Определение № 1747 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1747 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20258002101793 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Ш. и адв. Я., като пълномощници на „Гранд хотел България“ ЕАД и „Гранд хотел България 2016“ ЕАД, срещу въззивно решение № 88, постановено на 30.01.2025 г. по в. гр. д. № 1164/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на „Гранд хотел България“ ЕАД и „Гранд хотел България 2016“ ЕАД, че Българска академия на науките, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на реална част от сграда с идентификатор ***, на адрес - гр. София, район „Средец", ***, със застроена площ 293 кв. м., брой етажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 293 кв. м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв. м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност „Центъра“ по плана на гр. София, с площ от 292,30 кв. м., при граници: ул. „Аксаков“, УПИ V- 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв. м., представляваща складово помещение– гараж, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж на посочената сграда, с площ от около 56 кв. м., при граници: улица /имот с идентификатор ***/, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор ***.

В изложението към подадената касационна жалба на първо място са изложени доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно решение, обосновани с твърдение, че със съдебното решение е извършена промяна на предназначението на процесния имот.

1

Поддържа се, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „допустимо ли е съдът да променя функционалното предназначение на обект, определено с влязъл в сила административен акт“; 2. „длъжен ли е съдът да вземе предвид влезлите в сила строителни разрешения при квалифициране на предназначението на спорен обект; да не отчете влезли в сила устройствени планове и строителни книжа при определяне предназначението на обекта“; 3.

„кога един обект се счита за самостоятелен при определяне на правото на собственост“. По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на ВКС, второ г. о.; 4. „допустимо ли е произнасяне извън петитума, когато съдът се произнася за обект с различен кадастрален номер от претендирания от ищеца“; 5. „как следва да се прилага принципът на функционалната принадлежност на обекта“; 6. „какви са правните последици от игнорирането на възражение за придобивна давност във въззивното производство“; сочи се противоречие с решение № 28/15.03.2017 г. по гр. д. № 2872/2016 г. на ВКС, второ г. о.; 7. „как се определя доказателствена стойност на свидетелски показания, когато съдът кредитира едни без мотиви в противовес с други“; 8. „допустими ли са свидетелски показания при доказване на прекъсване на погасителна давност“; 9. „при условията на чл. 10, ал. 2 ЗБАН следва ли да се доказва държавна собственост, при положение, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие“; твърди се противоречие с решение № 60127/03.06.2022 г. по гр. д. № 201/2021 г. на ВКС, първо г. о.; 10.

„допустимо ли е съдът да променя функционално предназначение на недвижими имоти или обекти“; сочи се противоречие с решение № 50099/23.06.2023 г. по гр. д. № 3362/2022 г. на ВКС, четвърто г. о.; 12. „какво е действието на чл. 10, ал. 3 ЗБАН; има ли еднократно действие“.

Ответникът по касационна жалба Българска академия на науките, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на сградата, част от която е процесното складово помещение, по силата на закона - чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Същата е била предоставена за стопанисване на БАН-Икономически институт въз основа ПМС № 258/20.07.1956 г., както и е била стопанисвана от БАН към момента на влизане на закона в сила. Предадена е на ищеца с предавателен протокол от 18.01.1957 г. За сградата е съставен акт за държавна собственост № 8521/08.02.1972 г., в който като неин ползвател е посочена БАН. Процесното помещение не е самостоятелен обект на правото на собственост и погрешно е нанесено в кадастралната карта като построено в съседен имот с идентификатор ***.

Посочено е също така, че в негова полза е издаден констативен нотариален акт № 77/10.04.2008 г.-за пететажна административна сграда със застроена площ 272,65 кв. м., 2 заедно с поземления имот, върху който е построена, заснет с пл. № 16, в кв. 482, който попада в УПИ III-обществено обслужване, административно и жилищно строителство.

Ответниците възразяват, че се легитимират като собственици, като са посочили като придобивно основание апортни вноски. Пететажната сграда на „Гранд хотел България“, заедно с принадлежащото към нея складово и енергийно пространство са били държавна собственост /актове за държавна собственост № 927 и № 928 от 07.08.1950 г./. На 18.07.1996 г. с решение на МС, сградата е апортирана от дружеството „Сердиком“ ЕАД в капитала на „България Ро“ АД, като при учредяване на „Гранд хотел България“ АД е направена непарична вноска от акционера „Сердиком“ ЕАД, представляваща право на собственост върху „Гранд хотел България“. Съставен е и констативен нотариален акт № 107/06.12.2007 г. в полза на „Гранд хотел България“ АД. На 13.07.2016 г. е направена апортна вноска в капитала на „Гранд хотел България 2016“ ЕАД. При условията на евентуалност твърдят, че помещението е придобито по давност от втория ответник чрез присъединяване на владението, осъществявано първоначално от праводателя му „Гранд хотел България“ АД, а преди това от неговия праводател „Сердиком“ ЕАД.

Процесното складово помещение не е било предоставяно за стопанисване и управление на БАН и реално не е ползвано от ищеца. Съгласно архитектурен проект от 1932 г. на сградите на БАН, „Гранд хотел България“ ЕАД и зала „България“, трите сгради представляват затворен комплекс, а процесният тунел е проектиран като изход/вход на целия комплекс към улица „Аксаков“ и е функционално свързан единствено с двете сгради „Зала „България“ и „Гранд хотел България“, но не и със сградата на БАН.

По делото е установено, че с ПМС № 258/1956 г. за закриване на Главното управление по въпросите на литературата и издателствата, е постановено сградата на същото да се предаде безвъзмездно на Икономическия институт при БАН-партерният, първият, вторият и третият етаж. С предавателен протокол от 18.01.1957 год. е предадена и приета от БАН безвъзмездно сградата на ***, застроена на 272,65 кв. м. върху част от общото дворно място, собственост на ДЗИ. През 1972 год. е съставен акт за държавна собственост, в който са цитирани Постановлението на МС и протокола. Актът е съставен за цялата сграда на 5 етажа, служеща за административни, научни нужди. Описана е като състояща се от 37 работни помещения и книгохранилище, както и като „стара сграда“. Посочени са границите на имота: ***, от юг ***, от запад сграда на МНО, от север на ДЗИ и от изток друга сграда. Същата е предоставена за ползване на БАН. През 2008 г. в полза на ищеца е издаден констативен нотариален акт, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 ЗБАН, като БАН е призната за собственик на пететажна административна сграда, заедно с ПИ, върху който е построена-имот пл. № 16, кв. 482, с площ 272,65 кв. м., който попада в УПИ III-отреден за обществено обслужване, административно и жилищно строителство.

С решение на МС от 1996 г. е разрешено на „Сердиком“ ЕАД да внесе в капитала на „България Ро“ АД /през 2001 г. е променено наименованието на дружеството от „България Ро“ АД на „Гранд хотел България“/, правото на собственост върху масивна 5 етажна сграда, на ***, служеща за хотел и ресторанти. При техническо заснемане, на втори 3 сутерен е обозначен проход към складово стопанство. При описанието на непаричната вноска: „Гранд хотел България“, съставляваща масивна сграда, служеща за хотел и ресторанти, е посочено, че първи сутерен се състои от кухненски тракт, бирхале, лятна градина с достъп от ул. „Аксаков“ и от партерната част, а втори сутерен - от кухненски складове и енергийно стопанство. В съставения през 2007 г. констативен нотариален акт последният е описан като състоящ се от складово стопанство, енергийно стопанство; абонатна; акумулаторно; ел. табла, вентилаторно и бойлерно, с обща застроена площ 1 637,66 кв. м.

За сградата е бил съставен акт за държавна собственост от 1950 г., като същата е била предоставена за стопанисване на ДЗИ.

Техническата експертиза в първоинстанционното производство е установила, че сградите на БАН, „Гранд хотел България“ и зала „България“ са проектирани и изградени като един комплекс. Процесният проход е изграден като вход/изход за зала „България“ и „Гранд хотел България“. Част е от застроената площ на сградата на БАН /попада в очертанията на сградата и в имота на БАН/. Същевременно е описан в обектите, съставляващи застроената площ на втори сутерен на сграда с идентификатор *** /с площ 1 637,66 кв. м./.

Съгласно архитектурен проект от 1932 г. процесният обект е свързан функционално със сградата на хотела посредством коридори, обикалящи зала „България“ и свързващи концертната зала и хотела, в който на същото ниво са били бар-бюфет и бар-кабаре. При огледа е установено, че в дъното на тунела има два входа, единият фронтален, водещ към концертната зала и един в ляво, водещ към стълбище към втори сутерен, който е зает от стопанските помещения на хотела. В този проект не е посочен вход към административната сграда на БАН. На място към момента на огледа няма вход от процесния тунел към сградата на БАН. През него се осъществява достъп до зала „България“ и до складовите помещения в сутерена на хотела. По проект от страничния вход в дъното на тунела се стига до коридор, обикалящ около залата. На място е реализирана рампа/стълба, водеща към сутеренно ниво.

Двете сгради на хотела и на БАН са функционално свързани, както помежду си, така и със сградата на ул. „Бенковски“. Тези сгради представляват комплекс от три части с отделни конструкции. Проходът служи за преминаване и достъп до помещения на нивото на улицата и в подземната част на комплекса, същият няма самостоятелно предназначение и самостоятелна функционалност.

Според обясненията на експерта в конструктивно отношение проходът е част от сградата на БАН.

Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство е изложил доводи, че процесният проход осигурява достъп до мазета в сградата на БАН.

Във въззивното производство е изслушана експертиза, според която помещението попада частично и в двете сгради. От обясненията на вещото лице се установява, че се намира под сградата на БАН в по-голямата си част, но осигурява достъп до сутеренното ниво на сградата на комплекса на „Гранд хотел България“. По проекта от 1932 г. частта от процесния проход, който попада под сградата на БАН е с площ 4/14 кв. м. или 56 кв. м.; останалата част от него е извън очертанията на високата част на сградата с идентификатор ***.