Решение № 7566 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7566 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100510641 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. И. И. чрез адвокат К. срещу Решение № 8711 от 25.05.2023г., постановено по гр. д. № 41666/2021г. по описа на Софийски районен съд, 175 с-в, с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от неговата майка Ц. С. установителен иск за собственост основан на придобивна давност върху недвижим имот с идентификатор ***, по КККР на гр. София, представляващ ателие 1 в гр.София, ж.к. „********.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли искът като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилна преценка на доказателствата по делото, които не установявали владение на ищцата, а само държане. Превратно били възприети свидетелски показания. Сочи, че служенето с имота от ищцата билo с неговото знание и позволение с оглед на връзката между тях.

Постъпил е отговор от въззиваемата ищца, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението

След проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивния съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е 1 ограничен до оплакванията материалноправни норми. в жалбата и приложението на императивни

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Предявен е иск за установяване право на собственост, придобито на оригинерно основание-изтекла придобивна давност. За уважаване на иска е необходимо да се докаже от ищеца, че е осъществявал фактическа власт върху имота в продължение на 10 години и с намерението за своене, като собственическо поведение следва да е сведено до знанието на лицето легитимиращо се като собственик на производно правно основание (когато това лице е известно на владелеца), като скритото владение е ирелевантно.

В конкретния случай СГС споделя изводите на СРС, че е установено по делото, че от 2010г. ищцата владее имота.

Действително се установява, че от 2006г. когато е закупен имота ищцата живее в него. В това отношение всички свидетелски показания са еднопосочни, а и ответника не отрича това в хода на делото. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че тя е завладяла имота и изначално владее за себе си. Предвид връзката родител - дете между страните и закупуване на имота на името на ответника за да се приеме, че е установено владение следва да се докаже, че намерение за своене е демонстрирано явно спрямо ответника.

Установено е по делото от показанията на св. С. (баща на ищцата и дядо на ответника), че той е осигурил средствата за закупуване на имота, което не се и оспорва от ответника. Свидетеля опровергава възраженията в отговора на иска, че парите са осигурени, за да се купи жилище за ответника. Целта, с която са дадени средствата има отношение относно извода за наличие на намерение за своене у ищцата.

Свидетеля сочи, че е предоставил парите на дъщеря си, за да си купи тя жилище с оглед раздялата със бившият и съпруг, която станала 2003г., което се подкрепя от съдебното решение за развод, в което се сочи кога е настъпила фактическа раздяла и от показанията на бабата по бащина линия на ответника, която сочи, че към 2006г. ищцата вече не живеела със бившия си мъж. От решението за развод се установява и че семейно жилище е било това на родителите на бившия съпруг на ищцата. При тази обстановка предоставянето на средствата в полза на ищцата от баща е житейски логично, а и обичайно. Предвид липсата към 2006г. на формален развод е и логично имота да не бъде закупен на името на ищцата, в който смисъл са показанията на св. С., които СГС намира, че следва да се кредитират, тъй като се подкрепят косвено от показанията на единствения напълно незаинтересован свидетел И. (домоуправител и 2 касиер на блока в който е жилището) досежно кой е записан в домовата книга като собственик-ищцата и само ищцата е живяла в имота от началото (раздаването на нотариалните актове на собствениците по думите на св.) до 2017г. (от когато заедно с ищцата в имота живеят и други лица-дете и мъж). Св. И. установява, че ответника никога не е живял в имота и изначално ищцата сама живее там, както сочи и св. С..

За да е явно обаче владението трябва да е демонстрирано и пред лицето легитимиращо се като собственик на правно основание-в случая ответника.

Релевантно е всъщност откога то е демонстрирано спрямо ответника (както правилно е посочил и СРС).

Според св. С. от 2010г. отношенията между страните се влошили като ищцата изгонила ответника, защото я предал и не искал да върне имота, каквато уговорка имало при купуването, с оглед на раздялата между ищцата и съпругът , като сочи, че това го знае от ищцата. Самият свидетел развалил отношенията си с ответника около две години след 2010г., но посочва, че и сам е водил разговори с ответника и получил същият отговор, който бил даден на дъщеря му.

Според св. Т. отношенията били влошени „преди около пет години“ тоест 2018г. с оглед датата на разпита на свидетеля. Според св. Т. допреди това ответника живеел в имота, като по няколко дни оставал и у свидетеля. Според св. И. и св. С. никога ответника не е живял в имота.

Въззивния съд намира, че няма основания показанията на св. С. да не бъдат кредитирани въпреки възможната негова заинтересованост от изхода от спора като баща на ищцата, който същевременно се намира и във влошени отношения с ответника, и въпреки обстоятелството, че свидетелят не е присъствал на събитието, за което разказва. Същите се потвърждат частично от показанията на св. Т. (баба по бащина линия на ответника). При разпита си тя излага, че когато е питала ответника защо не живее в процесния имот при майка си, той й отговарял, че няма право да ходи там, както и че ответникът изразявал желание да живее в имота, но не е отишъл, защото имал пречка за това – влошените отношения с ищцата.

Следователно от съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели – С. и Т. се установява по категоричен начин, че ищцата е изгонила ответника от имота заради възникналия спор относно собствеността, като е казала на ответника, че повече няма право да ходи в имота. С това свое действие ищцата е прекъснала владението на собственика /ответника/ и е установила собствено владение, като е демонстрирала явно пред ответника, че счита имота за свой. Косвено това се признава и в отговора на исковата молба, в който ответника сочи, че е живял в имота допреди пет години, което означава до 2017г. (предвид датата на отговора).

3

Противоречието между двамата свидетели е по въпроса кога е настъпило това събитие, като св. С. сочи, че се касае за 2010г., а според Т. това се случило през 2018г.2019г (преди около пет години по думите на свидетеля), до който момент ответникът бил живял преимуществено в имота при майка си. В тази насока съдът съобразява показанията на св. И., която заявява, че живее в сградата, в която се намира процесния имот, от 2006г. и е домоуправител и касиер на сградата от 2014г., като никога не е виждала ответника да живее в имота, респективно в сградата. Свидетелката сочи, че там е живяла ищцата-първоначално сама, а в последствие с още две лица, които според св. Т. са нейна дъщеря и настоящ съпруг или фактически съжител. За разлика от свидетелите С. и Т., св. И. не е заинтересована от изхода от спора, освен това през част от релевантния за процеса период е изпълнявала длъжност на домоуправител и касиер, която е свързана с редовни контакти и посещение на индивидуалните обекти в сградата, както и с установяване на техните обитатели.

Следователно липсва каквато и да било причина показанията на св. И. да не бъдат кредитирани като добросъвестно дадени. Въпросът дали свидетелката е била по цял ден вкъщи или е работела по трудово правоотношение е ирелевантен за нейните непосредствени възприятия върху обитателите на сградата и процесния имот като живуща в същата сграда и като домоуправител. Следва да се отбележи също, че в частта относно момента на изгонването на ответника и напускането на имота се наблюдава непоследователност в показанията на св. Т.. Същата сочи, че до 2019г., когато ответникът се изнесъл да живее на друго място в центъра на София, той е живял преимуществено при майка си в процесния имот, а същевременно заявява, че причината за напускане на квартала и местене в центъра на ответника през 2019г. е фактът, че той първи е открил своя дядо /съпруга на свидетелката/, когато е починал.

Така изложеното обстоятелство, обаче, предполага изнасянето му от имота на свидетелката, а не от процесния имот. Ако към този момент все още не е бил настъпил разрив в отношенията на ответника с ищцата и ответника не е живял с баба си и дядо си, липсва дори житейски логична причина той да се изнася на друго място, вместо да продължи да живее в собствения си имот. Налага се заключението, че към 2019г. ответникът вече е живеел в апартамента на св. Т. вследствие на възникналия в поранен момент конфликт с ищцата и изгонването му от процесния имот. С оглед на това и предвид факта, че св. И. не е виждала ответника в сградата и в имота от 2010г., а там е живяла единствено ищцата и впоследствие другите две посочени лица, съдът приема, че ищцата е изгонила ответника от апартамента именно през 2010г.

Предвид изложеното СГС приема за правилни фактическите и правни изводи на СРС и решението следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски има само въззиваемата. Същата претендира 1500,00 лева за адвокатски хонорар. Направено е възражение за 4 прекомерност, което СГС намира за основателно. Пред въззивния съд спора не се отличава с правна или фактическа сложност. Въззивното производство е протекло в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства и без доказателствени искания от страните. СГС намира, че справедлив и обоснован е размерът от 1000,00 лева, които са реално платени видно от представения договор за правна защита.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8711 от 25.05.2023г., постановено по гр. д. № 41666/2021г. по описа на Софийски районен съд, 175 с-в

ОСЪЖДА Д. И. И. да заплати на Ц. П. С.а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокат.

Разпореждането подлежи на обжалване пред върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5