Решение № 121 от 09.04.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№121 гр. Добрич, 09.04.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 564 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на И.Е.И., ЕГН **********, изтърпяващ присъда „лишаване от свобода“ в З.О. с. Разделна, 3 група, 3 етаж, 301 спално помещение, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода на пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич за периода от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г.

Обезщетението се претендира вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на физическото и психическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му, а именно: липса на медицинско обслужване; неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията; неосигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на килията; крайно недостатъчна степен на осветление и проветривост; липса на постоянен достъп до санитарен възел; липса на студена и топла вода в помещението; невъзможност за пълноценен сън и почивка; лоши битови и санитарно - хигиенни условия в килията; липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена в килията и общите помещения; липса на чисти чаршафи и дрехи; наличие на дървеници и хлебарки; неосигуряване на условия за двигателна активност и престой на открито; ограничаване на възможността да провежда телефонни разговори през дните от понеделник до петък, само един път на ден и невъзможност да провежда телефонен разговор събота и неделя.

Ищецът сочи, че всички тези условия и фактори са рефлектирали върху психиката и здравето му, оказали са силно негативно влияние върху него и са породили силно чуство на безнанаказаност, физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, гняв, рани и обриви в резултат на ухапване от дървеници, неудобство и несигурност в държавната администрация, увреждане на зрението му и белите ми дробове.

Уточнява, че увреждането е за периода от 3.08.2020 г. до 31.08.20 г., когато бил в Следствен арест Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП № 566/ 20 г. по описа на Първо РУ на МВР Добрич.

На 3.08.20 г. постъпил в ареста в гр. Добрич, като лекарят не го прегледал в какво здравословно състояние е. Настанен бил в килия № 8 с един лишен от свобода, който бил пушач, а той не пушел. Никой не обърнал внимание на това обстоятелство. В 8 килия били двама души, като килията била с размери 3 метра на 2 метра, с една двойна вишка, с размери 2 метра на един метър, нямало шкаф за вещите, нямало маса и табуретки, нямало санитарен възел, нямало вода. Настоява, че тези условия, са в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Добавя, че липсата на адекватно медицинско обслужване е в нарушение по чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/ 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Не му били предоставени препарати за поддържане на лична хигиена и за почистване на килията. Извършвал хигиенизиране с подръчни средства за своя сметка. В резултат у него се породила симптоматика на психично-стресово разстройство, суицидни нагласи, влошаване на общото му здравословно състояние, безсъние, рани от ухапвания от дървеници, обриви, влошаване на зрението му, кашлица, получена от пасивното пушене, болки в гърдите и главата, депресия и тревожност.

Според ищеца всички тези фактори уронили човешкото му достойнство.

След около 20 дена бил преместен в килия № 9 с лишен от свобода, който също бил пушач. Условията в килия № 9 били абсолютно същите, като условията, описани от него за килия № 8. Сочи, че служителите в този арест със своите бездействия, нереагиране адекватно и неизпълняване на задълженията си, са нарушили правата му, защитени от ЕКПЧ, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, КРБ, като по този начин са накърнили човешкото му достойство и са го репресирали. В резултат било увредено психическото и здравословното му състояние.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева за процесния период на престоя му в ареста в град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично, представлява се от служебен защитник, адв. Р.Г., ДАК, който поддържа исковата молба. Сочи, че от исковата молба се установява, че доверителят му е претърпял по време на задържането му вреди, които са се изразявали в липсата на достатъчно жилищна площ в ареста, липса на пряка слънчева светлина, липса на проветряване, липса на медицинско обслужване, липса на двигателна актовност, липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода и лоша хигиена в арестните помещения. Изтъква, че съгласно чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение по ал. 1 се смятат всички тези обстоятелства, които са посочени в молбата на И.. Според адв. Г. в хода на проведените съдебни заседания по-голяма част от неговите твърдения са доказани. Позовава се на писмената справка, получена от ареста, според която свободната жилищна площ в една килия е била 3.41 кв.м, а през всичкото време, докато той е бил задържан, вътре в килията са били по двама човека - И. и още един, т.е. са разполагали с 1.70 кв.м жилищна площ, като прави сравнение със записаното в Наредба № 4 за хуманно отношение към животните, съгласно чл. 4 от която за едно теле до 150 кг се полага същата жилищна площ 1.70 кв.м, за да извлече довод, че жилищната площ е била повече от недостатъчна. Сочи, че съгласно Правилника за приложение на ЗИНЗС, чл. 21, ал. 1, администрацията на ареста е длъжна да осигури отделни легла, спални принадлежности и т.н. Обсъжда всички събрани по делото доказателства, като в заключение иска от съда да осъди ответника, колкото може справедливо с някакъв по - завишен размер на обезщетение, за да бъде принудена държавата да въведе ред в ареста.

Ответникът

- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в писмен отговор доводи и съображения (л. 45 – 46). Настоява, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му.

Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за извършеното престъпление. Сочи, че престоят на лицата в арестите на територията на Република България е под ограничителен режим, като предвид характера на институцията и причината за престой в съответния арест счита за несъстоятелно искането за свободен режим в него. Добавя, че в ареста има изградена организация и график, които дават възможност на всеки задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават правилата за престой. Твърди, че на задържаните лица, вкл. и на ищеца, са осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите им особености, поради което спорното отношение не е достигнало минималноизискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Твърди, че по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че е очевидно, че битовите условия в ареста в гр. Добрич са изключително лоши. Добавя, че законодателят със ЗИНЗС е приравнил лошите битови условия с изтезания върху личността на задържаните лица, т.е. въвел е според него обективна отговорност. Приема, че лице, което изтърпява мярка за неотклонение „задържане под стража“ в арестните помещения, предвид наличието на недобри битови условия, търпи субективно определени от него физически и психически болка и страдания, което така или иначе представлява неимуществена вреда, като в тази връзка прави извод, че искът е доказан по по основание, но не и по размер. Счита, че съответстващото на справедливостта обезщетение за ищеца би следвало да е в пъти по – малко от претендираното, като настоява съдът да съобрази естеството и правната същност на една мярка за неотклонение, която така или иначе е репресивно средство на Държавата, целящо да ограничи в максимална степен възможността на задържаното лице да извършва нови престъпления.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от представената Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 1979/ 23.12.2020 г. (л. 39 – 40), че ищецът е пребивавал в ареста в град Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г., като за времето от 03.08.2020 г. до 25.08.2020 г. е бил настанен в килия № 8, а от 25.08.2020 г. до 31.08.2020 г. е бил в килия № 9.

В килия № 8 е бил с още едно лице – С.В.Д., в килия № 9 също с едно лице – Р.Д.Р..

В килиите няма санитарни възли и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста.

Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение. Ползването на санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.

Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет и хигиена.

Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00 часа.

Когато със задържаните лица не се извършват процесуални действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.

Арестът в град Добрич не разполага с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой на открито не се провежда.

На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.

Килиите, в които е настаняван И.Е., са еднотипни, с размери 1.60 м/ 3.08 м/2.63 м и обща площ – 4.93 кв. м. На вратите на килиите са направени отвори с метална решетка, през които се осъществява достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци са отделени от вратите на килиите от арестния коридор (л. 81).

Разпечатката съдържа 32 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87321a63-18fa-4ee4-87ee-46083148d0a9