Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 18.05.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 436/2025
Вид
Решение № 79
Подписан
18.05.2026
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. **********, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100436 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Д. П. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея, съобразно уточнителна молба от 05.02.2026 г., се твърди, че ищецът е наследник по закон на Д. П. Ц., ЕГН **********, починал на *** г., и на М. Т. Ц., ЕГН **********, починала на *** г. (техен син), които са сключили граждански брак на 13.02.1957 г. Твърди се още, че в периода от 22.01.1946 г. до смъртта му на 21.03.1985 г. Д. Ц. е установил самостоятелна фактическа власт върху недвижим имот, находящ се в с. Осеновлаг, общ. Своге, обл. Софийска, представляващ дворно място с пространство от 1 070 кв.м., ведно с построената в имота от родителите на последния през 1906 г. масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 40 кв.м., достроил жилищната сграда, която понастоящем е със застроена площ от 69 кв.м. и построил в имота паянтова едноетажна постройка – допълващо застрояване със застроена площ от 10 кв.м. и паянтов навес със застроена площ от 31 кв.м.

Владението му е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да свои имота, същото не е било прекъсвано, смущавано или обезпокоявано от никого през целия горепосочен период, поради което в негова полза е изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС и бащата на ищеца е придобил правото на собственост върху имота на 22.01.1956 г., без да се е снабдил с документ, който да удостовери това негово право, а след смъртта му на *** г. и тази на майката на ищеца на 03.02.2003 г., както и след смъртта на брата на ищеца Х. Д. Ц., ЕГН **********, починал на *** г., ищецът придобил правото на собственост върху имота по наследство, като след смъртта на последните само той владее, ползва и стопанисва имота.

1

Имотът е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица от м.06.2021 г., като същият се застъпва с имот общинска собственост с идентификатор ***, като попада изцяло в последния.

При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че ищецът е собственик по наследство на реална част от имот с идентификатор ***, с площ от 7 477 кв.м., находящ се в с. Осеновлаг, общ. Своге, местн. „Нивище“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-381/08.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 1 070 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица между ККР, КВС и геодезически заснет поземлен имот (Приложение към СТЕ, представено по делото на 07.04.2026 г.) на вещото лице инж. Л. М., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м., паянтова едноетажна постройка – допълващо застрояване със застроена площ от 10 кв.м. и паянтов навес със застроена площ от 31 кв.м., обозначени на същата скица с черен цвят. Претендират се разноски.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба. По съществото на спора се заявява, че ищецът не би могъл да придобие правото на собственост върху спорната реална част от имота на заявените от него основания, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани съображения. Оспорва се идентичността на имота на ищеца с този на ответника, както и останалите твърдения в исковата молба. Като придобивни основания за общината се твърдят чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция, чл. 25 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези. По делото са представени и писмени защити.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетото заключение на СТЕ се установява, че спорната част от поземлен имот с идентификатор *** е ясно обособена и оградена с ограда. Свидетелят И. В., която живее в селото, знае имота от преди 80 години, откогато има спомени от детството й, както и че през този период е виждала в имота ищеца и негови роднини, а преди това там са живели майка му М. и баща му Д. Сочи, че имотът е с площ от около 1 дка., че е застроен с къща, барака и навес, като под него минава асфалтиран път. По отношение на къщата в имота допълва, че същата е строена от бабата и дядото на ищеца, поради което съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че 2 от показанията на този свидетел не се установява времеви период, продължил повече от 10 години. Тъкмо обратното – от показанията се установява, че имотът е владян от наследодателя на ищеца много по-дълъг период, като никой не е оспорвал владението му, което е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Изцяло в този смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел – Б. И. С.

Вещото лице установява наличието в имота на трите сгради (масивна жилищна сграда, паянтова едноетажна постройка и паянтов навес), а това изцяло кореспондира със свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват. В заключението си вещото лице инж. Л. М. сочи, сградите са отразени както в КККР, така и в КВС, а и в ЕТК от 1988 г., поради което същите са построени преди аерозаснемането, извършвано една – две години преди 1988 г. През 1988 г. статутът на процесния имот, находящ се в местн.

„Нивище“, е бил урбанизирана територия, махала „Ракьовлаг“. В о.с.з. от 16.04.2026 г. вещото лице изрично заявява, че имотът, обозначен с точките от 1 до 12 на Комбинираната скица между ККР, КВС и геодезически заснет поземлен имот попада изцяло в строителните граници на махала „Ракьовлаг“, а и в поземлен имот с идентификатор ***, като площта на спорната реална част от последния е 1 070 кв.м. Съдът намира, че действително не само едно от приложенията към СТЕ са обозначени като „Приложение 1“, но това не се отразява на заключението, доколкото приложенията имат и наименования. Наред с това, действително спорната реална част е обозначена с черна линия на Комбинираната скица между ККР, КВС и геодезически заснет поземлен имот (Приложение към СТЕ, представено по делото на 07.04.2026 г.), като в легендата към същата е посочено, че черната линия е по кадастралната карта, а червената е геодезическа снимка, но и това според настоящия съдебен състав не се отразява на заключението, доколкото вещото лице и в заключението си, и в о.с.з., проведени по делото на 16.03.2026 г. и на 16.04.2026 г. изрично е посочило, че спорната реална част е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 1, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица между ККР, КВС и геодезически заснет поземлен имот (Приложение към СТЕ, представено по делото на 07.04.2026 г.), като ирелевантен е цветът на линията, която свързва така нанесените от вещото лице точки в резултат на извършеното от него геодезическо заснемане. Имот с идентификатор ***, номер от предходен план: 051009 е актуван с Акт за частна общинска собственост № 10424 от 08.02.2007 г., издаден от Община Своге. От представените по делото писмени доказателства се установява още, че ищецът е син на Д. П. Ц., ЕГН **********, починал на *** г., и на М. Т. Ц., ЕГН **********, починала на *** г., които са сключили граждански брак на *** г., прекратен със смъртта на съпруга. Последните са имали още един син – брата на ищеца Х. Д. Ц., ЕГН **********, починал на *** г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост, като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приетите по делото писмени доказателства, имотът, на реална част от който ищецът 3 твърди, че е собственик, е актуван с акт за частна общинска собственост.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, с оглед твърденията в исковата молба и соченото от ищеца придобивно основание, счита че Д. П. Ц. е придобил правото на собственост по давност за периода след 22.01.1946 г. и по-точно през месец декември 1961 г. – според правилото на § 4 от преходните разпоредби на Закона за собствеността, тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на Д. П. Ц. на *** г., съпругата му М. Т. Ц. и двамата му сина П. Д. Ц. и Х. Д. Ц. са придобили правото на собственост върху спорната част от имота по наследство, а след смъртта на последния на *** г. и на М. Т. Ц. на *** г. ищецът е единствен собственик на спорната част от имота, придобита от него по наследство.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищцовата страна, т.е. правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Не се доказа спорната част от имота да е станала държавна собственост и собственикът да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), поради което твърденията на ответника в този смисъл останаха недоказани.

Следва да се има предвид и, че смисълът на чл. 6, предл. 2 от ЗС (в редакция към 1951 г.) е да се актуват за държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите, които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на придобивната давност. Твърдението, че имотът е бил безстопанствен се оборва от приетите по делото доказателства. Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота. Посоченото правно основание в акта за общинска собственост, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост не обосновава придобиване на правото на собственост, нито към 2007 г., нито към друга дата. Протокол на Общинска служба по земеделие и гори от 24.07.2006 г. не е представен по делото. Община Своге не е собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за частна общинска собственост. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на ищеца ще трябва да се присъдят направените по делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. По тези съображения, според съдебния състав, за горницата над 207,32 евро разноските за адвокатско възнаграждение са 4 прекомерни. Останалите заплатени по делото разноски са за държавни такси в общ размер 40,90 евро и за възнаграждение на вещо лице в размер 125 евро.