Решение № 2601 от 30.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100503567 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. Д. А. и Р. В. А., срещу решение № 1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021 г. на CPC, ГО, 80 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу тях, в полза на Д. С. Д. и им е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивниците са посочили в жалбата си в какво се състои порочността на решениетосчитат, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допускане на процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изложили са съображенията си. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендират присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д. С. Д. не е подал възражение в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата си. Представят списък на разноските.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответниците в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 06.08.2021 г. Д. С. Д. е поискал да се издаде заповед за защита в негова полза, срещу В. Д. А.-негов чичо- брат на баща му и Р. В. А.- съпруга на В. Д. А., за актове на домашно насилие, извършени на 26.07.2021 г. спрямо него, описвайки в какво се е 1 изразявало насилието.

С решение № 1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021 г., CPC, ГО, 80 състав е издал заповед за защита в полза на Д. С. Д., като е наложил на В. Д. А. и Р. В. А. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, наложил е на ответниците глоба в размер на по 200 лв. на всеки от тях, осъдил ги е да заплатят държавна такса в размер на по 25 лв. и разноски на молителя в размер на 400 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът е обсъдил единствено от събраните писмени доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а не е обсъдил представените от ответниците съдебномедицински удостоверения и заповед за задържане на лице, касаещи процесната дата, че в решението са обсъдени единствено от събраните гласни доказателства показанията на свидетелите на молителя, които си противоречат, че не се е установило извършването от ответниците на процесната дата на актове на насилие спрямо молителя.

Тези доводи са неоснователни.

В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за доказано извършването на домашно насилие- разпита на свидетелите на молителя- И.С. и Г.К., показанията на които настоящия съдебен състав счита за непротиворечащи си едни на други.

Показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите установяват обстоятелства, за които имат преки и непосредствени наблюдения, като не се установява и св. Г.К. да е заинтересован от изхода на делото. С ъдът съобрази родствената връзка на св.

Стоянова с една от страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно убеждение. С кредитираните свидетелски показания се установява, на процесната дата, час и място извършено от ответника В. Д. А. спрямо молителя домашно насилие, представляващо физическо насилие- бутане, удари по гърба, опити за нанасяне на удари, заплаха за здравето и живота му- „Ще ти счупя главата!“, „Ей сега ще ви изколя всичките!“, което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност на молителя, причинявайки му болка, уплаха, стрес и негативни емоции. Ответницата Р. В.

А. е извършила спрямо молителя физическо насилие- нанасяне на удари по гърба, психическо и емоционално насилие, изричайки клетви: „Господ да те убие! Да отидеш при баща ти! Всички да свършите като баща ти!“.

Свидетелските показания на В.Р. са лишени от всякаква конкретика и с тях не могат да се установят релевантни за спора факти. Разпитаната в качеството й на свидетел Т.П. дава показания за случилото се на дата, различна от процесната и показанията й са неотносими.

На стоящия съдебен състав намира, че доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не се оборва от свидетелските показания, тъй като същите съвпадат с декларираното от молителя.

2

При твърдения за извършено от молителката спрямо ответниците домашно насилие на посочената дата, последните са разполагали с възможността да търсят защита правата си по ЗЗДН и в производство по НК, като представените съдебномедицински удостоверения, установяващи причинени увреждания на ответниците биха били относими единствено в такова производство, като предмет на настоящото производство е наличието/липсата на извършено от ответниците спрямо молителя насилие по смисъла на ЗЗДН.

Институтът на реторсията, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, е неприложим в производството по ЗЗНД.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички ангажирани и относими към спора доказателства, поради което следва да се остави в сила.

Въззивниците, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължат заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивниците за присъждане на разноски. На въззиваемата страна съдът присъжда такива в размер на 400 лв.- платено възнаграждение за адвокат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021 г. на CPC, ГО, 80 състав.

ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А. , ЕГН********** да заплатят държавна такса по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв. всеки от тях.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А. , ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А., ЕГН********** да заплатят на Д. С. Д., ЕГН********** разноски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4