Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 801 от 02.06.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 879/2023
Вид
Решение № 801
Подписан
02.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Плевен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20234430100879 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от юрк.

П.П., със седалище и адрес на управление ***, против П. И. Н., ЕГН **********, от ***.

В молбата се твърди, че на 08,07,2016 г. между страните е сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит – Транскарт Classic на физическо лице, съгласно който на ответника е предоставена сумата от 1 700,00 лева за усвояване чрез кредитна карта.

Твърди се, че съгласно чл. 11, ал.1, т.1 от сключения рамков договор, клиентът следва да заплаща задълженията си до 15-то число на съответния месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. Сочи се, че в случай, че клиентът не погаси общата по всичките си задължение, формираното салдо по кредита се олихвява с 18.5 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал.1 от Рамковия договор. Излага се твърдението, че всеки месец клиентът е следвало да заплаща минимална погасителна вноска по кредита, която представлявала сбор от непогасеното задължение над договорния лимит на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, начислените такси и комисионни и 3% от дължимата за конкретния месец главница.

Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът имал непогасено задължение към дружеството ищец в размер на 1689.93 лв., както и договорни лихви в размер на 808,56 лева за периода 30,06,2020 г.31,12,2022г., 1

Релевират се доводи, че предсрочната изискуемост е настъпила с изпратено с исковата молба уведомление с изх.№ 20230092/26.01.2023г., което следвало да се счита за връчено на страната заедно с преписът от исковата молба.

В заключение моли съда да осъди ответника П. И. Н., ЕГН **********, да заплати на ищеца неиздължените суми, произтичащи от сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит – "Транскарт Classic" в размер на 1689.93 лв. главница и договорни лихви в размер на 808,56 лева за периода 30,06,2020 г.-31,12,2022г.

Ищецът претендира и направените деловодни разноски В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

В открито съдебно заседание, провело се на 02.06.2023г. ищецът редовно уведомен, не изпраща представител. С писмена молба, изразява становище, че не възразява да се даде ход на делото, моли в случай, че ответникът е редовно призован, но не се яви в първото съдебно заседание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК. Претендира разноски и прилага списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, провело се на 02.06.2023г. ответникът се явява, като заявява, че признава, че дължи изцяло сумите, описани в исковата молба и признава изцяло иска така, както е предявен в исковата молба.

Правното основание на претенцията е в чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.

В открито съдебно заседание, провело се на 02.06.2023г. ответникът се явява, като заявява, че признава, изцяло сумите, описани в исковата молба и признава изцяло иска така, както е предявен в исковата молба.

Съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в чл.237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска – признанието е направено от ответницата, относно право, с което тя може да се разпорежда и което не противоречи на закона и добрите нрави.

Въз основа на признанието, предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на 99,94лв. - държавна такса и 100.00 лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/ или общо 199,94 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от юрк. П.П., със седалище и адрес на управление ***, сумите в размер на 1689,93 лева, представляваща неиздължена главница, произтичаща от сключен рамков 2 договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит – "Транскарт Classic" от 08,07,2016 г., както и договорна лихви в размер на 808,56 лева, дължима за периода 30,06,2020 г.-31,12,2022г.

ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от юрк. П.П., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 199,94 лв. – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3