Решение № 1317 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502045 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 261838/17.03.2021 г. по гр.д. № 5238/2020 г. на СГС, I-21 състав е отхвърлен предявения от К. Б. Д. срещу К. Д. П. частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева като част от претенция от 100 000 лева.

Ищецът К. Б. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Погрешно СГС достигнал до извод, че с действията си ответникът не накърнил права и интереси на ищеца и че тези действия не са противоправно поведение. Поддържа, че в изпратените от ответника електронни писма до бизнес партньори на ищеца се съдържат клеветнически твърдения за „кражба на акции“ и посоченият израз не е само оценъчно твърдение. Съдът в нарушение на процесуалния закон разгледал и се произнесъл относно Договори за прехвърляне на акции от 08.04.2008 г. и последващото Споразумение от 05.03.2009 г., като приел, че при тях е налице нееквивалентност на престациите, без те да са предмет на спора. Съдът се произнесъл относно нееквивалентността на престациите по посочените договори и без да събере доказателства за тях и като съобразил само доказателствата, представени от ответника. Поддържа още, че като приел, че за ищеца не са настъпили вреди, съдът игнорирал събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и К..

Съдът не съобразил също, че коментарите на ответника са отправени до лица в чужбина, като по този начин било засегнато международното име на ищеца, а не само това в България и поведението на ответника не можело да бъде оправдано само със социално-икономическата ситуация в България. Съдът не взел предвид и обстоятелството, че ответникът е адвокат и той не влага в понятието кражба 1 общоприетото разбиране, а разполага с професионални познания какво означава това и не би следвало да я използва с такава лекота. Той дължал на обществото по високи морал и етика и следвало да предприеме защита на клиента си по подходящ начин, а не чрез разпространение на клеветнически и неверни твърдения. Ищецът моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.

Ответникът К. Д. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че е дал само оценъчно мнение за сделка по прехвърляне на акции от капитала на „Свилоза“ АД от А.Р.У.С Лтд на „АРУС“ АД. Като кражба посочената сделка била определена и от трети лица, включително в медиите в публичното пространство. Правилно СГС преценил, че представянето на документи от ответника не е противоправно поведение. Видно било от кореспонденция, изходяща от г-н К., че той не е възприел казаното от ответника или изпратените от него документи като създаващи негативно отношение към ищеца, поради което невярно било, че ответникът е уронил доброто име на ищеца пред г-н К.. По отношение показанията на свидетелите П. и К. сочи, че същите са служители на ищеца и техните показания следва да бъдат разглеждани изключително критично. Поддържа, че К.Д. осъществил и други сделки, за които ответникът разбрал в началото на м. май 2021 г., които разкривали що за бизнес етика, почтеност и бизнес стандарти имал „почтения и успешен предприемач“ К.Д.. Поддържа, че нито изпратените от него две писма до г-н В. К. са причинили вреди на К.Д., нито написаното в писмата съдържа клеветнически и обидни квалификации, доколкото изложеното в тях почива на конкретни факти и документи. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът К. Б. Д. е твърдял в исковата си молба, че е предприемач, работодател, публична личност като председател и член на БТПП. Развива и инвестира в производствени мощности в България. Мажоритарен собственик е на „Свилоза“ АД, заводите „Алуком“ АД, „Осъм“ АД, „Центромет“ АД и още десетки производствени и търговски фирми. Бил авторитетен представител на българския бизнес, ползващ се с уважение и доверие сред български и чуждестранни контрагенти и партньори. Такъв негов партньор бил и Б. Е. Б.. На 05.03.2009 г. двамата сключил споразумение, с което двамата окончателно разделили своите бизнес интереси и сложили край на деловите си отношения след многомесечна публично водена клеветническа кампания от страна на Б. Б.. С подписаното споразумение, К.Д. чрез дружество „А.Р.У.С Х.“ АД оставал мажоритарен собственик на повече от 80% от капитала на „Свилоза“ АД Свищов, а Б.

Б. краен мажоритарен собственик на „В. Холдинг АД, гр. Плевен. Споразумението било придружено от писмено деклариране на страните, че нямат претенции както помежду си, така и спрямо дружествата Свилоза“ АД и „В. Холдинг“ АД, като Б. Б. изказал съжаление за увреждане доброто име на ищеца и признал заслугите му за 2 развитие на тези две дружества. След подписване на споразумението, между К.Д. и Б.

Б. не били водени никакви производства във връзка с акциите на „Свилоза“ АД или други дружества.

Ответникът К.П. бил адвокат на Б. Б. и контролираните от него дружества.

Ищецът твърди, че преди и по време на сключване на споразумението ответникът подавал от името на Б. Б. клеветнически писма до различни институции, медии и търговски партньори на К.Д. и неговите дружества.

След подписване на споразумението К.Д. инвестирал над 170 млн лева в развитието на производството за целулоза, а като част от развитието на бизнеса предприел продажба на част от производствените мощности на чуждестранен инвеститор. Сделката била подготвяна три години. На 04.03.2020 г. бил подписан договор между К.Д. и „Свилоза“ АД от една страна и „Пейпър Инвест“ АД от друга, като купувач на 100% от акциите на „Свилоцел“ ЕАД, дъщерно дружество на „Свилоза“ АД, като част от инвестиционен проект за 400 млн лева.

Изненадващо на 30.04.2020 г. ответникът П. в лично качество изпратил електронно писмо до „Пейпър Инвест“ ЕООД във връзка със сведение в медиите, че това дружество искало да купи „Свилоза“ АД от настоящия собственик К.Д.., като по този повод изпратил документи, които „обясняват кражбата през 2008 г. на мажоритарния дял от Свилоза“, „съдържат явни примери за кражба, изнудване, заплаха, за пряка инвестиция на ЕБВР и НИБ, липса на корпоративна етика и бизнес стандарти“. Те „показват бизнес поведението на собственика на Свилоза К.Д.“. К.П. твърдял, че тази информация е много важна предвид важността на сделката и „предвид пълната липса на почтеност и бизнес етика у К.Д.“ В последния абзац на писмото К.П. отправял предупреждение и внушения към купувача „да бъдете много внимателни и предпазливи, за да не се намерите и вие някой ден под разследване с риска в крайна сметка да загубите вашата инвестиция“ Според ищеца това писмо съдържа клеветнически твърдения, а именно внушения, че К.Д. е „откраднал мажоритарния дял от „Свилоза“ АД, че е непочтен бизнесмен, на когото липсва корпоративна етика и който си служи със заплахи и изнудване.

В последващо електронно писмо от 11.05.2020 г. до „Пейпър Инвест“ ЕООД ответникът отправил неверни и клеветнически според ищеца твърдения, че споразумението от 05.03.2009 г. било подписано след изнудване от страна на ищеца, като било посочено, че същото е било подписано „ по силата на изнудване“ и „извинителните писма също бяха част от изнудването на г-н Д.“ П. правел и внушението, че купувачът ще инвестира в „обект, носещ неуредени проблеми от подобен род“.

Представителят на „П.И.“ ЕООД уведомил ищеца за получените електронни писма и тяхното съдържание и получил обратна информация за фактите по случая от 2008-2009 г., след което уведомил ответника, че сделката между „Свилоза“ АД и „Пейпър Инвест“ ЕООД ще бъде финализирана.

Ищецът твърди, че с цитираните писма ответникът П. излагал клеветнически твърдения срещу К.Д., че откраднал акции, че си послужил с измама и заплаха за сключване на споразумението и че по отношение на „Свилоза“ АД имало неуредени проблеми. Според ищеца, писмата съдържали и обидни квалификации - липса на корпоративна етика и бизнес стандарт и пълна липса на почтеност и бизнес етика. С действията на ответника сериозно били накърнени личната чест, достойнството и доброто име на ответника и му били причинени състояние на изключителен стрес и дълбоко притеснение с оглед репутационния риск, който поставял в риск и Инвестиционния проект.

На основание изложеното, ищецът е поискал да бъде осъден ответника да 3 заплати на ищеца сумата от 30 000 лева като част от претендирано обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, с твърдение за причиняването им от клеветнически и обидни твърдения, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът К. П. е депозирал отговор по чл. 131 от ГПК, с който е оспорвал иска с твърдения, че нито една от предпоставките на деликта не е налице. Видно било от представените електронни писма, че г-н К. по никакъв начин не възприел изпратения мейл и документи негативно, нито те били основание да спре понататъшните преговори за покупката на „Свилоза“. Той се отказал от сделката по чисто технически съображения, които изложил в писмо до П.. Освен това всички твърдения на П. почивали на факти и документи. Сочи, че към 08.04.2008 г. А.Р.У.С Лтд притежава 80% от капитала на „Свилоза“ АД, чиито акции се търгуват на фондовата борса и пазарната стойност на тези акции е 100 млн щ.д. Акционери в А.Р.У.С Лтд били Б. Б. с 55% (45% лично и 10% чрез двама швейцарски граждани) и К.Д. с 45%. На 08.04.2008 г. А.Р.У.С Лтд чрез пълномощника М. А. Б. прехвърлило без знанието и съгласието на принципала си, както и на банките кредиторки, в чиято полза акциите били заложени, всички притежавани от А.Р.У.С Лтд акции от капитала на „Свилоза“ АД на българското дружество А.Р.У.С. АД, което било 100% собственост на К.Д., като било учредено тайно от неговите партньори. Пълномощното на М. Б. било издадено с друга цел, но К.Д. злоупотребил с него и го използвал, за да придобие акциите. При цена от 1 ст. За акция или общо за 253 976.74 лева, която сума незабавно след сделката е изтеглена от М. Б. и следите им се губят. Б. Б. загубил по този начин собственост на стойност 55 млн щ.д., тъй като противозаконно бил лишен от този актив и самият той определял деянието като кражба.

По отношение твърденията на ищеца относно клеветнически твърдения за изнудване от страна на Д. при подписване на споразумението с Б. Б. К.П. твърди, че Б.

Б. и К.Д. били партньори във „В. Холдинг“ АД. След като през октомври 2008 г. К.Д., който бил председател на Надзорния съвет, провалил провеждането на ОС на акционерите, такова било свикано от КФН. В отговор К.Д. прехвърлил активи и дружествени дялове от дъщерни дружества на „В. Холдинг“ АД на новоучредено дружество с капитал 5000 лева. Веднага след това К.Д. заявил, че единственият изход от ситуацията е Б. Б. да подпише споразумение и извинителни писма. В този момент „Свилоза“ и „В.“ били пред фалит и поради риска и двете да погинат вследствие действия на К.Д., Б. Б. подписал приложеното към исковата молба споразумение.