Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 22.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5110/2023
Вид
Решение № 248
Подписан
22.02.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110205110 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Ч. Й. от гр.Варна, срещу Наказателно постановление № 23-0436-000030/30.01.2023г. на началник сектор в ОДМВР-Варна, Второ РУ -Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Моли се НП да бъде потвърдено, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено на 17.02.2011г., но със ЗППАМ №20-0324000137 от 26.05.2020г. същото било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, по повод извършено на 23.05.2020г. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. За нарушението Й. бил санкциониран с НП №20-0324-000447/03.07.2020г. на началник група към ОД на МВРВарна, РУ Провадия, влязло в законна сила на 01.07.2021г. С наказателното постановление на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Тъй като с по-рано издадени наказателни постановления (НП №19-0819005259/03.10.2019г. на началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция"Варна, влязло в законна сила на 10.07.2020г. и НП №19-0819-005260 на началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция"-Варна, влязло в законна сила на 13.07.2020г.) на лицето също били налагани наказания лишаване от право да управлява МПС, той бил непрекъснато лишен от това право от 23.05.2020г. до 25.05.2023г.

Въпреки това на 01.01.2023г. около 13,05ч. Неделчев управлявал собствения си лек автомобил марка „Ситроен Берлинго" с рег.№ В 2647 НТ по ул."Ген.*" в посока бул. „*". Същевременно свидетелите Л. Ю. М. и * -служители при Второ РУ към ОД на МВР-Варна, извършвали обход на района със служебен автомобил, като се движели по посочения булевард. Същите забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил и го спрели за проверка. Било изискано представянето на свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила, но жалбоподателят признал, че не разполага с такива. Свидетелите извършили проверка чрез ОДЧ на Второ РУ, при която било установено, че свидетелството за правоуправление на водача е отнето. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява посоченият автомобил, като е с отнето СУМПС, като също така не представя свидетелство за регистрация на МПС, част II. Описано било, че е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.01.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В. Й. била наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на св. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочения свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.

От приобщените писмени доказателства с особено значение са Справка за нарушител/водач и НП №20-0324-000447, от които се установяват периодите, през които жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС и причините за това.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на 2 законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че АУАН е съставен, а НП е издадено в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

Въпреки горното съдът намира, че при съставянето на АУАН, а в последствие и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.

По отношение на нарушението на чл.150 А ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, като следва да има пълно единствено между описанието на нарушението от фактическа и правна страна и посочената като нарушена норма.

В конкретния случай, от фактическа страна в НП е посочено единствено, че въз.Й. е управлявал МПС след като неговото СУМПС е било отнето на 23.05.2020г. , но с какъв акт и на кое основание е било отнето СУМПС- факти липсват.При така описаното от фактическа страна нарушение, от правна страна АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, но с какъв акт и по какъв ред водачът е бил лишен от право да управлява МПС-факти липсват.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з. или да се извличат от материалите по преписката.Несъответствието между описанието на нарушението от фактическа и правна страна също съставлява съществено процесуално нарушение.

По отношение на нарушението на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, съдът констатира , че в акта е описано от фактическа страна, че водачът не е представил свидетелство за регистрация на МПС част II, но е посочено, че е нарушен само чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

3

Приложена е докладна записка от 04.01.2023г. на актосъставителя, в която е отразено, че относимата към второто от констатираните нарушения норма на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не се е отпечатала на съставения АУАН поради техническа грешка. Съответно в наказателното постановление са включени и двете установени нарушения. Предвид горното съдът намира, че е налице непълнота в акта, която не може да се отстрани по този начин, тъй като засяга самото установяване на второто нарушение. разпоредбата на чл.36, ал.1

Според от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. В случая в акта е посочено нарушаването само на една норма на ЗДвП. Поради това следва да се приеме, че на практика за нарушението, изразяващо се в непредставяне на СРМПС, не е бил съставен акт. Посочената докладна записка не е била известна на нарушителя, същият е имал всички основания да смята, че актът е съставен за извършването само на едно нарушение. Пропускът в акта не може законосъобразно да бъде отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като това би довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице и конкретно-правото му още при съставянето на акта да разбере извършването на какви нарушения му е вменено. Следователно наказателното постановление и в частта, с която е наложена санкция за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, се явява незаконосъобразно поради несъответствие с процесуалните правила и подлежи на отмяна на това основание.

Предвид констатираните съществени нарушения на процесуалните правила съдът намира, че не следва да се произнася относно материалния закон и при наличието на предпоставки за отмяна на НП, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно.

Предвид всичко изложено, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23-0436-000030/30.01.2023г. на началник сектор в ОДМВР-Варна, Второ РУ -Варна, с което на В. Ч. Й. от гр. Варна, ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5