Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 27.05.2019, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
1033/2018
Подписан
27.05.2019
В сила
27.06.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№……… гр.Радомир, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова при секретаря: Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1033 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Т.Я.К. чрез пълномощника си ю.к. Александрова против С.Д.С., ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че между С.Д.С. и "Аксес Файнанс"

ООД бил сключен договор за кредит "Бяла карта" № . от 05.09.2017 г., по силата на които на ответницата е предоставен револвиращ кредит с максимален размер от 500 лева, като на ответника била предоставена международна кредитна карта, с която можел да усвои изцяло размера на кредита. Твърди, че ответника на 08.09.2017 г. е усвоил сумата в размер на 400.00 лева, а на 12.09.2017 г., усвоил сумата в размер на 100.00 лева, като по този начин усвоил обща сума в размер на 500.00 лева, която следвало да върне заедно с уговорената договорна лихва за периода от 08.09.2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.11.2017 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи, че ответника не бил заплатил текущото си задължение на падежа, като съгласно сключеният договор, последният се бил задължил да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение за поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Твърди, че ответната страна не била осигурила поръчителство по договора, за което следвало да заплати неустойка от 100.00 лева. Сочи, че на ответника, поради неизпълнение на договорните задължения, били начислена и сумата в размер на 200.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Твърди, че поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение било станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.11.2017 г., и считано от тази дата С. дължал заплащане на лихва за забава (мораторна лихва) върху главницата в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. – датата на настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост до 22.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Излага доводи, че между „Аксес Файнанс“

ООД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 14.03.2018 г. към същия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на "Аксес Файнанс" ООД към ответника, произтичащи от цитирания договор за кредит „Бяла карта“. Твърди, че ответната страна не е изпълнил задължението за погасяване на вземанията по договора за кредит. Сочи, че за процесното вземане ищеца бил подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за ищцовото дружество възникнал правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ищецът има изискуемо вземане по отношение на ответника в размер на 500.00 лева – главница, сумата от 34.92 лева – договорна лихва за периода от 08.09.2017 г. до 06.11.2017 г.; сумата от 100.00 лева – неустойка за неизпълнение на договорено задължение, сумата от 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. – датата на настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост до 22.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, като му се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника С.Д.С. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 870/2018 г. на РдРС, на 02.07.2018 г. ищецът е подал заявление с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което пред РС-Луковит е образувано ч.гр.д. № 362/2018 г. на ЛРС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращането му в РдРС е образувано ч.гр.д. № 570/2018 г., по което в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед № 735 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500.00 лева – главница по договор за кредит № 516136 от 05.09.2017 г., сумата от 34.92 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.09.2017 г. до 06.11.2017 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 100.00 лева за периода от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г., сумата от 200.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени направените от ищцовото дружество разноски в размер на 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото договор за кредит “Бяла карта” от 05.09.2017 г. се установява, че между “Аксес Файненс” ООД в качеството му на кредитодател от една страна и С.Д.С. от друга страна, в качеството му на кредитополучател, е възникнало облигационно договорно правоотношение, по силата на което кредитодателя се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез кредитна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. В чл.2, ал.2 от договора страните по него постигнали съгласие заедно с подписване на договора, кредитодателят да предостави на ответника от името на “Интеркарт Файненс” АД (картоиздател), кобрандирана кредитна карта с № 516136, за което следвало да подпишат рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла Карта, който съдържал общи условия за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта. Съгласно чл.3, ал.2 от договора ответната страна се задължила да заплаща до всяко 2- ро число на месеца, текущото си задължение за усвоения кредит и възнаградителна лихва, дължими за предходния месец. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 43,2 %, а годишен процент на разходите – 45,9 %. Страните постигнали съгласие в чл.20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.15, той да дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец, като договорили неустойката да се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължение, която се начислявала на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В чл.21 от договора страните уговорили неустойка, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора с 10 дни или не заплати минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеци, кредитодателят да има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, като постигнали съгласие обявяването на предсрочната изискуемост да бъде обявена по начините предвидени в чл.27 от договора, а в чл.21, ал.5 от договора страните уговорили задължение на кредитополучателя да заплати сума в размер на 120 лева – такса разходи за дейност на служител, която е дължима при настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 21, ал. 4 от договора между страните е уговорена клауза, която задължава кредитополучателя да заплаща разходи за събиране на кредита, които са в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на задължението.

По делото не е представен сочения в договора за кредит “Бяла карта“ - рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла Карта, но факта, че кредитната карта е предадена на ответника не е спорен по делото. Представени са общи условия към рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта, които са подписани от ответника на последната страница.

Не се спори между страните, а и от представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 14.03.2018 г. към него, се установява, че "Аксес Файнанс" ООД е прехвърлило на ищцовата страна "А.з.к.н.п.з."

ООД всички вземания, които има към - ответника С.Д.С., произтичащи от договор за кредит "Бяла карта" от 05.09.2017 г.

По делото са приложени и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно, от което се установява, че "Аксес Файнанс" ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо н. "А.з.к.н.п.з. " ООД, в качеството си на пълномощник на "Аксес Файнанс" ООД. Извършената цесия е съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

За установяване размера на вземането, по делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 500.00 лева от предоставения му кредитен лимит на 07.09.2016 г., както следва: чрез теглене на 08.09.2017 г. в размер на 400 лева, и чрез теглене на 12.09.2017 г. в размер на 100 лева, като непогасената главница е в размер на 500 лева. В заключението вещото лице е приело, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.11.2017 г. и от този момент на кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г. Вещото лице е установило, че на ответника е начислена неустойка в размер на 100.00 лева, както следва – начислена неустойка на 06.10.2017 г. в размер на 50.00 лева и начислена неустойка на 06.11.2017 г. в размер на 50.00 лева. Вещото лице е установило, че след усвояване на кредитния лимит няма постъпления от ответника по картовата сметка. От заключението се установява, че на ответника в периода от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. са му начислени разходи за събиране на вземането в размер на 80.00 лева по чл.22, ал.4 от договора, като на 06.12.2017 г. при цедента са осчетоводени разходи за извънсъдебно събиране на задължението по чл.22, ал.5 от договора в размер на 120.00 лева, като по този начин общо начислените разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение са в размер на 200.00 лева (80.00 лева + 120.00 лева).

В обобщение вещото лице сочи, че задължението на ответника по процесния договор е в общ размер на 864.56 лева, от които: усвоен и непогасен кредитен лимит – 500.00 лева, лихва просрочие за периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г. в размер на 29.64 лева, остатък договорна лихва за периода от 08.09.2017 г- до 06.11.2017 г. в размер на 34.92 лева, остатък такси за извънсъдебно събиране в размер на 200.00 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 100.00 лева. Вещото лице е изчислило и дължимата законна лихва за забава за периода от 22.06.2018 г. до 30.10.2018 г., която е изчислило в размер на 18.19 лева.