Протокол № 295 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 295 гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500252 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

От жалбоподателите се явява лично С. Й. с адв. Т. надлежно упълномощен от първата инстанция.

Останалите жалбоподатели не се явяват. За тях се явява адв. Т. – представя договор за правна защита и съдействие, пълномощно и за настоящата инстанция.

Ответникът М. Й. лично и чрез адв.М. преупълномощена от адв. Х. Р..

Съдът докладва постъпила молба с днешна дата подадена от адв. Р., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Претендира присъждане на разноски. Взема отношение по предмета на въззивната жалба.

Прилага доказателства във връзка с подписването на молбата и списък на разноските.

Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на В.ски районен съд № 395 от 01.11.2024г. постановено по гр.д.№20235210100656 по описа на същия съд за 2023година, Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на М.

А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, че С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 не са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот - Жилищна сграда с идентификатор .......... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот ........ по КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел:

XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор:...........; .......;

.......... и .......... по КККР на гр. В..

ПОСТАНОВЕНА Е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЯНА на нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 01.09.2022 г. придобит на основание давностно владение, № 103, том 2, рег. № 3547, дело 283 на нотариус Емил Чолев, с район на действие РС-В., вписан в регистъра на НК под № 649, който акт е вписан в СВп В. с вх. рег. № 2346 от 01.09.2022 г., дв. вх. № 2343, акт № 154, том 9, дело 1146.

ОТХВЪРЛЕН Е КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 срещу М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване 2 за установено, че ищците са собственици на Жилищна сграда с идентификатор.......... по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. В., ул. „У.” № 7, със застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот ........ по КККР на гр. В., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел:

XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор: .......... ..........;

.......; .......... и .......... по КККР на гр. В. и за предаване на владението върху него.

ОСЪДЕНИ СА С. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, А. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 20, П. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 5, Б. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ № 7 и А. Ш. Ю. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„Л.“ № 7, да платят на М. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „У.“ № 7, сторените от него разноски в размер на 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 54 лв. платена държавна такса.

Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред първата инстанция С. Г. Й.; А. Д. Й.; П. Д. Й., Б. Д. А. и А. Ш. Ю., а именно в частта с която е прието за установено по отношение на ищеца М. А. Й., че същите не са собственици на основание давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .......... по КККР на гр.В. , със застроена площ на 72кв.м., построена в ПИ с идентификатор ......... по същите КККР на гр.В. и е отменен КНА №103 от 01.09.2022г., както и в частта с която е отхвърлен предявения от същите ответници против М. Й. ревандикационен иск по чл108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот. Твърдят жалбоподателите, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно с искане да се постанови друго с което да се уважи предявения от същите ревандикационен иск за собственост. Считат, че Районен съд -В. неправилно е възприел и превратно обсъдил събраните доказателства което е довело до постановяване на неправилно решение.

Твърди се, че от приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ и приходна 3 квитанция за платени данъци от ищеца М. Й. с дата 20.06.2022г се установявало, че след като е започнал да предявява самостоятелни претенции към сградата и във връзка образуване на делото, съзнателно е декларирал сградата и заплатил данъците от 01.01.2012г, докато според жалбоподателите, съдът неправилно е обсъдил, че ищеца е плащал данъци от 2012г. Допълва се, че за да събере доказателства в своя полза, които да му послужат пред съда ищецът М. Й. едва на 20.01.2023г е заявил последен настоящ адрес на ул.“У.“№5 от което се разбирало, че постоянният му адрес е в село Д., където постоянно е пребивавал. Акцентира се, че в приложените по делото от страна на жалбоподателите подадени сигнали до община В. същите са конкретизирали, че ищеца М. Й. извършва незаконно строителство пристрояване на процесната сграда, както и пояснили с каква цел извършва това строителство, като в противовес на приложените сигнали, съдът констатирал и приел, че жалбоподателите са сигнализирали за незаконното строителство на една от сградите в имота на ищеца Й..

Посочва се приложената от ищеца Й. нотариална декларация от двама свидетели, че процесната сграда е построена от общия наследодател А. Й., която е от дата 16.06.2022г. и е с цел да послужи пред съда по образуваното дело, като според жалбоподателите ищецът за да събере повече доказателства в своя полза и с цел да обърква съда, е приложил архитектурен проект от 02.09.1967г издаден на името на наследодателя А. Й. на двуетажна жилищна сграда, която не е за процесната сграда, попадаща в кв.397, което обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд.

Според жалбоподателите съдът е обсъдил частично и избирателно показанията на свидетелите, като е дал вяра на противоречивите показания на свидетелите от страна на ищеца М. Й., че той с живял сам със семейството си в имота и го е своял за себе си без да бъдат съпоставени с другите събрани по делото доказателства. Считат, че от показанията на свидетелката К. се установявало, че къщата е строена 1967-68г. от бащата А.

Й., били са седем деца, Д. Й. е бил женен и той е помагал да се построи къщата, но поради обстоятелството че била малка Д. построил другата къща, а в процесната останали да живеят цялото семейство на А.. Установявала още ,че ищеца след женитбата 1974г отишъл да живее в с.Д., където е живял до 2014г.;Цитират се част от показанията й „.В къщата ме пускаше големия брат.

4

Д. не помня да е имал ключ за малката къща. За малката къща нямахме ключ.

Никой нямаше ключ“. Същата свидетелка установявала, че едва през 2019г ищецът М. е започнал да предявява собственически права върху процесната сграда. Акцентира се, че съпоставени показанията на тази свидетелка с приложените писмени доказателства, същите се потвърждавали, тъй като от приложеното Удостоверение за идентичност и описание на имот издадено от община В. по искане на ищеца М. с от дата 18.06.2014г.. Считат жалбоподателите, че приложените от тяхна страна писмени доказателства не са обсъдени в съвкупност с целия доказателствен материал. Цитира се разрешение за изработване на ПУП от 04.03.2008г. и Заявление за разглеждане на ПУП от 23.02.2011г. до община В. от които се установявало, че след смъртта на Д. Й. единствено С. Й. се е интересувала за процесния имот, владяла го е изключително за себе си и децата и с тези действия по явен и недвусмислен начин е показвала отричане владението на останалите съсобственици.

Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено въз основа на противоречиви. неточни, гласни доказателства от страна свидетелите на ответната страна; че ищецът М. е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху процесната недвижима вещ, още преди пожара, за който се установило, че е преди 20 години-след смъртта на М.К.-1994г и преди смъртта на Д. Й. починал през 2003г. Като въпреки, че от показанията на всички свидетели в съвкупност се установило, че приживе на майката М.К. и след нейната смърт в къщата са живеели сестрата Ф. А.а Томанова с децата си до 2014г и свидетелката К..

В заключение жалбоподателите считат, че от събраните в съвкупност доказателства не се е установило процесната сграда да е владяна от ищеца в продължение на 10г както в периода след смъртта на М.К. 1994г и преди смъртта на Д. Й. починал през 2003г както и до 2019г. и това владение да е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и без насилие.

Предвид изложеното считат, че постановеното решение е необосновано. неправилно не незаконосъобразно. Молят да се отмени постановеното решение на РС-В. и постанови друго с което да бъдат признати за собственици на процесната сграда.

Постъпила е в законния срок и втора въззивна жалба №8254 от 5

03.12.2024г. подадена само от ответницата С. Г. Й. чрез адв.Х. Т. от САК в която моли да се отмени изцяло решението на районният съд и отхвърли първоначалния иск, както да се уважи насрещния иск и с присъждане на разноските по делото. Излагат се съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано:1.По отношение на първоначалния отрицателен установителен иск, се акцентира, че правният интерес ищецът е обосновал с качеството си на наследник по силата на което е придобил ид.ч. от имота и придобиването по давност на останалите идеални части. Счита, че ответниците също имат права върху имота по наследство. Затова ищецът следвало главно и пълно да докаже, освен качеството си на наследник, но изтеклата в негова полза придобивна давност за да изключи правата на ответниците. Смята, че от доказателствата по делото се установява, че с решение №28 от 21.6.1967г., ИК на ГНС-В. учредява право на строеж за жилищна сграда върху общинско място на бащата А. Й. и сина Д. Й.; че сградата е построена през 1967-1968г, като по това време бащата А. е имал сключен на 29.09.1942г граждански брак с М.К., от който съпрузите имат 6 деца сред които ищеца М. и наследодателя на ответниците Д.; че Д. Й. е сключил през 1966г. граждански брак с ответницата С. Й. и затова с построяването на сградата съпрузите А. и М. са придобили 1/2 ид.ч. от нея в СИО, а съпрузите Д. и С. са придобили също 1/2 ид.ч. от сградата в СИО по силата на чл.13 във вр. с чл.103 от ПЗР на СК от 1968г /отм./;че брака на съпрузите А. Й. и М.К. е прекратен с решение от 25.11.1976г. по гр.д.