Определение № 26960 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26960 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110100766 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО България“ ЕООД, ЕИК: 175219678 са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и в условията на евентуалност иск по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ.

Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК, делото подлежи на разглеждане по общия ред.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество „ЮМО България“ ЕООД, с който оспорва изцяло по основание и размер исковите претенции.

По писмените доказателства и доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Направено е от ищцата искане за допускане на двама свидетели при режим на призоваване, като са посочени само три имена на единия свидетел, без посочени имена на втория свидетел, както и техните адреси за призоваване и обстоятелствата, които се цели да бъдат установени от разпита на тези свидетели. С оглед предходното на ищцата следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираните нередовности.

Следва да се допусне исканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза, със задачи поставени в исковата молба.

Следва да бъде уважено искането на ищцата да бъде задължено ответното дружество да представи посочените в т. II. под № 3 и № 6 от раздел „Доказателствени искания“ на исковата молба документи. Останалите доказателствени искания посочени в т. II. от раздел „Доказателствени искания“ следва да бъдат оставени без уважение, доколкото една част от тях са представени с исковата молба и отговора на исковата молба, а останалата част са ирелевантни към предмета на спора.

Съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да бъде дадена възможност да отстрани констатираната нередовност.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито 1 съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи по делото банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА и ДАВА възможност на ищцата на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответната страна, да посочи три имена на втория свидетел, който иска да бъде допуснат до разпит, както и да посочи адресите за призоваване и на двамата свидетели и да уточни за какви релеванти факти и обстоятелства ще свидетелстват същите, като при неизпълнение съдът няма да уважи така направеното доказателствено искане.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещо лице, след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното дружество, да отговори на въпросите поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова (тел. 8506048; 8171624;

***; ***), като определя депозит за същото в размер на 350 лeва, платим от бюджетните средства на съда.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото посочените в т. II. под № 3 и № 6 от раздел „Доказателствени искания“ на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.

УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да постигнат съдебна спогодба по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. в 10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД, както следва:

Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО България“ ЕООД, ЕИК: 175219678 са предявени следните искове:

1. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 1/06.11.2023 г., издадена от ответника;

2. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата о т 35198,94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 07.11.2023 г. до постановяване на решение по настоящото дело, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;

3. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 4990,60 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2021 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;

2

4. евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за сумата от 9629,34 лева, представляваща обезщетение за неоформяне в срок и незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 06.11.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането;

Ищцата твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и допълнително споразумение № 1 към него от същата дата, като ищцата била назначена на работа в ответното дружество на длъжност „ръководител по продажби и маркетинг“ с код по НКПД, 2011 г. – 1221. С допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към трудовия договор длъжността на ищцата била променена на „прокурист (търговски управител)“ с код по НКПД, 2011 г; 11207022, а основното й трудово възнаграждение било увеличено на 4083,49 лева. На 14.12.2017 г. ищцата била вписана в търговския регистър като прокурист на „ЮМО България“ ЕООД. Твърди, че на 20.07.2023 г. докато е използвала платен годишен отпуск е била уведомена по имейл от управителя на ответното дружество, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено. Посочва, че на 24.07.2023 г. й е предоставен отпуск поради болест, който бил удължаван последователно, като крайната дата на същия била 05.11.2023 г. Сочи, че по настояване на ответника на 02.08.2023 г. ищцата е предала на последния всички намиращи се в нея работни пособия и оборудване, в т. ч. служебен компютър, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г., както и че достъпът до служебната й поща е бил преустановен. Твърди, че на 21.09.2023 г. й била връчена покана с дата 19.09.2023 г. за заплащане на сумата от 3318,25 лева, в отговор на която ищцата е представила разходооправдателни документи за сумата от 446,79 лева и е превела по банков път разликата от 2871,46 лева, представляваща касова наличност, съхранявана от ищцата в качеството й на прокурист на ответното дружество. Навежда твърдения, че след приключване на отпуска й поради болест, на 06.11.2022 г. се е явила на работа и били връчени едновременно предизвестие от 06.11.2023 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и Заповед № 1/06.11.2023 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.11.2023 г., и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Сочи, че прокурата й била заличена в търговския регистър на 14.08.2023 г.

Посочва, че съгласно фиш за заплата за месец ноември 2023 г. й била изплатена сумата от 22158,26 лева, представляваща сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 13973,68 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2022 г. в размер на 4990,60 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2023 г. в размер на 5656,01 лева. Твърди, че съгласно т. VII. 10 от трудовия договор са й се полагали 20 дни платен годишен отпуск, като за периода 01.01.2021 г. - 06.11.2023 г. е имала право на общо 57 дни платен годишен отпуск, от които през 2021 г. е ползвала 3 дни, през 2022 г. - 5 дни и през 2023 г. - 2 дни, респективно при прекратяване на трудовото правоотношение е имала право на още 47 дни платен годишен отпуск, за които на основание чл. 224, ал. 1 КТ е следвало да бъде обезщетена. В тази връзка твърди, че при изчисляване и изплащане на обезщетението по чл. 224, ал, 1 КТ не са взети предвид използвания от 2 дни през 2023 г. платен годишен отпуск и неизползвания от 17 дни платен годишен отпуск за 2021 г. Ищцата твърди, че на 07.12.2023 г. е изпратила до ответното дружество уведомление – покана, с което кани последното да й заплати полагаемото й се обезщетение за останалия неизползван отпуск, като поканата съдържала и искане до работодателя за оформяне и връщане на трудовата й книжка. На 20.12.2023 г., в отговор на посочената покана, на ищцата било отказано заплащане на исканото от нея обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, като на същата дата била поканена да получи трудовата си книжка от счетоводството на работодателя.

Твърди, че посоченото уведомление-покана от 07.12.2023 г. съдържало и информация до ответното дружество, че в продължение на един месец от прекратяване на трудовото й правоотношение със същото, ищцата е останала без работа, поради което претендира обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че последното й е било изплатено на 21.12.2023 г., 3 като преведената й сума била в размер на 5345,32 лева, а в основанието за плащане било посочено, че от обезщетението по чл. 222 КТ е приспадната „предплатена“ сума в размер на 598,88 лева, за която удръжка твърди, че не й е известно на какво основание и за какво е направена. На следващо място ищцата посочва, че приоритетно е изпълнявала присъщите на служител от отдел „Продажби“ трудови функции, а дейностите по управление, възложени й като прокурист, е извършвала, ако и доколкото същите не са могли да бъдат изпълнявани от управителя на ответното дружество, като в тази връзка твърди, че е съвместявала формалната функция на „търговски управител“ с реално и преимуществено упражняваната длъжност като „ръководител продажби“. Посочва, че в продължение на 2 години, в периода октомври 2020 г. - септември 2022 г., е била единствения служител зает с продажбите в ответното дружество и като такъв е изпълнявала самостоятелно всички дейности по продажби, включително комуникация с клиенти, изготвяне на оферти и пр. Твърди, че след като е взето решение за отрастраняване на ищцата от длъжност (в края на юли 2023 г.), на неин колега (Георги Георгиев, който бил назначен в ответното дружество на длъжност „инженер КИП“) било предложено да започне да изпълнява трудови функции като специалист „ръководител продажби“, т.е. възложени са му били основните изпълнявани от ищцата трудови функции, свързани с комуникация с клиенти, изготвяне на оферти, осъществяване на продажби. В тази връзка твърди, че е изпълнявала трудови функции, чието изпълнение е продължило и след нейното уволнение, а именно от управителя на ответното дружество и от повишения на длъжност „мениджър продажби“ неин колега – инж. Георги Георгиев, респективно с извършеното съкращаване на щат тази длъжност не била премахната в ответното дружество. С оглед предходното, счита че не било налице основанието за прекратяване на трудовия договор на ищцата, посочено в предизвестието и заповедта за уволнението й от 06.11.2023 г., тъй като не било извършено реално съкращаване на щата, а трансформация на заеманата от ищцата длъжност, чрез преразпределянето й между други длъжности, респективно пренасочването й към друга длъжност без съществени различия в трудовите функции. Алтернативно, счита че прекратяването на процесното трудово правоотношение е незаконосъобразно поради неизвършване на задължителния в подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като от Заповед № 1/06.11.2023г. се установявало, че се премахва единствена щатна бройка за дадената длъжност (прокурист), респективно липсвали работници на сходни длъжности, изпълняващи функциите на съкратената длъжност, между които е следвало да се извърши подбор.