Решение № 683 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330116788 по описа за 2022 година

Ищецът Д. Т. П., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Д. П., е предявил срещу К. К. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 50 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 80 лева, представляваща причинени имуществени вреди, а именно: извършени разходи за лечение на кучето **, собственост на ищеца, и сумата в размер на 300 лева, представляваща причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени морални страдания, причинени на **г. в гр. **, вследствие на захапване на кучето на ищеца от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6181/02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 10228/2022 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът, заедно със своите родители, живее в гр. **, като същият притежава куче на име **.

Последното било на възраст от около година и половина, като ищецът полагал грижи за него от едномесечна възраст, поради което и било 1 привързано към него. Посочва се, че ответникът също живеел в гр. **. На **г. в гр. **, парк „**“, куче, собственост на ответника, захапало кучето, собственост на ищеца, по главата, в областта на лявото около, вследствие на което на последното били причинени увреждания. След захапването, се намесил бащата на ищеца, който взел неговото куче и напуснал парка. След това двамата посетили ветеринарен лекар, който установил разкъсна рана на 2,5 см. под лявото около. Наложило се кучето да бъде оперирано по спешност. След това кучето било изписано за домашно лечение с антибиотик и локално третиране на раната. За закупуване на медикаменти за лечението ищецът – чрез неговия баща, заплатил сумата в размер на 80 лева. В резултат на инцидента, ищецът претърпял и неимуществени вреди, а именно стрес, притеснение, уплаха и тевожност.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника К. Т., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че ответникът заема длъжността „**“ на ** „**“, като същият ** хора на концерти, както следва: на **г. в гр.

**и на **г. в гр. **. С оглед изложеното, на **г. около 17:00 часа се прибрал в гр. **, където го посрещнали родителите на децата, а след това същият се прибрал в неговия дом. Ответникът признава, че притежава куче на име **, но предвид поетите ангажименти, същото било предоставено на негов приятел, като било прибрано в дома на ответника на ** г.

С оглед изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба, във връзка с редовността на депозираната искова молба и допустимостта на предявените искове,намира следното:

По делото е представено Удостоверение за раждане от **г., издадено въз основа на акт за раждане № **/**г. на Община ** /л. 4/, от което се изяснява, че ищецът Д. Т. П. е роден на **г., като негови родители са Ж. Д. П. и Т. Ц.П..

От Разписка, издадена от Ветеринарно лечебно заведение гр. **/л. 5/, се изяснява, че на **г. кучето „**“, собственост на ищеца Д. П., е оперирано, за което неговият баща – Т. П., е заплатил сумата в размер на 80,00 лева.

2

От Паспорт на домашен любимец **/л.6/, се установява, че куче с порода „****“ на име **, родено на **г., е собственост на ищеца Д. П..

В хода на съдебното дирене са разпитани четирима свидетели – Т.П., Г.

Д., Д. М. и В. П.

Свидетелят П., баща на ищеца, си спомня, че на дата 6-ти, без да посочва месеца, **г. той и синът му се намирали в парк, находящ се в гр. **, в който имало обособена зона за разходка на кучета. Те притежавали куче порода „**“. Кучето било страхливо и стояло на пейката до тях. Опитало да поиграе с други кучета, като в този момент кучето, собственост на ответника, го нападнало в гръб. Същото било голямо, неопределена порода и го захапало на около един см. от окото. Започнало да тече кръв, като ищецът се стресирал и се разплакал. Двамата със свидетеля се качили в колата и посетили ветеринарна клиника, където били направени четири шева на кучето. После двамата се върнали в парка, за да попитат ответника защо неговото куче е нападнало тяхното. Той отвърнал, че неговото куче не е способно на такова нещо. След случая ищецът не можел да спи в продължение на поне три седмици, като бил ужасен, защото кучето било неадекватно в продължение на 13 – 14 часа.

Свидетелят Д. посочва, че познава ответника, защото работили заедно.

На **г. се прибирали от гр. **с „**“. В гр. **се прибрали около 18:00 часа с автобус, който спрял пред читалището. То се намирало на около 500 м. от парка.

Свидетелката М. си спомня, че познава ответника, доколкото двамата работили в една и съща **. На **г. с хора се прибрали от гр. **, като автобусът спрял пред читалището. Практика било да се изчакат родителите, за да приберат децата си.

Свидетелят П. посочва, че познава ответника, защото и двамата работят в сферата на **. На **г. следобед двамата се прибрали с „**“ в гр. ** с автобус. Около 18:00 часа автобусът паркирал на читалището.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани в производството свидетели. Действително, свидетелят П. се явява баща на ищеца, респ. неговите показания следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си обаче посоченото обстоятелство не може да доведе до игнориране на неговите показания, доколкото същите са преки, непосредствени и не се 3 разколебават от нито един друг доказателствен източник, приобщен по делото. В тази насока липсва констатирано противоречие с останалите гласни доказателства, доколкото същите касаят период, предшестващ този на възникналия инцидент. В тази насока се кредитира и показанията на свидетелите Д., М. и П., че на **г. заедно с ответника са се прибрали в гр.

**след като са имали мероприятие с „**“. Изложеното от същите, според настоящия съдебен състав, не изключва възможността в по-късен час на денонощието ответникът да е завел притежаваното от него куче в парка.

Поради изложеното и липсват констатирани противоречия в събраните гласни доказателста.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 50 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи - причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта.

В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът признава, че притежава куче на име **. С оглед кредитираните гласни 4 доказателства, съдът намира, че действително на **г. кучето, собственост на ответника, е нападнало кучето, собственост на ищеца. В тази насока освен показанията на свидетеля П. е и представената разписка от ветеринарната клиника, от която се изяснява, че на кучето **е извършена манипулация.

Предвид всичко изложено несъмнено от фактическа страна се установи увреждащо действие от поведение на вещ - захапване от куче, което към датата на деянието - **г., е било собственост на ответника Т..

Несъмнено според съдебния състав в производството се установиха и настъпили неимуществени вреди, причинени от възприемането на детето на ухапване на неговото куче от това на ответника, представляващи морални вреди. От показанията на свидетеля П. се установи, че след възприемане на гледката по нападението на неговото куче, а впоследствие и причинените травматични увреждания и тяхното лечение, ищецът не е могъл да спи в продължение на три седмици, непрекъснато е изпитвал уплаха и притеснение, като многократно е проверявал физическото състояние на своя домашен любимец. По този начин несъмнено с оглед силната емоционална привързаност на детето към неговото куче, ищецът е претърпял морални вреди, изразяващи се в уплаха, смущение и притеснение. Доколкото се касае за морални вреди, техният размер следва да бъде определен по правилата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен мащаб. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания,по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.

В конкретния случай, меродавни за определяне на глобалното обезщетение са обстоятелствата, че към датата на деликта - **г., ищецът е дете на възраст от ** години, което все още не е изградило в пълна степен механизъм за преодоляване на ситуации, засягащи важни за него предмети, че макар и да се касае за нараняване на вещ, то същата представлява куче, респ. домашен любимец, с което детето е изградило силна емоционална връзка. На определения размер на обезщетението влияе и обстоятелството, че по делото се установи, че детето е възприело как на неговия домашен 5 любимец се причиняват силни травматични увреждания, вследствие на които на животното са причинени четири шева в непосредствена близост до зрителен орган. Касае се за нараняване на живо същество, към което детето изпитва силна привързаност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че пълният претендиран размер от 300 лева се явява обоснован за компенсиране на моралните вреди, причинени на ищеца. С оглед изложеното и предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди се явява основателен и доказан.

Досежно предявения иск за заплащане на имуществени вреди, от разписка, издадена от Ветеринарно лечебно заведение гр. **, се изясни, че за операцията на кучето, собственост на детето „**“ е заплатена сумата в размер на 80,00 лева. С оглед изложеното, несъмнено неговият собственик е претърпял имуществени вреди, вследствие на ухапването от кучето, собственост на ответника, за заплащане на разходите за лечението, вследствие на нараняването. Предвид изложеното и предявеният иск се установява по основание и размер.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в настоящото производство размер на 25 лева /л. 14/, които следва да се присъдят в полза на ищеца.