Решение № 1530 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330203514 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0333-000247 от 16.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на К. П. Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 25.56 евро, на основание чл.

185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП .

Жалбоподателят Г. обжалва наказателното постановление, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото открито съдебно заседание не изпраща представител. С молба становище оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаване на наказателното постановление.Прави възражение за размера на адвокатското възнагражданение и иска неговото намаляне.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 14.03.2026г. в 18.05 часа, жалбоподателят К. Г. се намирал в гр.Стамболийски ,където управлявал по ул.Иван Вазов до №9 посока на движение от запад към изток собствения си лек автомобил марка ‚‘‘Фолксаваген пасат ‘‘ , с рег. №*** . Водачът бил спрян за проверка, като 1 актосъставителят Н. направил проверка и установил, че всички контролни точки на жалбоподателя били отнети ,поради което същият допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, като не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. С АУАН било иззето и СУМПС №283366000.Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Разпитан по делото е Н.,който изяснява пред съда ,че това,че нарушението го установил по системата,като допълнително посетил и РУ ,където отново била направена справка по системата и понеже отново било потвърдено съставил АУАН.От страна на водача нямало никаква реакция .Съдът възприема показанията на св.Н. като ясни,точни и логични и ги ползва в цялост.

По делото е изискана информация от Сектор“Пътна полиция“ ,като към нея е приложена справка за нарушителя .Видно от посочената информация към 14.03.2026г. на Г. е издадена ЗППАМ №26-1030-000287/18.03.2026г.от Началник група в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР-Пловдив ,връчена на упълномощено от него лице адв.В..На следващо място е отбелязано,че Г. е неправоспосоен водач на МПС ,след като му било връчено НП №25-0333001566/08.12.2025г ,влязло в законна сила на 06.08.2026г.Тоест към дата 14.03.2026г. не е имало решение по обжалваното НП ,с което са му отнети 12 КТ.

В този смисъл съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност по силата на законът.Предвид разпоредбата н а чл. 171, т. 4 ЗДвП, принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление МПС се налага, когато не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Независимо, че с отнемането на всички 39 контролни точки, водачът е изгубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство, валидно издаденото СУМПС не се отменя ex lege по силата на закона и загубва автоматично качеството си на документ удостоверяващ правоспособността.

Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е документ удостоверяващ, а не пораждащ правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Целта на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП е временно изземвайки документа удостоверяващ тази правоспособност, предвид факта, че с отнемането на всички контролни точки съответният водач на МПС е вече неправоспособен такъв, да се осигури безопасността на движението по пътищата, с оглед преустановяване възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. В съдебната практика последователно се приема, че макар правната последица да настъпва ex lege, административно-наказващият орган следва да установи по несъмнен начин 2 всички елементи от фактическия състав, включително момента на изчерпване на контролните точки и въз основа на заповед да бъде иззето СУМПС, ако то не е върнато.

При така установената фактическа обстановка съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност по силата на закона. Настъпването на тази правна последица не е обусловено от издаването на допълнителен административен акт, а настъпва ex lege при изчерпване на определения брой контролни точки. Независимо от това, в производството по оспорване на наказателно постановление административно-наказващият орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен и категоричен начин всички елементи от състава на вмененото нарушение, включително обстоятелството, че към датата на проверката лицето действително е било загубило правоспособността си вследствие отнемане на всички контролни точки.В конкретния случай безспорно се доказа,че към дата 14.03.2026г.жалбоподателя Г. е бил правоспобен и не са били отнети всички контролни точки,тъй като НП №25-0333-001566/08.12.2025г не е било влязло в сила към дата 14.03.2026г , а е влязло в законна сила на 06.08.2026г.Тоест към дата 14.03.2026г. не е имало решение по обжалваното НП ,с което са му отнети 12 КТ.

Налице е и непълно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП не се съдържа информация, кога жалбоподателят е останал без контролни точки и към кой момент е следвало да върне притежаваното от него СУМПС, или съ гл а с н о чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само виновно извършеното деяние. Вината е задължителен елемент от състава на всяко административно нарушение и липсата изключва административнонаказателната отговорност. В настоящия случай не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че е изгубил правоспособността си, нито да е могъл и бил длъжен да предвиди това обстоятелство при конкретните данни по делото. Следователно не са доказани нито умисъл, нито непредпазливост като форма на вина.

При тези данни съдът приема, че по делото не е установено по безспорен начин осъществяването както на обективните, така и на субективните признаци на вмененото административно нарушение. Съмненията относно релевантните факти следва да се тълкуват в полза на санкционираното лице.

Ето защо издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С АУАН е било отнето и СУМПС на жалбоподателя, като в наказателното постановление липсва произнасяне за това.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, 3 ал. 10 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК, "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. Н. П. на л.5 от делото . В договора е отразено, че договореното възнаграждение е 635 евро, както и че сумата е изплатена в брой на адвоката. Адв.П. не се е явила в съдебно заседание. Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение е в значителен размер над минимално предвиден съгласно чл. 7ал.2 от Наредба по правилата на чл.

7, ал. 2 т.1 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не помалко от 400 лв. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като прецени че делото приключи в три заседания адв. П. не е взела участие нито в едно от съдебните заседания, както и че казуса не е от голяма фактическа и правна сложност, както и като съобрази размера на наложеното административно наказание, намира че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 204,52 евро, и направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0333-000247 от 16.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на К. П. Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 25.56 евро, на основание чл.

185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да ЗАПЛАТИ на К. П. Г. ЕГН

********** сумата от 204.52 евро ,представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5