Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 579 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6565/2022
Вид
Решение № 579
Подписан
03.04.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330206565 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Р. Й. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 22-0432-001474, издадено от Началник Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което му са били наложени административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Й. Й., чрез процесуалния представител адв. Ш. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати нарушения изразяващи се в това, че външната температура не позволявала работата на техническото средство. От друга страна жалбоподателят Й. бил повикан от свидетеля Й.П., доколкото майката на първия претърпяла инцидент и това наложило бързото му придвижване.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради 1 което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 02.08.2022 г. в 13:54 часа в с. Браниполе на ул. ,,Родопи‘‘ срещу № 1 с посока на движение север – юг, като водач на товарен автомобил ,,Киа Сиид‘‘ с рег.

№ **, управлява това МПС автомобил със скорост от 111 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч.

Отчетен бил толеранс от минус 3%. Наказуемата скорост е в размер от 108 км/ч. Нарушението било установено посредством с техническо средство ARH CAM S 1, като по този начин бил извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. Т., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се намирал в с.

Браниполе, където било разположено техническото средство и установил преминаването на процесния автомобил с висока скорост. Установил визуално водача, а именно жалбоподателя. Впоследствие същият се върнал и го спрял за проверка, като установил самоличността на водача – Й. Й..

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Й.П., който заяви, че майката на жалбоподателя е паднала в с. Белащица, което е наложило и бързото му придвижване до това населено място.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От АУАН с бл. № 409226 от 02.08.2022 г. се установява, че същият е бил съставен на тази дата, след което е бил връчен на жалбоподателя.

В конкретния случай водачът на автомобила е бил установен на място, поради което няма данни кой е собственикът на процесния автомобил и същият би отговарял за извършено от него нарушение, единствено ако не се установи действителният водач.

От представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата се установява, че е било използвано техническо средство, като същият съдържа абсолютно всички необходими реквизити, като място на извършване на нарушението – с. Браниполе на ул. ,,Родопи‘‘ срещу № 1 с посока на движение север – юг.

От представения снимков материал се установява извършването на нарушението, както и че процесния лек автомобил с рег. № ** се е движел със скорост от 111 км/ч, като е било посочено, че отчетен толеранс от 3%, като е посочено, че наказуемата скорост е 108 км/ч., което обаче е неправилно, доколкото 3% от 111 км/ч са 3,33 км/ч, което ще рече, че наказуемата скорост 2 е в размер от 107,67 км/ч. В случая, това е без значение, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е в насока, че за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай имаме превишаване от 50 км/ч + още 5,73 км/ч, поради което и правилно размерът на глобата е определение в такъв от 750 лева.

От представения снимков материал на техническо средство се установява по какъв начин е било разположено същото.

Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че използваното АТСС не било технически годно към датата на извършване на нарушението. По делото е налице копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Налице е и копие от Протокол за проверка № 64-СГИСИС от 17.05.2020 г. видно от което се установява, че към 02.08.2022 г. процесното АТСС е било технически годно. Също така беше представена информация от жалбоподателя от НИМХ Филиал Пловдив се установява, че повърхността на почвата към 15.00 часа в 02.08.2022 г. в района на Пловдив била с температура на въздуха от 31 градуса по целзий, а на въздуха 52,4 градуса по целзий. В инструкцията за употреба на техническото средство е посочено, че работната температура на същото е от минус 15 градуса до плюс 45 градуса. Видно от разположението на уреда се установява, че самият уред е поставен върху триножник и се намира във въздуха, поради което от постъпилата справка от НИМХ се установява, че температурата на въздуха след като е била в размер от 31 градуса, попада в допустимия диапазон на работа.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че разрешената максимална скорост в населено място е 50 км/ч.

В конкретния случай на процесното деяние е било извършено нарушение на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № ** се е движило със скорост от 107,67 км/ч наказуема скорост, като размерът на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС съответстват на разпоредбата на чл.

182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуалния нарушения.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че е налице института на крайната необходимост. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НК предвижда, че не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого 3 при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В конкретния случай жалбоподателят Й. се е движел със скорост от над 107 км/ч в населено място, в светлата част на денонощието и не са необходими специални знания, че при движение с такава скорост в населено място възникване на ситуация, Й. Й. трудно би намалил за да избегне удар с друг участник в движението и по този начин чрез действията си поставя в опасност останалите участници в движението. В случай на нараняване на неговата майка е могло да бъде повикана Бърза помощ.

Неоснователно се явява наведеното възражение за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят не се отличава от останалите такива с по-ниска степен на обществената опасност. Също така с оглед превишаването на скоростта повече от два пъти от жалбоподателя се изключва приложението на този институт.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-001474, издадено от Началник Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на Й. Р. Й. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4