Решение № 1463 от 10.07.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………./09.06.

Година 2018 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав на шести юни

Година 2018 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4978 по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са предявени искове с правно основание чл. 59 ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

Ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (КТБ АД-н.), твърди ответникът „П.“ ООД да е уведомил КТБ АД (н.) на 22.12.2014 г. и на 09.03.2015 г. за извършени прихващания на придобити по договор за цесия вземания съответно на П.Л.Ф., Р.Г.Н., М.Н.Б., И.Т.Х.със свои задължения, произтичащи от договор за банков кредит от 30.06.2010 г. Твърди, че прихващанията са извършени след като е вписано решението за отнемане лиценза на Б.та. Иска се да бъде прогласена недействителността на извършените прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

В отговор по исковата молба от името на ответника „П.“ ООД се оспорват исковете с довод, че нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, чл. 19 от Конституцията на Република България и на чл. 77 от ДИРЕКТИВА 2014/59/ЕС.

От името на „К.т.б.“

АД – в несъстоятелност е депозиран отговор, в който се застъпва теза, че понеже представляващите КТБ АД(н.) не са се противопоставили на извършените цесии веднага след получаване на уведомленията за тях, не могат да сторят това впоследствие. Счита, че като уреден от закона способ за погасяване на задълженията изявленията на дружеството, явяващо се длъжник, не попадат в приложното поле на чл. 59 ЗБН.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Н., поддържа исковете.

Наведени са доводи в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответника „П.“ ООД – адв. Я.от Адвокатска колегия - Варна, оспорва исковете по съображенията, наведени с отговорите по исковата молба и по допълнителната искова молба. Заявява претенция за адвокатски хонорар в минимален размер, с оглед на което не счита за необходимо да е спазена процедурата по чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Навежда доводи в писмени бележки.

Особеният представител на ответника „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност – адв. Ч., оспорва предявените искове. Навежда доводи в писмени бележки.

Съдът констатира, че предявеният иск не се основава на твърдения, попадащи в обхвата на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН, обнародван в ДВ бр. 22/2018 г., поради което образуваното пред Конституционния съд производство за преценка конституционосъобразността на нормата не препятства разглеждането по същество на настоящия спор. Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за банков кредит се установява писмено изразено съгласие на 30.06.2010 г. „КТБ“ АД да предостави на кредитополучателя „П.“ ООД кредит с увеличен впоследствие размер на кредита до сумата 2 000 000 щатски долара и срок за погасяване до 23.05.2014 г. (съгласно анекс № 12 от 19.11.2013 г. – л. 93 от делото) при установен размер на усвоената сума към датата на анекса от 1 756 912,43 щатски долара.

От представенотот по делото решение на УС на БНБ № 138 от 06.11.2014 г., обявено търговския регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД.

Не се спори по делото, че в деловодството на КТБ АД на 22.12.2014 г. са постъпили изявления за прихващане от името на „П.“ ООД както следва:

1. под

№ 13030/22.12.2014 г. като дружеството се позовава на придобито по договор за цесия от 27.10.2014 г. вземане на Р.Г.Н. от Рамков договор за платежни услуги на потребители/физически лица/ от 30.08.2012 г. и Анекс № 122460 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 25.10.2013 г. в размер на 51937,00 лева със задълженията, произтичащи от договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и анексите към него до размера на прехвърленото вземане. На същата дата е депозирано и изявление на Р.Г.Н., че е прехвърлила вземането си на „П.“ ООД;

2. под

№ 13032/22.12.2014 г. като дружеството се позовава на придобити вземания на П.Л.Ф. по договор за цесия от 27.10.2014 г. по Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка ***ен безсрочен депозит № 41360/17.03.2009 г. в размер на 553 159,00 евро, по Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка ***ен безсрочен депозит № 41576/01.04.2009 г. в размер на 47659,00 щатски долара и по Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка *** № 74304 за безсрочен депозит „Плюс“ от 03.11.2011 г. в размер на 23752,00 лева посочени в общ размер от 1179984,00 лв., с която сума прихваща задължението на дружеството по договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и анексите към него до размера на прехвърленото вземане. На 22.12.2014 г. е депозирано и уведомление от П.Л.Ф., че е прехвърлил вземанията си в общ размер от 1179984,00 лв. на „П.“ ООД.

3. под

№ 13034/22.12.2014 г. като дружеството се позовава на придобито по договор за цесия от 27.10.2014 г. вземане на М.Н.Б. от Рамков договор за платежни услуги на потребители/физически лица/ от 15.07.2013 г. и Анекс № 122845 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 28.10.2013 г. в размер на 545 474,00 лева със задълженията, произтичащи от договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и анексите към него до размера на прехвърленото вземане. На същата дата е депозирано изявление на М.Н.Б., че е прехвърлила вземането си на „П.“ ООД.

Не се спори също така, че на 09.03.2015 г. в деловодството на КТБ АД са постъпили изявление на И.Т.Х., че прехвърля на „П.“ ООД свое вземане , произтичащо от Анекс № 118095 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 24.09.2013 г. в размер на 37 750 щатски долара и изявление за прихващане под № 1228/09.03.2015 г. от името на „П.“ ООД с вземане от 37 750 щатски долара на задълженията на дружеството по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и анексите към него.

Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Както в исковата, така и в допълнителната искова молба ищецът основава предявеното в процеса право на извършени прихващания от страна на ответното дружество – кредитополучател, след като по отношение на Б.та е наложена мярка по чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ – отнет е лицензът за извършване на банкова дейност. Тези обстоятелства еднозначно очертават фактическия състав на чл. 59 ал. 5 т. 2 ЗБН, която норма и следва да бъде приложена в случая. Ищецът не се позовава на придобито вземане преди датата на решението за отнемане на лиценза, а изрично обосновава теза това да е станало след датата на решението. Липсата на позоваване на елемент от фактическия състав на чл. 59 ал. 3 ЗБН е пречка да се счете за приложима предлаганата от ответниците квалификация.

В процеса е повдигнат спор досежно регулативния потенциал на нормата с довод, че противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и чл. 19 от Конституцията, съответно на чл. 77 от Директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и прекструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Тези доводи следва бъдат обсъдени преди установените в процеса факти да бъдат подведени под посочения текст.

Както е обявено на страните с доклада по делото, правото на притежание по смисъла на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 (Протокол 1) към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), което несъмнено включва и придобито вземане, бива нарушено, ако е засегнато въз основа на неогласена предварително с ясен достъпен и предвидим закон, без да е налице, който да оправдава мярката, съответно непропорционалност на мярката спрямо конкретно огласена и принципно защитима цел. Следователно, този международен акт, ползващ се с предимство пред националното законодателство по силата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България, не допуска предприети мерки от държавата, които неоправдано да ограничават гражданскоправен субект при оползотворяване на притежанието си. С други думи, текстът не изключва възможността за въздействие включително върху притежанието, но с практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е утвърдил критериите, оправдаващи въздействие върху частната собственост (срв. дело Д.срещу България и цитираните в него съдебни решения).

Очертаната като приложима към процесния случай норма е въведена със закон – т.е. посредством общовалидно правило. Това е станало преди да бъдат извършени оспорените в процеса вземания като нормата еднозначно предписва последиците от пренебрегването й.

Както всяко производство по несъстоятелност, така и регламентираното от специалния Закон за банковата несъстоятелност огласяват за своя цел справедливото удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на несъстоятелна Б.. Средство за реализация на тази цел е разпределяне на притежаваното от Б.та имущество сред всички правоимащи лица според определени отнапред правила. Както отбелязва и процесуалният представител на „П.“ ООД прихващането е погасителен способ.

Следва да се държи сметка за съдържанието на този способ. В резултат на изявлението за прихващане вместо реално изпълнение на обещаното, иницииращия прихващането освобождава своя кредитор от негово задължение да изпълни аналогична престация.

Констатираната неспособност банката да обслужва текущите си задължения поставя под въпрос реализацията на огласената цел – справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Същевременно кредиторът, извършил прихващането, позовавайки се на цялото свое вземане срещу банката практически го реализира изцяло в отклонение от ангажимента да сподели тежестта, произтичаща от липсата на достатъчно имущество у длъжника. Даденото от законодателя разрешение – ефектът на прихващането да бъде отчетен с оглед установеното освен по основание и по размер вземане със сметката за разпределение е в съзвучие с огласения обществен интерес. Ето защо настоящият състав не споделя въведения довод за противоречие на чл. 59 ал. 5 ЗБН на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧОС.

Израз на стопанската инициативност, гарантирана с нормата на чл. 19 от Конституцията на Република България е възможността частноправният субект да предприеме определено поведение, воден непосредствено от собствената си представа за целесъобразност. Реализацията на всяко едно право предполага да се държи сметка за установените в закона правила за това. При положение, че както предпоставките за третиране на извършеното прихващане, така и предвидените последици са били ясни, въпрос на свободен избор за длъжника на банката остава преценката дали да откаже изпълнение на свое задължение, противопоставяйки му свое вземане към банката или да съблюдава задълженията си по договора, разчитайки на удовлетворяване на правата си във фазата по разпределение на имуществото. Следователно, кредиторът не е лишен от възможността да се разпореди с вземането, а законът обуславя неговия ефект от установен дял на прихващащия от подлежащото на разпределение имущество. Както бе посочено вече така наложеното ограничение досежно начина на упражняване на притежанието е пропорционална мярка на преследваната легитимна цел – справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелна банка.

Неоснователно е и възражението за неприложимост на чл. 59 ал. 5 ЗБН поради противоречие на чл.

77 от ДИРЕКТИВА

2014/59/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС,