Решение № 3424 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3424 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110116337 по описа за 2025 година

А. Х. А. е предявила срещу „* ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на ½ от сумата по изпълнителен лист от 10.11.2015 г., издаден по гр. д. № 34998/2015 г. на СРС, 40 състав, в общ размер на 2677,74 лева, а именно: 863,35 лева – главница, 965,87 лева – законна лихва за периода от 23.06.215 г. до датата на завеждане на исковата молба, 241,90 лева – мораторна лихва, 175,79 лева – разноски по делото, както и сумата 430,83 лева – разноски по изпълнителното дело, въз основа на който е образувано изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ * поради погасяването им по давност.

Ищцата сочи, че е наследница на * П., която била осъдена по гр. д. № 34998/2015 г. на СРС, 40 състав, да заплати на ответника сумата в размер на 1726,70 лева – главница, 1931,73 лева – законна лихва за периода от 23.06.215 г. до датата на завеждане на исковата молба, 483,80 лева – мораторна лихва, 351,58 лева – разноски по делото, както и сумата 861,66 лева – разноски по изпълнителното дело, за които бил изпълнителен лист. Сочи, че сумите са погасени с изтичане на 3-годишна давност, тъй като по изп. д. не са искани и предприемани изпълнителни действия, в резултат на което то се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Излга, че по изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ * регулярно са извършвани изп. действия, които са прекъсвали давността. Излага, че производството по изп. дело следва да се счита спряно по силата на закона от смъртта на длъжника на 04.12.2024 г. до настоящия момент, доколкото на ищцата все още не била връчена покана за доброволно изпълнение. Излага, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК, е винаги 5 годишна. Прави искане за откриване на производство по чл. 51 ЗН.

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора- 2 взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 10.11.2015 г., издаден по гр. д. № 34998/2015 г. на СРС, 40 състав, с който * П. е осъдена да заплати на „* ЕАД сумата от 1726,70 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2012 г. – 10.2012 г., 483,80 лева – лихва за периода 01.07.2012 г. – 09.06.2015 г. и 351,58 лева – разноски по делото.

Въз основа на него на 16.05.2018 г. е образувано изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ *.

С молбата за образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 19.06.2018 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 01.11.2019 г. взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП с цел налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 18.11.2021 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в НОИ с цел налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника или насрочване на опис на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 09.10.2023 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника. С разпореждане от 04.02.2025 г.

ЧСИ е посочил, че изп. дело следва да се счита спряно о силата на закона от 04.12.2024 г.

Не се установява в рамките на двугодишния период от последното изпълнително действие на 01.11.2019 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ * се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 01.11.2021 г. (с изтичането на две години). Изпълнителните действия, извършени след 01.11.2021 г., са осъществени по перемирано изп. дело и те не са от естество да прекъснат погасителната давност. С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траело изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ * давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 01.11.2021 г. Така към настоящия момент са изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 10.11.2015 г., е изтекла, доколкото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането.

Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на 3 изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Следователно вземанията, предмет на издадения на 10.11.2015 г. изпълнителен лист, не са се погасили по давност. Поради изложеното предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. А., ЕГН **********, срещу „* ЕАД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на ½ от сумата по изпълнителен лист от 10.11.2015 г., издаден по гр. д. № 34998/2015 г. на СРС, 40 състав, в общ размер на 2677,74 лева, а именно: 863,35 лева – главница, 965,87 лева – законна лихва за периода от 23.06.215 г. до датата на завеждане на исковата молба, 241,90 лева – мораторна лихва, 175,79 лева – разноски по делото, както и сумата 430,83 лева – разноски по изпълнителното дело, въз основа на който е образувано изп. д. № 20188440401218 на ЧСИ * поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, да заплати на * ЕАД, ЕИК *, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 30 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4