Определение № 546 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 596/2023
- Вид
- Определение № 546
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.170 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.170 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 80 ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 6 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.271 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546 гр. Бургас, 09.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600596 по описа за 2023 година
Съдебното производство е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
С Определение №47 от 02.03.2023г постановено по ЧНД №134/2023г,РС Несебър е изменил на основание чл. 243 ал. 6 т. 2 от НПК Постановление от 09.02.2018г. за прекратяване на ДП № 304 ЗМ - 2697/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Несебър, вх. № 3184/2017г. на РП Бургас, ТО Несебър, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като наказателното производство по ДП № 304 ЗМ 2697/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Несебър, вх. № 3184/2017г. на РП Бургас, ТО Несебър се счита за ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 243 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК,т.е. поради изтекла давност за наказателно преследване.
Недоволен от постановеното определение е останало пострадалото лице-жалбоподател-Ю.
С. Д., която го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения,че били събрани доказателства установяващи извършване на престъпление от обективна и субективна страна,както на състава на чл.170 ал.1 НК,така и на квалифицирания такъв по чл.170 ал.2 от НК,поради което липсвало основание за погасяване по давност на наказателното преследване,както е приел първостепенния съд.Моли въззивният съд да отмени атакувания съдебен акт и постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП Бургас като незаконосъобразни и необосновани,като се дадат задължителни указания за извършване на допълнителни процесуалноследстевени действия.
1
Настоящият въззивен състав след като се запозна с въззивната жалба,атакуваният съдебен акт и материалите по досъдебното производство констатира следното:
Досъдебно производство № 304 ЗМ - 2697/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Несебър, вх.
№ 3184/2017г. на РП Бургас, ТО Несебър е образувано на 01.11.2017г. срещу „Неизвестен извършител“ за това, че на 08.08.2017г. влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр.
**********, кв. „******“ № **, собственост на Ю. С. Д., като употребил за това специално техническо средство – ключ – престъпление по чл. 170, ал. 1 НК. Законен повод за образуване на ДП е била преписка на РУ Несебър, образувана по заявление на Д. от 10.08.2017г. С постановлението за образуване на ДП е разпоредено като свидетели да се разпитат определени лица – Ю. Д., К. П. и Е. М.. По ДП са разпитани свидетели (Д. на 20.11.2017г., А. И. на 23.11.2017г., Е. М. на 04.12.2017г.).
С постановление за прекратяване от 09.02.2018г. наказателното производство било прекратено от РП Несебър на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, като същото било изпратено за връчване на Д., но писмото се върнало като непотърсено и по подадена от нея молба постановлението й било връчено след 5 години на 21.02.2023г. Тук следва да се отбележи,че Постановлението за прекратяване на РП Несебър е от 09.02.2018г ,като същото е изпратено надлежно на пострадалото лице Д. на изрично посочения от нея съдебен адрес чрез адвокатска кантора-адв.К.,като на посочения адрес не е намерен повереникът на Д. и постановлението е останало невръчено.Пет години ,след произнасянето на прокуратурата по жалбата на Д. и образуваното досъдебно производство в тази насока ,същата е проявила интерес,знаейки,че се води досъдебно производство по неин сигнал ,тъй като същата е била разпитвана лично по това досъдебно производство и като пострадало лице е редно да проявява интерес с оглед защита правата си ,които претендира.За прецизност следва да се подчертае,че след като на посочения от пострадалото лице съдебен адрес същото не бъде намерено,както и нейния повереник,никой няма задължение да продължава да търси пострадалото лице за получаване на съдебни книжа и съобщения,каквито възражения излага Д. в жалбата си.Съгласно чл.271 ал.5 НПК,който се прилага по аналогия в настоящия случай „Съдебно заседание не се отлага ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната“.Въпреки това,предвид гарантиране правото и законните интереси на пострадалото лице,по нейна молба дори и след 5 години на Д. е дадена възможност да упражни процесуалните си правомощия по обжалване на прокурарския акт за прекратяване на наказателното производство и жалбата е приета и разгледана като допустима.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводът на първостепенният съд ,че е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване за извършено престъпение по чл.170 ал.1 НК, по което се е водило настоящото наказателно производство. Както се посочи ДП е образувано за деяние по чл. 170, ал. 1 от НК, за което се сочи, че е извършено на 08.08.2017г. Съгласно чл. 170, ал. 1 от НК който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.
2
Според чл. 80 ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година. Според чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Нещо повече ,както е отчел и РС-Несебър дори да се приеме, че образуването на ДП е прекъснало давността, то последното действие по ДП е постановяването на атакуваното в настоящото производство постановление на РП Бургас от 09.02.2018г., като на 09.02.2023г. са изтекли пет години, без да са извършвани каквито и да е действия по ДП. Препис от постановлението е връчен на жалбоподателката на 21.02.2023г., а жалбата е входирана в съда на 27.02.2023г. , т.е. и в тази ситуация е налице период от над 5 години, в който не са извършвани действия по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, поради което наказателното преследване за престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК е изключено по давност. Изключването на преследването по давност е абсолютно основание за прекратяване по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,поради което правилно и обосновано решаващия съд е изменил основанието за прекратяване на наказателното производство като го е прекратил поради изтекла давност за наказателното преследване.
Правилен и обоснован е изводът на РС Несебър,че по делото липсват доказателства,които да обосноват извод за наличие на обективни и субективни признаци на квалифицирания състав на чл.170 ал.2 НК,като това възражение е направено от пострадалото лице с оглед оправдаване на нейното бездействие в продължение на пет години,довело до изтичане на давността по основния състав на чл.170 ал.1 НК и необходимостта за жалбоподателката от по-голям период от време за погасяване на това престъпление по чл.170 ал.2 НК. Всички изложени доводи от пострадалата Д.,че две или повече лица при общност на умисъла са извършили от обективна и субективна страна престъпление по чл.170 ал.2 НК не почиват на събраните в хода на досъдебното произовдство доказателства,което е задължително условие,за да има законно основание представителят на прокуратурата да се произнесе и по този състав.При това правилно прокуратурата не е взела отношение,при липса на данни за извършено такова деяние да обсъжда неговата съставомерност.
Следва да се посочи,че по досъдебното производство е извършено пълно,обективно и всестранно разследавне с оглед разкриване на обективната истина,като правилно прокуратурата към 2018г с прекратителното си постановление възоснова на събрания доказателствен материал е стигнала до извода,че липсва субективната страна за извършване на престъпението по чл.170 ал.1 от НК от лицата разпитани като свидетели,конкретно от св.Е. М..Безспорно липсват категорични доказателства,че св.М. ,влизайки в чуждия имот,който впрочем бил с идентичен административен адрес ,гр.**********,ул.“*******“ №** с имота на Д.,намирал се на един ъгъл в съседство с другия имот,който следвало да представи на евентуалните купувачи като за непознат с града човек е нормално да се заблуди,особено ако и административните адреси съвпадат.Правилно прокуратурата е 3 отчела,че липсва формирана представа у св.М. ,че влиза в чужд имот,а не в този за който има разрешение,дори не е необходимо и изрично писмено пълномощно,за да представя имота на евентуални купувачи.Предвид това към датата на постановяване на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.02.2018г от РП гр.Несебър следва да се посочи,че постановлението е законосъобразно и обосновано,тъй като към тази дата липсва изтекла давност за наказателно преследване,а правилното и обосновано основание за прекратяване се явява именно липсата на субективните признаци на извършено деяние,т.е. липсва престъпление.
Разгледано обаче постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.02.2018г след 5 години,с оглед жалбата депозирана към настоящия момент от пострадалото лице се явява законосъобразен и основателен изводът на РС Несебър за настъпили основание за прекратяване на наказателното производство на основание изтекла давност за наказателно преследване за извършено престъпление по чл.170 ал.1 от НК,което основание безспорно поглъща липсата на престъпление и следва наказателното производство да бъде прекратено именно ,както е постановил РС Несебър,като е изменил същото поради погасяване по давност,което е от категорията абсолютни основния.
Предвид гореизложеното депозираните възражения на пострадалата Ю. Д. във въззивната жалба като неоснователни и необосновани следва да се оставят без уважение.Същата не сочи нови доказателствени искания,а твърди,че липсва пълно разследване.Насочва към преразпит на разпитани вече свидетели,които не биха могли да изложат нови обстоятелства от тези изложени от тях в хода на досъдебното производство,които да обосноват нови фактически и правни изводи от направените до момента.
Предвид горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК ,Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №47 от 02.03.2023г постановено по ЧНД №134/2023г от РС Несебър.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4