Решение № 3707 от 22.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4966/2018
- Вид
- Решение № 3707
- Подписан
- 22.05.2019
- В сила
- 05.03.2021
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.13, т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № гр.
София 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и шест март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 4966 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. Р.“ БВБА против Върховен административен съд, с която предявява обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължението на националния съдия, натоварен с прилагането на Общностното право, в рамките на своята компетентност да гарантира пълното действие на нормите на ПЕС, което неизпълнение е довело до произнасяне на решение в противоречие с ПЕС и практиката на СЕС, които искове са с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира имуществени вреди, причинени от противоправни действия на орган на съдебната власт. Твърди се, че ищецът е дружество, учредено съгласно законодателството на Кралство Белгия и има седалище в тази държава-членка. Поддържа се, че ищцовото дружество е било регистрирано за ДДС цели в България в периода 27.06.2014 г.-07.02.2018 г., но няма място на стопанска дейност или постоянен обект на територията на РБ.
Поддържа се, че дружеството закупило материали за скелета от „ГСТ С.“ Гмбх, за което последният е издал фактура № ********** от 30.09.2014 г., в която е посочен българският ДДС номера на ищцовото дружество и е начислен ДДС по реда на ЗДДС в размер на 698 067,19 лв. Ищецът е отдал закупеното скеле под наем съгласно лизингово споразумение на „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“-немско дружество, което не е установено и няма регистрация по ЗДДС в България. Ищецът е издал на „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“ фактури, в които е посочило своя белгийски ДДС номер. Впоследствие „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“ е преотдало под наем тези материали на български дружества от групата ГСТ. Поддържа се, че ищецът е упражнил правото си на данъчен кредит за закупените метални скелета по фактура № ********** от 30.09.2014 г. по реда на ЗДДС, като е включило размера на данъчния кредит при определяне на резултата за месец септември 2014 г. в справка-декларация за този период. Твърди се, че на дружеството е извършена ревизия, възложена съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221014003214-020-01/11.12.2014 г., която приключва с Ревизионен акт № 22221014003214-091-002/06.08.2015 г., с който органите по приходите са отказали да признаят на ищеца правото на данъчен кредит по процесната фактура.
В тази част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП-гр.София при ЦУ на НАП. По жалба на дружеството, АССГ отменя ревизионния акт с Решение № 5512/03.08.2016 г., постановено по адм.дело № 11563/2015 г. По касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП-гр.София, ответникът-ВАС с Решение № 1519/02.02.2018 г. по адм.дело № 13351/2016 г. отменя решението на първоинстанционния съд и вместо него оставя в сила ревизионния акт, с който на ищцовото дружество е отказан данъчен кредит в размер на 689 067,17 лв. за данъчен период месец септември 2014 г.
Твърди се неправилно прилагане от ответника на чл.168 и чл.169,§“а“ от ДДС Директивата и в противоречие със задължителното тълкуване на СЕС по сходни дела, тъй като стоката е придобита и използвана в облагаемата дейност на лицето. Поддържа се, че според трайната практика на СЕС, поставянето на допълнителни условия за правото на данъчен кредит, които правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването му, е недопустимо. Твърди се, че ответникът прави точно обратното, като прави опит да въведе допълнително условие за ползването на правото на данъчен кредит, каквото не е предвидено нито в общностното, нито в националното законодателство, а именно: получените доставки да са използвани за целите на извършвани от дружеството облагаеми доставки с място на изпълнение територията на България, при които ефективно да е бил начислен и внесен ДДС в България.
Поддържа се, че съдът в противоречие с ДДС Директивата и практиката на СЕС приема, че веригата от доставки е прекъсната и дружеството е краен получател по доставката. Твърди се, че съдът не е съобразил практиката на СЕС, съгласно която когато данъчнозадължено лице в това си качество придобива дълготраен материален актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, същият се счита за използван за целите на облагаеми сделки и дължимият при придобиването му данък подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Твърди се, че съдът в противоречие с ДДС Директивата и практиката на СЕС, приема, че дружеството е трябвало да издаде фактура под българския си ДДС номер, за да му бъде признато правото на данъчен кредит. Твърди се извършено нарушение на чл.17 и чл.21 от Хартата на основните права на ЕС.
Поддържа се, че в пряка причинно-следствена връзка от горните нарушения извършени от ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди в следните размери: вреда на стойност равна на размера на невъзстановения ДДС-689 067,19 лв., законна лихва за забава, изчислена от датата на която дружеството е имало право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 689 067,19 лв. до деня на предявяване на исковата молба 13.04.2018 г. в размер на 238 485,81 лв., вреда на стойност 9 510 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, което дружеството е осъдено да заплати на НАП с Решение № 1519/02.02.2018 г. по адм.дело № 13351/2016 г. на ВАС, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.02.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 184,93 лв., вреда на стойност 3 911,66 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, ведно със законната лихва за забава в размер на 832,52 лв. от 08.03.2016 г. до
13.04.2018 г.-датата на завеждане на исковата молба, вреда на стойност 7 823,32 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за втора инстанция, ведно със законната лихва за забава в размер на 282,53 лв. от 04.12.2017 г. до 13.04.2018 г., законна лихва за забава от 13.04.2018 г. до заплащане на горните суми.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
В срока за отговор такъв е депозиран от ответника чрез процесуалния му представител М.М.С., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
По същество ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че нормите на чл.167 и чл.168, б.“а“ от Директива 2006/112 са неприложими към правното положение на ищеца и в този смисъл не могат да бъдат предмет на нарушение. Поддържа се, че неустановеното в България дружество, би могло да претендира процесния данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване. Твърди се, че тази Наредба е национален акт транспониращ разпоредбите на чл.170 и чл.171 от Директивата и в изпълнение на чл.81 от ЗДДС, също транспониращ посочените норми на Директивата. Оспорва твърдението, че процесното решение на ВАС обективира очевидно нарушение на правото на ЕС. Твърди се, че ВАС не се е произнесъл относно наличието на материално право за приспадане на ДДС, а че това право е неоснователно предявено с оглед на избрания от дружеството ред.
Поддържа се, че избягвайки осъществяване на облагаема сделка под български ДДС номер и осъществяването на последваща доставка под белгийски ДДС номер без да начислява ДДС, ищецът избягва облагане както в България, така и в Белгия.
Фактите, че след като дружеството придобива материален актив в България и го използва в икономическата си дейност, отдавайки го под наем отново в България, контрахирайки и фактурирайки обаче сделката навън с верига от лица, така, че накрая първоначалният продавач на скелето се оказва наемател, дават основание да се приеме, че използването на различни ДДС номера-български и белгийски, представлява изкуствена конструкция водеща до недопустима злоупотреба с право.
Поддържа се, че в този смисъл решението на ВАС се припокрива напълно с практиката на Съда в Люксембург. Поддържа се, че всички останали твърдения са такива за неправилност на касационния акт на ВАС, които съдът не може да допуска, нито да разглежда по същество без да наруши принципа на СПН и неговата значимост както за националния, така и за съюзния правен ред.
Ответникът оспорва наличието на пряка причинна връзка, тъй като такова твърдение от страна на ищеца липсва, а дори и да е налице то следва да бъде доказано с ясно установен причинно-следствен характер. Твърди се, че е неоснователно да се говори за пряка връзка между съдебен акт проверяващ властническо волеизявление и финансовият интерес предмет на това властническо волеизявление. Оспорва претенцията за лихви за забава. Поддържа се, че на обезщетение подлежат само вредите, изразяващи се в неупражнени права предоставени от съюзната разпоредба.
Твърди се, че претендираните от ищеца вреди не представляват права на частноправен субект, свързани и произтичащи от разпоредбите на шестата Директива, в този смисъл не са нарушени правата на ищеца и не могат да бъдат предмет на обезщетяване.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли всички предявени искове и да присъди на ответника разноски по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковите си претенции чрез своите процесуални представители и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител не изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по фактите. Не се оспорва от ответника, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е дружество, учредено съгласно законодателството на Кралство Белгия и има седалище в тази държава-членка. Същото е било регистрирано за ДДС цели в България в периода 27.06.2014 г.-07.02.2018 г., като няма място на стопанска дейност или постоянен обект на територията на РБ. За закупени от дружеството материали за скелета от „ГСТ С.“ Гмбх, последният е издал фактура № ********** от 30.09.2014 г., в която е посочен българският ДДС номер на ищцовото дружество и е начислен ДДС по реда на ЗДДС в размер на 698 067,19 лв. Ищецът отдал закупеното скеле под наем съгласно лизингово споразумение на „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“-немско дружество, което не е установено и няма регистрация по ЗДДС в България. Ищецът е издал на „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“ фактури, в които е посочило своя белгийски ДДС номер. Впоследствие „ХГ Х.Г.унд К.Гмбх“ е преотдало под наем тези материали на български дружества от групата ГСТ. Ищецът упражнил правото си на данъчен кредит за закупените метални скелета по фактура № ********** от 30.09.2014 г. по реда на ЗДДС, като включило размерът на данъчния кредит при определяне на резултата за месец септември 2014 г. в справка-декларация за този период. На дружеството е извършена ревизия, възложена съгласно Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22221014003214-020-01/11.12.2014 г., която приключила с Ревизионен акт № 22221014003214-091-002/06.08.2015 г., с който органите по приходите са отказали да признаят на ищеца правото на данъчен кредит по процесната фактура. В тази част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП-гр.София при ЦУ на НАП. По жалба на дружеството, АССГ отменило ревизионния акт с Решение № 5512/03.08.2016 г., постановено по адм.дело № 11563/2015 г. По касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП-гр.София, ответникът-ВАС с Решение № 1519/02.02.2018 г. по адм.дело № 13351/2016 г. отменило решението на първоинстанционния съд и вместо него оставило в сила ревизионния акт, с който на ищцовото дружество е отказан данъчен кредит в размер на 689 067,17 лв. за данъчен период месец септември 2014 г.
Разпечатката съдържа 28 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87317daf-1a5a-469e-8d32-495fee2db1f9