Решение № 49 от 25.04.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Дряново, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100012 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Р. Д. П. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работил в ответното дружество на длъжност “***”. Посочва, че на 04.12.2023г бил освободен от работа. Твърди, че във връзка с работата си не бил получил заплатата си за м. април 2022г. и м. май 2022г., както и за м. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023г., както и законната лихва от тогава до сега. След прекратяване на трудовото правоотношение му се дължало обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уволнението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на една брутна заплата, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 14 дни неизползван годишен отпуск за 2023г. Дължала се и законната (мораторна) лихва върху тези суми.

Заявява, че му се дължат следните суми за работна заплата на основание чл. 128, т. 2 от КТ чисти (без удръжки) за м. април 2022г. – 567,19 лв., за м. май 2022г. – 602,23 лв., за м. май 2023г. – 612,52 лева, за м. юни 2023г. – 612,52 лева, за м. юли 2023г. – 612,52 лева, за м. август 2023г. - 612,52 лв., за м. септември 2023г. - 612,52 лв., за м. октомври 2023г. – 612,52 лв., за м. ноември 2023г. - 612,52 лв. и за м. декември 2023г. – 27,84 или общо 5485 лв. за работни заплати.

Законова лихва върху сумата за заплата за м. април 2022г. за периода от 01.05.2022г. до 09.01.2024г. – 111,16 лв., за заплата за м. май 2022г. за периода от 01.06.2022г. до 09.01.2024г. – 112,86 лв., за заплата за м. май 2023г. за периода от 1

01.06.2023г. до 09.01.2024г. – 49,01 лв., за заплата за м. юни 2023г. за периода от 01.07.2023г. до 09.01.2024г. – 43,16 лв., за заплата за м. юли 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 09.01.2024г. – 36,26 лв., за заплата за м. август 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 09.01.2024г. – 29,34 лв., за заплата за м. септември 2023г. за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2024г. – 22,65 лв., за заплата за м. октомври 2023г. за периода от 01.11.2023г. до 09.01.2024г. – 15,73 лв. или общо 419,69 лв. за законова лихва върху задължението за работни заплати.

Посочва, че му се дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата или 789,36 лв. Както и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни в размер на 389,76 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 5485 лв. за работни заплати, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 419,69 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 789,36 лв. обезщетение по чл. 224, ал.

1 от КТ в размер на 389,76 лв., ведно със законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.

Ответникът *** в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по делото.

В съдебно заседание на 25.03.2024г. процесуалният представител на ищеца адв.

Р. И. от АК - Габрово направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на 26.01.2024г. на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

2

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 283,35 лева за предявените искове, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В проведеното на 25.03.2024 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски 3 съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адвокат И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер от 250 лв., под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, проведеното едно открито съдебно заседание и материалния интерес в общ размер от 7083,81 лв.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. П., ЕГН **********, *** СУМАТА 5 485 (пет хиляди четиристотин осемдесет и пет) лв. – главница за неизплатени работни заплати за м. април и м. май 2022г., м. май, юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (10.01.2024г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 419,69 лв. (четиристотин и деветнадесет лв. и шестдесет и девет ст.) – законна лихва върху главницата за периода от 01.05.2022г. до 09.01.2024г., СУМАТА 789,36 лв. (седемстотин осемдесет и девет лв. и тридесет и шест ст.) – главница за неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (10.01.2024г.) до окончателното изплащане и СУМАТА 389,76 лв. (триста осемдесет и девет лв. и седемдесет и шест ст.) – главница за неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск от 14 дни за 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (10.01.2024г.) до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора *** СУМАТА 250 (двеста и петдесет) лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Р. Д. П., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново СУМАТА 283,35 лв. (двеста осемдесет и три лв. и тридесет и пет ст.) – държавна такса за разглеждане на предявените искове, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5