Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2776/2024
Вид
Решение № 45
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002102776 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от А. Л. Х. и В. Л. Х., чрез адв. К. М., против решение № 37 от 22. 01. 2024 г. по гр. д. № 709/2022 г. на ОС – Благоевград, 2 въззивен гр. състав, потвърждаващо решение № 139 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 644/2021 г. на РС – Сандански, с което е признато за установено, по предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М.

А. Х. и М. А. П. против А. Л. Х. и В. Л. Х., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове, че А. Л. Х. и В. Л. Х. не са собственици на 28/429 идеални части (всеки от тях на по 14/429 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор ***и площ от 429 кв.м.

(понастоящем съставляващ част от имот с идентификатор ***, с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по плана на града. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на всички доводи и възражения на страните, поради необоснованост на изводите на съда и поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 79 ЗС и пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ, чл. 40 и чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./ Подаден е отговор на касационната жалба от ищците А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М.

А. Х. и М. А. П., чрез пълномощника им адв. М. К., с който са развити съображения за 1 правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 3990 от 14. 08. 2025 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса относно правните последици, предвидени в пар. 8 ПР ЗУТ, от неприлагането на дворищнорегулационен план в сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ.

Съгласно формираната по въпроса практика на ВКС, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове се продължава до изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона, и правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части, в които случаи разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение, тъй като не е налице придаваема част по дворищнорегулационния план.

Обратно - когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение.

В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 3 от 28. 03. 2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и становищата, изразени в решение № 231 от 12. 04. 2024 г. по гр. д. № 1232/2023 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60154 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 167 от 3. 07. 2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 27 от 8. 03. 2019 г. по гр. д. № 4170/2018 г. на ВКС, 1 г.о. и др.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск. Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, като А. Й. Ч. притежава 1/36 ид.ч., Е. М. Ч. и А. Й. Ч. притежават общо 5/36 ид.ч. в режим на СИО, К. Х. Ф. е собственик на 12/36 ид.ч., А. В. Д. – на 6/36 ид.ч., М. А. Х. – на 6/ 36 ид.ч. и М. А. П. – на 6/36 ид.ч.

Като правопораждащи факти сочат договори за доброволна делба № 69 от 25. 12. 1957 г. и № 32/8. 03. 1975 г., договор за дарение, сключен с н.а. № 173/10. 12. 1984 г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с н.а. № 10. 12.1984 г., договори за дарения, обективирани в нотариални актове № № 181/9. 12. 1985 г., 176/19. 09.

1991 г., 185/18. 12. 1992 г., 169а/21. 06. 2007 г. и договор за продажба, обективиран в н.а. № 170/21. 06. 2007 г. След справка в СГКК – Благоевград ищците установили, че през 2018 г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност върху 28/429 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 429 кв.м.

(понастоящем съставляващ част от имот с идентификатор ***с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място]. Твърдят, че ответниците никога не са владели имота им –нито реална част от 28 кв.м., нито 28/429 ид.ч. от него, поради което не са придобили по давност реална или идеална част от същия.

Ответниците са заявили, че в продължение на повече от 50 години родителите им, а след 2 смъртта им те самите са продължили да владеят реална част от 28 кв.м. от процесния поземлен имот, която се намира в североизточната част на имота. Нивото на тази реална част от 28 кв.м. е значително по-високо от останалата част на имота на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тези 28 кв.м., в продължение на повече от 60 години, винаги са били оградени като част от дворното място към къщата на ответниците, ползвани са като овощна градина. Тези 28 кв.м. са отделени от останалата част от имота на ищците със стар зид от речни камъни (суха зидария) и подпорна стена, върху които е поставена ограда от мрежа.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба от 25. 12. 1957 г., сключен между наследниците на Г. С. Б., процесният имот, който към този момент е съставлявал имот пл. № ***кв.м., с площ от 429 кв.м., е придобит в дял от В.

А. Ц., Й. А. Ц. и А. А. Ц.. На 14.12.1968 год., с н.а. № 91/1968 г., том II, дело № 796/1968 год. по описа на РС Сандански, А. А. Ц., Й. А. Ц. и В. А. Ц. са признати за собственици на описания имот. На 08.03.1975 г. между А. А. Ц., Й. А. Д. и В. А. В. е сключен договор за доброволна делба на съсобствени имоти, по силата на който процесният имот е придобит в изключителна собственост от А. А. Ц.. С нотариален акт № 173/10.12.1984 год. А. А. Ц. дарява на К. Х. Ф. (ищца) 1/3 ид.ч. от процесния имот и на Р. В. Д. – 1/3 ид.ч. Р. В. Д. се разпорежда с придобитата 1/3 ид.ч. както следва: с н.а. № 176/1991 г. дарява на брат си А. В.

Д. (ищец) 1/6 ид.ч.; с н.а. № 169а/2007 г. дарява на ищеца А. Й. Ч. 1/36 ид.ч., а с н.а. № 170/2007 г. продава на А. Й. Ч., през време на брака му с Е. М. Ч., 5/6 ид.ч. С н.а. № 174/10.

12. 1984 г. А. А. Ц. прехвърля срещу задължение за гледане и издръжка на М. А. П. 1/3 ид.ч. от процесния имот. Последната дарява придобитата 1/3 ид.ч. на сина си М. А. П., който с н.а.

№ 185/92 г. дарява на ищцата М. А. Х. 1/6 ид.ч., а ищецът М. А. П. остава собственик на 1/6 ид.ч.

Прието е за установено, че ответниците са наследници на Л. А. Х., починал на 27.05.1995г.

След смъртта си последният е оставил като наследници по закон синовете си А. Л. Х. и В. Л.

Х. и съпругата си С. Х., починала 14.03.2010г. и оставила за наследници ответниците.

Въз основа на показанията на ангажираните от ответниците свидетели Л. В., В. Т. и Н. К. се установява, че семейството на ответниците от много години ползва спорната реална част с площ от около 20 - 30 кв.м. Нивото на тази реална част е по-високо от долния имот на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тази част е оградена с подпорна стена, зид от речни камъни и поставена върху тях ограда от мрежа. В тази част има засадени овощни дървета. Свидетелката В. заявява, че откакто се помни от дете, когато е била на 7-8 годишна възраст, семейството на ответниците владее процесното място. Свидетелят Т. дава показания, че от шейсетте години на миналия век има спомен, че това място се владее от Х. и същото не е променено и до момента, а оградата оттогава си стои. Свидетелят Н. К. заявява, че повече от 50 години посещава имота и той си е все в същото състояние, като спорната реална част е приобщена към двора на ответниците.

Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищците - Ж. Т., К. Д., Д. С., имотът на ищците е имал правоъгълна форма, като отпред е имало къща, а зад нея двор със засадени овошки, смокини, кайсия и джанка и дървена сграда - барака. На границата със съседите от 3 ляво е имало висока ограда от дялани камъни в права линия, която е съществувала до към 97-ма година и е продължавала до имота на Х. (свид. Т.). Овощните дръвчета са били засадени под оградата. Имало е едно място по-високо, което е било засаждано с ранни зеленчуци. В овощната градина в имота на ищците не е имало „задигната част“ или телена мрежа. Свидетелите на ищците са категорични, че между семействата на ищците и на ответниците не е имало никакви спорове за имота, двете семейства са се разбирали.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че спорната реална част от 28 кв.м. е нанесена с жълт цвят на скицата към заключението на лист 199 от делото на СРС. Същата е оградена от ограда от суха каменна зидария, направена от речни камъни, върху която има оградна мрежа, а от северната стена – от подпорна стена, върху която е монтирана оградна мрежа. Тези 28 кв.м. са над нивото на останалата част от имота с идентификатор ***, на ищците, но са на нивото на съседния имот с идентификатор ***на ответниците и представляват част от дворното им място. В реалната част от 28 кв.м. има засадени 4 смокини и асми.

Според заключението на експерта, по КРП от 1920 г. процесните 28 кв.м. са част от имот пл.

№ ***на ответниците, за който имот е отреден парцел ***. Към парцела е имало придаваеми части от имоти пл. № № ***и ***, които не са предмет на иска. Имотът на ищците е съставлявал имот пл. № ***и имот пл. № ***, за които са били отредени парцел ***и парцел ***. По този план 13 кв.м. от имот пл. № ***на ответниците се придават към парцел ***на ищците (частта, оцветена в червено на скица-приложение 1 на л. 160 от делото на РС). Няма данни дворищнорегулационният план да е приложен към одобряване на следващия КРП от 1930 г. По КРП от 1930 г. имотът на ответниците е нанесен като имот пл. № ***, за който е отреден парцел ***, а имотът на ищците – като имоти пл. № ***, ***и ***, като за имоти пл.

№ ***и ***е бил отреден парцел ***, ***. По този план 9,19 кв.м. от имота на ответниците се придават към парцел ***, ***на ищците (придаваемата част е оцветена в червено на скица-приложение 2 на л. 161 от делото на РС). Следва да се посочи, че по делото няма данни придадените 9,19 кв.м. от имота на ответниците към парцела на ищците да са плащани от праводателите на ищците на праводателите на ответниците и регулацията да е била приложена. Към експертизата, на л. 163 от делото на РС, е приложен издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 39/1941 г., с който А. А. Д. е призната за собственик по давност на парцел ***от 692 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от парцел ***от 988 кв.м., в кв. ***. Описанието на парцел ***включва и придадените по регулация от имота на ответниците 9, 19 кв.м. От този нотариален акт обаче не би могло да се предполага уреждане на регулационните отношения между праводателите на ищците и праводателите на ответниците, тъй като същият е издаден по обстоятелствена проверка и титулярят на акта е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност. Изводът на вещото лице, че издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт от 1941 г. установява прилагане на ДРП от 1930 г. не може да бъде споделен. По КРП от 1956 г. имотът на ищците е нанесен като имот пл. № ***и спорните 28 кв.м. са включени в границите на този имот, вместо като част от имот пл. № ***на ответниците. За имот пл. № ***на ищците не е бил отреден самостоятелен парцел по дворищнорегулационен (ДРП), а същият е бил включен в терен, 4 предвиден за отчуждаване за „Градина“. Целият имот пл. № ***попада в обществен парцел, отреден за градина (л. 164). Имотът на ответниците от запад не е изобразен на скицата към заключението на вещото лице, тъй като тази част от плана е скъсана в участъка, касаещ имота на ответниците. Вещото лице е констатирало, че има други данни, че по този план имотът на ответниците е бил нанесен като имот пл. № ***и за него е бил отреден парцел ***, в кв. ***– това е видно от издадената при действието на този план заповед № 621/24. 09.