Определение № 307 от 15.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500149 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2378/04.02.2026 г. при ШРС, депозирана от „ЕОС матрикс“ ЕАД гр. София, представлявано от Т. И. В., действащо чрез пълномощника си юриск. М. М., против определение № 173/15.01.2026 г. по гр.д. № 2316/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че присъденото адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа размер, като е налице злоупотреба с право. Правото на иск по настоящото дело било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Освен това, първоинстанционният съд неправилно присъдил разноски по всеки от предявените искове, а не върху сбора от цената им. Позовава се на практика на СЕС, според която следва да се извърши преценка на комплекс от фактори, за да се присъди справедлив размер на адвокатско възнаграждение. В случая, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, било проведено едно съдебно заседание, а в исковата молба единствено било релевирано погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 921/27.11.2025 г. по гр.д. № 2316/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като размерът на платеното възнаграждение да бъде намален поради прекомерност.

В законния срок, насрещната страна – Д. И. Д. не взема становище по депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 2316/2025 г. е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, депозирани от Д. И. Д. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД /понастоящем ЕАД/ гр. София с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сума в общ размер 3261 лв., от които: 382,79 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0,25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.; 382,50 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва в размер на 0,25 лв. за периода от 12.08.2025 г. до 14.08.2025 г.;

1358,50 лв., представляваща неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, както и акцесорните вземания: 82,00 лв. – присъдени разноски, 300,00 лв. - разноски по изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Д. З. и 752,43 лв., представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело № 748/2025 г. по описа на ЧСИ Д. З., поради изтекла погасителна давност. Исковата молба е депозирана чрез пълномощника на Д.

– адв. Ц.К. от ШАК. С определение № 3104/17.10.2025 г., влязло в сила на 11.11.2025 г., съдът прекратил производството по делото, в частта относно предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер 1052,43 лв., от която 300,00 лв. – разноски по изпълнителното дело и 752,43 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 748/2025 г. по описа на по описа на ЧСИ Д. З. с рег. №... на КЧСИ, с район на действие ШОС, поради недопустимост. С отговора на исковата молба ответникът оспорил претенциите, като отправил и искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. По делото било представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното между Д. и пълномощника му – адвокат, възнаграждение в размер на 1000,00 лв., било изцяло платено. С решение № 921/27.11.2025 г., постановено по делото, предявените от Д. Д. искове били изцяло уважени.

Обсъждайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ШРС приел, че същото е неоснователно, като присъдил направените разноски в общ размер на 1154,34 лв., съразмерно с уважената част от исковете. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, с определение № 173/15.01.2026 г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта му за разноските.

Приел е, че в процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, минималния общ размер на възнаграждението за предявените три иска възлиза на 1235,85 лв. Уговореният и платен от ищеца на пълномощника му – адвокат възнаграждение се равнява на 1000,00 лв., т. е. под минималния размер, предвиден в цитираната наредба. Посочил е, че съобразно вида и предмета на спора, неговата фактическата и правна сложност, защитимия материален интерес, действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения, че в случая не е налице законовата хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК /ред. ДВ бр. 55/08.07.2025 г./, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, уговореният и платен от ищеца на пълномощника му адвокат размер на възнаграждение се равнява на 1000,00 лв. /511,29 евро/. Касае се за изготвяне на искова молба, с предмет – обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, депозиране на молба за обезпечение на исковете, изготвяне на писмено становище без явяване в съдебно заседание. Общата цена на предявените искове възлиза на 3261,00 лв., правната и фактическа сложност на спора не е висока. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат не е прекомерно съобразно сложността на делото.

Така извършените от адвоката – пълномощник процесуални действия, съобразени с постигнатия резултат и уговорения и платен размер на възнаграждението, според съда, не следва да бъдат оценявани като нарушаващи законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславящи прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 173/15.01.2026 г. по гр.д. № 2316/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на „ЕОС матрикс“ ЕАД гр.

София с ЕИК 131001375, представлявано от Т. И. В., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. М. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 921/27.11.2025 г., 3 постановено по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.

274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4