Решение № 4157 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20261100505347 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. С. П., като длъжник по изп.д. № 20268380400336 по описа на ЧСИ М.Б., срещу постановление от 27.02.2026г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли да бъдат намаление приетите по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение, както и да се намали таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ М.Б. с рег.№ 5347 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, Софийски градски съд намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от 1

ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20268380400336 е образувано въз основа на молба образец с вх. № 8056/11.09.2024г. от В.И.П., чрез адв. Д.К.., към която е представен Изпълнителен лист от 22.01.2026г. издаден от Софийски районен съд, въз основа на решение № 6350/09.04.2025г, постановено по гр.д. № 135404/2023г. по описа на СРС, във вр. с Решение № 783/22.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 6898/2025г. по описа на СГС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 600лв., представляваща сторени в първоинстационното производство разноски, както и сумата от 1 000 лева – разноски във въззивното производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят и адв. Коцин, договорили адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, като е отбелязано, че е платено в брой.

С постановление от 26.01.2026г., съдебният изпълнител е приел разноски в изпълнителното производство, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 04.02.2026г. В същата, като задължение, са вписани 500 евро разноски по изпълнителното за адвокатско възнаграждение, както и 138.81 евро – такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

На 04.02.2026г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение приетото по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното постановление от 27.02.2026г. съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. Други действия по изпълнението не са извършени.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебният изпълнител, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

2

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба /при това по образец/ за образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ, както и по реда на чл.18 от ЗЧСИ е възложил правомощия на ЧСИ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.

Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил представен пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че възнаграждението за процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв. с равностойност в евро възлизаща на 102.26 евро.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано по искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния размер от 200 лв. или 102.26 евро.

Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната такса по т. 26 от 3

Тарифата следва да се определи съобразно сума на вземането по изпълнителен лист и 102.26 евро – адвокатско възнаграждение. При така възприето дължима такса по т. 26 от Тарифата възлиза на 120,66 евро.

Относно направените разноски за настоящото производство:

Разноски по настоящия спор не се следват на страните, тъй като настоящото производство е своеобразно продължение на произнасянето на ЧСИ относно дължимостта на разноските и следва по аналогия да намери приложение практиката, че в производството относно разноските, не се следват нови разноски на страните. При обжалване на акта на съдебния изпълнител относно изменението на разноските по аналогия следва да бъде приложена съдебната практика, съгласно която не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 27.02.2026г. по изп. дело № 20268380400336 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален приетия по изпълнението адвокатски хонорар, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя В.И.П. за адвокатско възнаграждение по изп.д№ 20268380400336 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.

№ 838 от КЧСИ от КЧСИ от 500 евро на 102,26 евро.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д.№ № 20268380400336 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 от КЧСИ до начислените 120,66 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4