Решение № 530 от 13.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Перник, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720100159 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу С.

С. Л., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 2356,55 лева - представляващи главница, по договор за потребителски кредит ******** (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението;

309,15 лева представляваща договорна лихва за вноските с падеж от 01.08.2022 г. до 20.09.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 122,88 лева в периода от 01.08.2022 г. (датата на забава) до 16.10.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4844/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер Приложение 1, подписано към индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2023 г., по силата на което е придобил процесното вземане от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл.

Прави изявление за съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

Конкретно сочи, че на 16.07.2020 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен Договора. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 3529.40 лева. Договорено било ответникът да заплаща възнаградителна лихва с фиксиран размер. Всички суми следвало да бъдат възстановени в рамките на 60 анюитетни месечни вноски, първата от които е дължима на 01.08.2020 г., а последната на 01.07.2025 г. съгласно изготвения погасителен план. Поради изпадането в забава на ответникът е упражнил правото си да обяви договора за предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 3 от Договора, за което ответникът е уведомен на 20.09.2023 г.

1

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва сключването на Договора и неговите параметри, но намира същият за недействителен. Конкретно оспорва да е спазена формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Счита, че същият е на шрифт под размер 12 и в еднакви за страните екземпляри. Не бил посочен ГПР – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Не била ясна и методиката за формирането му. Не му бил ясен и размерът на възнаградителна лихва. Не били включени в ГПТ таксата за разглеждане и застрахователната премия, а това следвало да бъде сторено и така ще надвиши максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият в Договора ГПР бил в размер по – нисък от действителният, което представлявало заблуждаваща търговска практика.

С оглед направените възражения намира, че дължима е единственото чистата стойност на дълга – 3000,00 лева.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се представляват, като изразяват писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора или надлежно упражнено право за обявяване на договора за предсрочно изискуем; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и заплащане на допълнителни такси; 3). валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка, вкл. изпълнение на неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество заемодател и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 7). че дружеството заемодател е заплатило застрахователната премия.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, 2 предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По делото е представен рамков договор за цесия от 12.05.2023 г. (макар и озаглавен Индивидуален), сключен межди цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения. Съгласно параграф 4.2 от този договор, конкретните вземания следва да бъдат описани в Приложение 1, което е неразделна част. По делото е представено Приложение 1, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил вземане с длъжник ответника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в чл. 3.2 от договора за цесия. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента, което е връчено лично. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя 3 кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

По повод служебно допуснатата и приета СТЕ вещото лице е установило, че размера на шрифта в Договора е 12, но в отделни полета, в които се въвеждат характеристиките и условията на кредита са с размер 10. Погасителният план също е с размер 10, като макар и да е налице шрифт 12 в текстовата част, навсякъде е използвано мащабиране 62%.

Съдът кредитира експертизата като обосновано, обективно и компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи и която е неоспорена от страните.

От заключението по СТЕ настоящият състав приема, че представения по делото Договор е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото по делото се установи, че не всички елементи на договора са с еднакъв по вид размер шрифт. Дори да се приеме, че табличните полета в общите условия, които съдържат декларации от ответника, че не са част от същественото значение на Договора, както и че мащабирането, при което се запазва височината на шрифта, не съставляват нарушение на императивната разпоредба, то изготвянето на погасителен план под шрифт размер 12, неминуемо рефлектира върху валидността на Договора. В този смисъл е и определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 ("БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. П. срещу Т. Г. М.), в което е постановил, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която да налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК е предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – особена последица, с оглед общо приложимото право при недействителност на договор.

По делото е допусната и приета ССЕ, която съдът кредитира, но доколкото се достигна до правния извод за недействителност на Договора, част от изчисленията на вещото лице са неотносими, тъй като то борави с други изходни данни. Вещото лице е установило погасяване в общ размер на 2022,71 лева. Тази сума следва да се отнесе единствено към задължението за връщане на главницата. Тъй като договорът бе приет за недействителен, а страните са уговорили равни по размер погасителни вноски, съдът приема, че това условие следва да се запази. С оглед на приетото и по правилото на чл.