Решение № 672 от 06.11.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1060/2023
- Вид
- Решение № 672
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 30.12.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 672 гр. Благоевград, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201060 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано е по жалба на “К “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя Д Б , против НП №634844-F647002/11.05.2022г., издадено от Директора на ТД на НАПгр.София, офис Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС и във вр. с административно нарушение по чл. 125, ал.1, от ЗДДС.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение .
Иска се отмЯ. на обжалваният акт .
Санкциониращият орга, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди.
Заинтересованата страна, редовно и своевременно призована не ангажира представител и становище по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна, съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.
№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с 1 приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.
Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмЯ. на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмЯ. на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмЯ. на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на 2 въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните и анализира събрания доказателствен материал, ведно с приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 на ЗАНН./НП е връчено на упълномощено за това лице на 15.06.2023г., а жалбата срещу него е депозирана на 16.06.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
Между страните не е спорно на 21.03.2022г. е извършена проверка в информационната система на НАП по данъчноосигурителна сметка на „К “ООД, от страна на св. Е. Б., в качеството й на „инспектор по приходите“ при санкционният орган в ТД на НАП, офис –Благоевград и така е констатирано, че дружеството като регистрирано такова по ЗДДС, не е подало справкадекларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС , съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от този Закон, за данъчен период-м.02.2022г., в законоустановеният за това срок, а именно до 14.03.2022г. Заради последното е прието, че е извършено от дружеството нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС, което е осъществено на 15.03.2022г., когато е изтекъл срока за въпросното деклариране . Заради това, св.Б., в присъствието на св. Т. е съставила на жалбоподателя, АУАН № F647002/29.03.2022г. Акта не е спорно между страните, че е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 11.05.2022г. Директората на ТД на НАП-София, офис Благоевград е издал обжалваното НП №634844-F647002/11.05.2022г., с което на жалбоподателя за посоченото нарушение му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС. НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 15.06.2023г.
3
Изложената фактически твърдения в АУАН се потвърждават и с разпита на свидетели по акта Б. и Т.. От тях, св.Б. твърди, че лично е извършила процесната проверка в системата на НАП и констатирала процесното недеклариране по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м.02.2022г. Акта бил съставен в офиса на свидетелите и връчен на дееца. /Към преписката е приложено извлечение от системата на НАП/л.10-12/, от което е видно, че жалбоподателят не е подал декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за м.02.2022г. /Св.Б. сочи също, че на нея не й е било известно, че процесното дружество е било дерегистрирано към датата на проверката й.
Същевременно по делото се представи електронна кореспонденция между св.Б. и жалбоподателя от 20.11.2020г., с която се установява, че още тогава, санкционният орган е уведомен за извършена дерегистрация на процесното дружество по ЗДДС, като е изпратен и приложен по електронен път до ТД на НАП, офис Благовеград и акт за въпросната дерегистрация от 20.11.2020г. Тази дерегистрация на жалбоподателя е била отразена изрично и в базата данни на НАП към 20.11.2020г. /л.23, л.24-25/.
Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП е удостоверена и доказана със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП-гр.София.
Предвид така изведената фактическа обстановка от цитираните и анализирани от съда гласни и писмени доказателства, съдебният състав счита, че по делото се доказа, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 125, ал.1 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи Заповед за делегирани правомощия на процесният издател за съставяне на НП . АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на процесното дружество . В НП и в АУАН се съдържат задължителните и изискуеми се реквизити по чл.57 и съответно по чл.42 от ЗАНН, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на констатиране на твърдяното нарушение, дата и място на самото нарушение, фактическо описание на последното и негова правна квалификация, посочени са и доказателствата, с които е установено това нарушение. Ето защо съдът счита, че издаденото НП е процесуално 4 законосъобразно.
От друга страна обаче със събраните по делото доказателства не се установи, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, з а всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а именно до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В казуса се твърди че жалбоподателят не е подал такава декларация за данъчен период м.02.2022г., което е следвало да направи до 14.03.2022г. и това недеклариране не е спорен факт за страните в процеса.
Доказа се обаче и ,че процесното дружество към м.02.2022г. въобще не е бил данъчно регистрирано лице по ЗДДС , а това е императивно изискване за да стане адресат и за да възникне за него задължението за деклариране по чл.125, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка , жалбоподателят представи и Акт за дерегистрирането си още към 20.11.2020г., което обстоятелство, видно от извлечението в системата на НАП, е било и отразено своевременно към посочената дата и в тази база данни. При това положение, жалбоподателят не бил адресат на данъчното задължение по чл.125, ал.1 от ЗДДС през 2022г., включително и за м.02 и не е извършил от обективна страна нарушение на това законово правило с неподаване на декларация до 14.03.2022г. Като не е отчел последното и е издал обжалваното НП, с което е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя за неизвършено от процесното дружество административно нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС, санкционният орган е издал материално незаконосъобразен акт , който като такъв следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр. с ал.1 , т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №634844F647002/11.05.2022г., издадено от Директора на ТД на НАП-гр.София, офис Б , с което на “К “ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б , ж.к.“Е “, бл. , ет. , ап. , представлявано от управителя Д Б , на основание чл. 179, ал.1 5 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. във вр. с административно нарушение по чл. 125, ал.1, от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 6