Решение № 232 от 26.05.2020, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№146 гр. Габрово,26.05.2020г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ......................................... като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №8 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.

Ищецът в исковата си молба твърди, че работи в Районно управление-

Дряново при ОД на МВР – Габрово от

10.03.2017г. и към настоящия момент заема длъжността „младши автоконтрольор”.

При осъществяване на трудовата си дейност, ищецът работи по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени, както - дневна, така и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с продължителност 12 часа, при сумарно е на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Въпреки това, ищецът по иска е работил между 7-8 нощни дежурства месечно, за които е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 10.03.2017г. до 02.01.2020г..

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи през процесния исков период, обхващащ времето 10.03.2017г. до 02.01.2020г. са Наредба

№-81213-407/11.08.2014г., Наредба № 81213-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №81213-776/29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта 12.00 ч. и 6.00 ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от

Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. в сила от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период.

След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба №8121з-592 в сила от 01.04.2015г. и Наредба №8121з-779 в сила от

02.08.2016г., които обаче не регламентират отчитане отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената

Наредба № 8121з-407/2014 г.

Това, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и определянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.

При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен акт, в чл.9, ал.2-при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното място.

В настоящия случай, през процесния период обхващащ времето от 10.03.2017г. до 02.01.2020г., ищецът е работил 1520 часа нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 1737часа или извънреден труд 217 часа.

Респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е сумата 1482лв..

ИСКА СЕ съдът да осъди ответника ОД на МВР Габрово да плати на ищеца П.С. П. сумата от 1482лв., а след допуснатото на основание чл.214 от ГПК увеличение на иска, сумата от

1860.98лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 10.03.2017г. - 02.01.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Ответникът в отговора си оспорва изцяло предявения иск.

Излага възражения, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗМВР статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. От друга страна в чл. 187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен период. Ищецът, като служител на ОДМВР- Габрово, като за периода 10.03.2017г.- 02.01.2020г. е заемал длъжността „младши автоконтрольор” в Районно управление- Дряново при ОД на МВР –

Габрово. За посочения период същия е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл. 187,ал.З от ЗМВР.

В процесния период от 10.03.2017г. до

02.01.2020г. по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.„ обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й. Неправилно ищеца е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.

На ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което са представени платежни бележки по месеци от месец март 2017г. до месец януари 2020г. включително. От тях е видно, че за положения от него нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането.

Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът П. С. П. работи в Районно управление- Дряново при

ОД на МВР – Габрово от 10.03.2017г. и към настоящия момент заема длъжността „младши автоконтрольор”.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото

Седмични графици за дежурства и Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. през периода 10.03.2017г.- 02.01.2020г. се установява, че ищецът П. С. П. е работил на смени по график, при режим на смени -дневна и нощна от 22.00ч.- 06.00ч. с продължителност 12часа, при сумарно изчисляване на работните смени за тримесечен период.

По делото са представени и платежни бележки за възнаграждението на ищеца П. С. П. за периода от 10.03.2017година до 02.01.2020 година.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като компетентно и обосновано се установява, че през периода 10.03.2017г.- 02.01.2020г. ищецът е положил общо 1858часа нощен труд, за които работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час. Положеният нощен труд не е преизчисляван от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Размерът на дължимото обезщетение след преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 в дневен труд за процесния период 10.03.2017г.- 02.01.2020г. е 1240.69лв.лв.. Размерът на дължимото обезщетение след преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 в дневен труд за процесния период със ставка за извънреден труд с увеличение 50% над дневната ставка е 1860.98лв.

При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установява и от събраните по делото доказателства, при което за исковия период - от 10.03.2017г. до 02.01.2020г. ищецът че ищецът П.С.П. е работил на длъжността

„младши автоконтрольор” в Районно управление- Дряново при ОД на МВР –

Габрово, и същият е бил със статут на държавен служител. Страните не спорят, че за този период ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Ал. 5, т. 2 и ал. 6 пък уреждат, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието "нощен труд", като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. В тази връзка предвид специфичните обществени отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по отношение на КТ, респективно - последният се прилага само за неуредените в специалния закон въпроси.

В ал. 9 на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая по делото за периода от 10.03.2017година до 02.01.2020година са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година.

В съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в трите наредби в чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 година е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 година, но това само по себе си е законодателно решение, с което е уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Освен това и в трите наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд.