следвало да се приложи реда по ЗАНН със съставянето на АУАН и издаване на наказателно постановление, тъй като не е било установено със стационарно АТС, като се позовава и на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

1

По-нататък в жалбата са развити доводи затова, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е бил предоставен снимков материал от нарушението при връчването на фиша, както и че в него не са били отразени правата, които има по чл.189, ал.6 и ал.7 от ЗДвП. Изтъква се също така и че фишът не съдържа правната квалификация на нарушението, а законът е бил изписан само с абревиатура и липсва поне веднъж изписване на цялото му наименование.

С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лева.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 20.01.2020 г. в 17:22:26 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Варна, със скорост от 84 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.23+000 до км 23+600, в който попада и км 23+383 /л.25/, имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/007860 /л.12/ установили, че засечената в 17:22:26 часа на 20.01.2020 г. скорост от 84 км/час била от лек автомобил *************************** След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 81 км/час.

2

След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик на автомобила е Л.М. К. от гр.София.

Въз основа на така констатираното нарушение, на 24.03.2020 г. /справка на л.15 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3484222 /л.13/ срещу Л.М. К. от гр.София.

Така издаденият ЕФ бил връчен на Л.К. на 09.06.2021 г. /разписка на л.20 от делото/, който с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП /л.18/ посочил, че на въпросната дата и час автомобилът му е бил ползван от ЕЛ. П. ИВ. от гр.София. Представил и СУМПС на И. /л.19/.

Предвид на така подадената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, на 21.06.2021 г.

/справка на л.16 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4949985 /л.14/ срещу ЕЛ. П. ИВ. от гр.София. Този ЕФ бил връчен на Е.И. на 13.07.2021 г., видно от известие за доставяне на л.21 от делото. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на И., в качеството му на ползвател на автомобила санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят И. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Е.И. и съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на МВР Ловеч /клеймо на пощенски плик на л.9 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно ЕЛ. П. ИВ. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи датата на издаване на фиша, липсата на имената и длъжността на лицето издало фиша, както и в какъв сок и пред кого може да се обжалва.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 21.06.2021 г. /л.16/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, 3 като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и пред кого може да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление, но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, 4 че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил.

Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Поради тези съображения съдът счита, че не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не са били отразени възможностите, които получателят на фиша има, съгласно разпоредбите на чл.189, ал.6 и ал.7 от ЗДвП. В тези два текста е предвидена една от възможностите за защита срещу ЕФ, които законът предвижда, но издателят му не е задължен да ги отразява във фиша, нито пък е сред задължителните му реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.