Решение № 117 от 21.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Сливен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600135 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора.

С атакуваната присъда подсъдимият П. П. А. е признат за невиновен и оправдан за престъпленията по чл.198, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият А. е признат за виновен за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева с равностойност 511,29 евро.

В подадения от РП- Сливен протест и допълнение към него се твърди, че изводът на съда за невиновност относно престъпленията по чл.198, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК е изцяло незаконосъобразен, неправилен, необоснован и немотивиран, и не кореспондира със събраните по делото писмени, гласни доказателства и изготвените експертизи. Същевременно се твърди, че изводът на съда за виновност относно престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК е изцяло законосъобразен, правилен, обоснован и кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изготвените експертизи. След собствен анализ на доказателствата се настоява за неправилност в крайното решение на съда за оправдаване на подсъдимия по повдигнатите обвинения.

Иска се отмяна на присъдата в частта, с която е оправдан подсъдимия 1 по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.198, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1 от НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по тези обвинения и да му бъде ангажирана наказателната отговорност за тях. По отношение на повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК се иска отмяна на освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че протестът е основателен и иска да се отмени присъдата като се постанови нова, с която да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия и за престъпленията по чл.198 от НК и по чл.194 от НК като бъде определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ПЕТ години.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и не страда от пороците, които се твърдят в протеста.

Поддържа изложеното в защитната си реч пред първоинстанционния съд. Моли да не се уважава протеста на РП- Сливен и допълнението към него против присъдата на РС- Сливен, а да се потвърди изцяло протестираната присъда на РС- Сливен като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият иска да се потвърди присъдата на районния съд.

Сливенският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови протестираната присъда, районният съд провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали като изцяло споделя 2 доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга същата е правилно установена на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното:

Пострадалият А. А. живеел в гр. Т., ул. „К. **. Познавал подс. П. А. и двамата били в приятелски отношения.

Св. Т. М. към 04.11.2023г. работела като материално отговорно лице „крупие“ в игрална зала за хазартни игри „Пет седмици“ ЕООД- гр. Т.. В длъжностната й характеристика като „крупие“ били включени и следните задължения: да формира кредитите на хазартните автомати, да продава жетони, да изплаща печалби, да дава обяснения за игрите на клиентите; да проверява пломбите на машините и касовата наличност в залата; да съхранява парите за цялата смяна и отговаряла за опазването им; да следи за правилната работа на хазартните автомати и отговаряла за опазване целостта на машините, изправността на пломбите и др.

От 19,30 часа на 03.11.2023г. до 07,30 часа на 04.11.2023г. св. Т. М. била на смяна в игралната зала. Когато тя отишла на работа подс. П. А. вече бил в игралната зала. Той поискал от нея на няколко пъти да му даде алкохол и тя му дала. След това подс. П. А. започнал да става заядлив и нервен. Когато отново поискал алкохол св. М. му отказала. Това го ядосало и той започнал да крещи и да заплашва, че щял да я удари. Св. М. се уплашила и се обадила на охранителната фирма на игралната зала. На мястото дошъл служител от охранителната фирма и подсъдимият си тръгнал, но на излизане казал на св.

М. „Аз ще се върна и ще те оправя тебе“.

Действително около 05,00 часа на 04.11.2023г. подс. А. се върнал ядосан в игралната зала. Хванал св. М. за блузата и започнал да я дърпа из залата, за да излезе навън. Св. Т. М. го попитала „Къде, какво, защо“, тогава подс. А. спрял по средата на залата и както я държал й ударил шамар от лявата страна на лицето, по бузата към устата. След това той избягал навън. Св. Т. М. изпитала силна болка и се обадила в охранителната фирма, а след това и в полицията, за да съобщи за случилото се.

След като си тръгнал от игралната зала подсъдимият отишъл в дома на своя приятел, св. А. А., разказал му какво се е случило в игралната зала и че е дошъл да се скрие от полицията. Св. А. А. му казал да си тръгва, да не го вкарва в беля и да идва полицията до дома му. Св. А. А. отишъл до входната врата на къщата и му я отворил, но подс. П. А. без да казва нещо замахнал с юмрук и го ударил. Тогава св. А. А. взел мобилния си телефон и казал, че ще звъни в полицията. Подс. П. А. взел телефона от ръцете на св. А. А., за да не може последният да се обади в полицията и си тръгнал. След известно време 3 той се върнал до дома на св. А. А. и му върнал телефона.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на нанесения й побой пострадалата Т. М. е получила умерено изразен травматичен отток на кожата и подкожните тъкани в областта на лявата буза на лицето, с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение на долната челюст и мимическите мускули) болезненост и повърхностно линейно охлузване в областта на ръба на долната устна, в нейната лява половина с дължина около 0,5- 0,6 сантиметра, с палпаторна болезненост на меките тъкани в областта. От заключението на вещото лице е видно, че посочените телесни уреждания се дължат на механичното действие (удар) на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанесен силен удар с ръка с отворени длан и пръсти; както и че в момент на нанасяне на удар с ръка същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според заключението на вещото лице описаните увреждания е възможно да се получат от един единствен удар с твърдия предмет като при положения на телата на пострадалата и нейния нападател едно срещу друго, лице срещу лице ударът добре отговаря да е нанесен с дясната ръка на нападателя. В заключението на експертизата е отразено, че установените телесни увреждания са осъществили смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалата Т. М. (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК), както и че увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 3 до 5 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че св. А. А. е получил контузия на лицето, изразяваща се в кръвонасядане с размери 1,2 x 1 сантиметра в неговата лява половина, в областта на левия долночелюстен ъгъл с леко изразена палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) болезненост. Посочено е в заключението, че описаното в протокола за освидетелстване на лице и в отговора на първи въпрос телесно увреждане има травматична генеза, дължи се на механичното действие (удар) на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанесен удар със свита в юрук ръка; както и че в момент на нанасяне на удар с ръка същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според заключението на вещото лице описаното увреждане е възможно да се получи от един единствен удар с твърдия предмет като при положения на телата на пострадалия и неговия нападател едно срещу друго, лице срещу лице ударът добре отговаря да е нанесен с дясната ръка на нападателя. В експертизата е отразено, че установеното телесно увреждане е осъществило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „Болка и страдание“, както и че 4 увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 3 до 5 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на движимите вещи собственост на св. А. А. по пазарни цени към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 168 лева.

По делото е приложено копие от Съдебно- медицинско удостоверение (СМУ) №434/2023г., издадено от съдебния лекар Д- р Т.Ч., от което е видно, че на 04.11.2023г. в 10,36 часа, по нейно желание на св. Т. М. бил извършен преглед и освидетелстване. В заключението на СМУ е отразено, че при прегледа и освидетелстването на Т. М. е била установена контузия на лицето и лявата половина на долната устна, с умерено изразен болезнен травматичен оток на кожата и тъканите в областта на лявата буза и повърхностно охлузване под формата на одраскване в областта на лявата половина на долната устна.

Посочено е в СМУ, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана.

Посочено е и че описаните увреждания са й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По делото е приложено копие от Трудов договор №7/09.05.2023г., от което се установява, че на същата дата св. Т. М. е била назначена на длъжност „Крупие“ в „Пет седмици“ ЕООД- гр. Т..