Решение № 657 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200727 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г.

Д. Х. против Наказателно постановление №23 – 3389 –000358 от 15.11.2023 г., издадено от Началник към ОД на МВР Пловдив, РУ-06 , с което на жалбоподателя на основание :

1/ чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 74, ал. 1 ЗДвП ;2/ чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП ;

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, идентично възпроизведена както в АУАН, така и в процесното НП:

На 28.10.2023 г. около 15.32 часа в гр.Пловдив на бул.Марица до номер 160 ,посока на движение запад-изток ,жалбоподателят Г. Х. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №*** . Същият бил спрян за проверка от служители – полицаи към Шесто РУ при ОД н на МВР Пловдив, сред които и свидетелят –Н. С. .Констатирано било, че жалбоподателят управлява описаното МПС –използвайки допълнителни халогенни светлини, както и че автомобила не е бил обурудван с пожарогасител. За така констатираните нарушения бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 868075 от 28.10.2023 г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя Х . били наложени административни наказания "Глоба" в общ размер на 40, 00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, включително от разпита на актосъставителя –С.. Последният има ясен спомен за случая ,както и за констатираните лично от него две нарушения.Като е напълно убеден и категоричен,че лекия автомобил към момента на проверката е имал халогоненни светлини ,които е ползвал при ясно време ,нямало снеговалеж и мъгла.Отделно от това споделя пред съда ,че самият водач е заявил,че лично той ги е поставил и до този момент не е имал проблеми.Отделно от това автомобила не е бил оборудван с пожарогасител.Показанията на свидетеля са ясни и точни ,не се навеждат доводи за неговата предубеденост , а и такава не беше констатирана и от настоящия съд,поради което и съ възприемат в цялост от съда.

От своя страна жалбоподателя ангажира доказателства –чрез разпита на двама свидетели с цел да опорвергае направените в съставения АУАН констатации.

В тази връзка следва да се има предвид регламента на чл. 189, ал. 2 2

ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото доказателства, опровергаващи направените в АУАН констатации не се ангажираха пред настоящата инстанция, съдът приема, че описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка е обективно установена.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

От представените по делото Заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и Заповед № 8121з – 825/ 19.07.2019 г. се установява териториалната и персонална компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна, като процесните АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, визирани в чл. 34 ЗАНН.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/

Съдът намира, че на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установява и описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, касаеща отразеното поведение на водача и в т. 1 от наказателното постановление, която се оспорва на от жалбоподателя ,но теза на същия остава недоказана.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗДвП допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия и тези светлини не може да се ползват самостоятелно. В конкретния случай се установява, че водачът е използвал такива допълнителни халогенни светлини 3 на автомобила му, без това да се е налагало от климатичната обстановка и на практика като заместител на основните светлини на автомобила му.

Въпреки гореизложеното обаче и при съблюдаване на основните принципи в административно-наказателния процес за законоустановеност на нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление в коментираната част е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, доколкото в процесния случай е приложена неотносима към нарушението санкционна норма. Посоченото обуславя наличието на нарушение на принципа за законоустановеност на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.

В случая е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП , а не коректната такава – чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , която разпоредба предвижда глоба от 20 до 150 лева за водач, който нарушава правилата за използване на светлините на пътното превозно средство.

В аспект на гореизложеното съдът държи да подчертае следното:

Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на жалбоподателя.

Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Административнонаказателното производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното 4 развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма. Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това предвиждане.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление в частта касателно нарушението по чл. 74, ал. 1 ЗДвП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 139, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Що се отнася до нарушени ето, визирано в разпоредбите на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП , настоящата съдебна инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка НП в тази му част е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно регламента на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП движещите се по пътя три – и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: т.

3. пожарогасител.

Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено " се движи без " пожарогасител . Видно от текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние по нея е "управлението на МПС без посоченото оборудване". В този смисъл правилно е определено изпълнителното деяние ,което е съответно на ЗДВП.Доказано е също така,че Доколкото вменената във вина форма на изпълнителното деяние е съставомерно по сочената правна норма – чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП , НП следва да се потвърди в тази му част.

По разноските:

5

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни при съблюдаване принципа за пропорционалност. Доколкото обаче нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна са релевирали искане в тази насока, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІІ н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2 3 – 3389 –000358 от 15.11.2023 г., издадено от Началник към ОД на МВР Пловдив, РУ-06 ,в ЧАСТТА с която на Г. Д. Х. ЕГН********** за нарушение на чл. 139, ал.2т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева;

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 3389 –000358 от 15.11.2023 г., издадено от Началник към ОД на МВР Пловдив, РУ-06 ,в ЧАСТТА с която на Г. Д. Х. ЕГН********** ", на основание чл.185 от ЗДВП е наложено админтистративно наказание „глоба „ в размер на 20 /двадесет / лева за нарушение на чл. 74, ал. 1 ЗДвП .

Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6