Решение № 796 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Илияна Й. Й. като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330200429 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Е. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 4254146 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е погасено правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Счита, че мястото на извършване на нарушението е неясно описано в електронния фиш, което да нарушава правото му на защита. Поддържа при определянето на наказуемата скорост да не е отчетена максимално допустимата грешка на радара в полза на водача. Взема становище протоколът за използване на АТСС да не е надлежно попълнен. Твърди още да не е представена снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство, което да представлява съществено процесуално нарушение. Намира, че от представения по делото снимков материал да не може да се установи по несъмнен начин, че измерената скорост е на посочения в ЕФ автомобил.

Поддържа съществено нарушение на процедурата да е допуснато и поради 1 липса на предварително одобрен план от директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на местата за осъществяване на видеоконтрол, както и поради непровеждането на обучение на служителите, боравили с техническото средство. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. С молба с вх. № 13469/10.02.2023 г. от адв. Т. Ц., с пълномощно по делото, се поддържат жалбата и доводите по нея, както и са конкретизира самоличността на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата съгласно т. 2 от молба с вх. № 13469/10.02.2023 г. (лист 20 от делото) е подадена от Х. Е. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена на 16.12.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОД на МВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество ***, ЕИК: *** било собственик на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ***. Жалбоподателят Х. Е. В. бил *** на дружеството, като имената му били вписани в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като *** на търговеца.

На 05.11.2020 г. в 08:57 часа в гр. Брезово, на ул. „Георги Димитров“ до № 2 лекият автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № *** се движил със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с 2 мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п TFR1-M с № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя В. в качеството му на *** *** на юридическото лице собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4254146, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е преминало последваща метрологична проверка на 10.04.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 329р-12175/09.11.2020 г. се установява, че на дата 05.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 27230 до 27289, с начален час на работа 08:30 ч. и краен час на работа 16:30 ч. и с място на контрол гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ № 2, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 27246 от радар TFR1-M № 648 (лист 37 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 05.11.2020 г. в 08:57 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на ***, ЕИК: ***.

От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 05.11.2020 г. по партидата на *** (лист 16-17 от делото) се изяснява, че *** на дружеството е жалбоподателят Х. Е. В..

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 4445 от делото), се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е 3 оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният автомобил към момента на заснемането си от техническото средство TFR1-M с № 648, обективирано в снимка с № 27246, се е движил в границите на населеното място град Брезово в посока от запад на изток (от гр. Раковски към гр. Брезово), като се е намирал на разстояние от 740 м след пътния знак Д11 „Начало на населеното място“. Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти – пътният знак за начало на населеното място; месторазположението на АТТС и мястото, където е заснето движението на автомобила, са графично представени на скица № 1 към експертизата съответно с точки 2, 3 и 4. При съпоставката им се установява по категоричен и несъмнен начин, че измерването на скоростта на автомобила е извършено в границите на населеното място, където за МПС от категорията на управлявания от жалбоподателя автомобил е действало общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч. Доказва се и че автомобилът, изобразен с т. 4 на скица № 1 към експертизата, се е намирал до административния адрес гр. Брезово, ул. Георги Димитров“ до № 2, като на скицата е отбелязано и местоположението на имота под този номер.

Установява се и че описаните в снимка № 27246 географски координати обозначават място, намиращо се на отбивка на главния път в урбанизираната територия на град Брезово с административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 2. Съдът дава вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза. В него е отговорено пълно и изчерпателно на поставената задача. Вещото лице подробно е мотивирало изводите си, като ги е и онагледило в приложените скици. За да формира крайния си извод, експертът е трансформирал географските координати в геодезични и е установил точното местоположение на процесния автомобил в момента на заснемането на движението му от техническото средство, както и на границите на населеното място. По тези съображения съдът намира, че заключението е подробно, мотивирано, обективно и научно обосновано, а направените изводи се възприемат изцяло с доверие.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Брезово, ул.

„Георги Димитров“ до № 2; датата – 05.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 08:57 часа; регистрационният номер на МПС – ***; *** на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство – 4 жалбоподателят Х. Е. В. като *** на ***; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Неоснователно е възражението да не са спазени давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 05.11.2020 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН регламентира срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове – така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.