Решение № 4807 от 16.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4807 гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С И като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110145172 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Т. П. Т. с ЕГН **********, чрез адв.Р.Ш., с адрес гр.София, бул.„А С“ №, ет. 2, за солидарно осъждане на ответниците Г.С. К. - ЧСИ peг. .. , ЕГН **********, ЕИК: .., с адрес гр.София, бул.„Е и ХР Г“ №, ет. 5 и М. П. Л. - Помощник ЧСИ, ЕГН:

**********, с адрес гр.София, ж.к.С, бл. ВХ. ет.3, АП., да заплати на ищцата сумата от 273.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени й имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие от страна ПЧСИ М.Л. във връзка с издаденото Постановление за налагане на глоба от 07.01.2020 г. по изп.д.

№ 20199240401239, и от незаконосъобразното поведение на ЧСИ Г.К., допуснал неправомерните действия на своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, от която сума 200.00 лева - част от разходите на Т.Т. за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Ш. и 73.00 лева - разходи на Т.Т. за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с жалбата й, по която е образувано ч.гр.д. № 1061/2020 г., ГО, II А възз. с-в на СГС, ведно със законната лихва върху главницата по претендирано обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по образувано пред ответника изп. дело № 20199240401239 по молба на К П Ж въз основа на изпълнителен лист от дата 25.07.2018г., издаден по в. гр. дело № 4672/2018г. на СГС и за изпълнение на постановения по това съдебно дело режим на лични контакти на бащата К П Ж с дъщеря му К К Ж.

Отбелязва се, че на ищцата е връчена покана за доброволно излълнение, в която й е указан режимът на лични контакти на бащата с детето, като тя е поканена да изпълнява същия 1 доброволно в посочените от съдебния изпълнител дни. Според ищцата, тя на основание чл.528 ал.2 ГПК е декларирала със заявление пред ЧСИ готовността и желанието си да предава детето на баща му, посочила е адреса, на който тя и детето живеят - гр.София, ул.

„Ш“ № и на който адрес е домът на детето, където предаването и приемането му от майка на бащата и обратно могат да се извършват. Твърди се, че ищцата е уведомила изрично ЧСИ, че пречка за изпълнението на режима би било личното нежелание на детето К Ж да отиде при баща си и бъде с него, поради влошените отношения между дъщеря и и нейния баща К Ж.

Сочи се, че в периода от месец септември 2019г. до месец март 2020г., в който ЧСИ Г.К. и/или помощниците му - ПЧСИ М.Л. или ПЧСИ Т К, ежеседмично посещават адреса на ищцата и детето, К Ж нито един път не е изразила готовност и желание да тръгне с баща си и винаги е отказвала да стори това, като в този период от време ищцата лично или чрез представител, винаги е оказвала съдействие на съдебните изпълнители и присъстващите на място социални служители, винаги е осигурявала присъствието на дъщеря си за нейното предаване, винаги е изразявала готовност за предаване на детето и го е предавала, но то само не е пожелавало и тръгвало с баща си. Аргументира се становище, че в посочения период септември 2019 г.- март 2020 г. нито един път ЧСИ Г.К. и/или помощниците му - ПЧСИ М.Л. или ПЧСИ Т К не са взели детето и не са го предали на баща му, макар че не са препятствани от ищцата. Въпреки това, в този период в поредица от съставяни от тях актове, включитело протоколи по предаване на детето и постановления за глоби, същите са удостоверили, че ищцата не е положила достатъчно усилия, за да убеди детето да тръгне с баща си или че не предавала детето на бащата.

В исковата молба в хронологичен ред се разглеждат наложените на ищцата глоби и резултата от проведените съдебни производства по тяхното оспорване пред СГС.

Предмет на настоящето дело е съставеното от ПЧСИ М.Л. постановление за налагане на глоба от 07.01.2020 г. в размер на 400 лева на ищцата, приемайки , че съгласно протокол за предаване на дете от 03.01.2020 г., същата не е предала детето К Ж на бащата К Ж, съгласно определения в решение на Софийски градски съд № 4672/11.07.2018г. по в.гр.дело № 1894/2017 г. режим на лични отношения на съответната дата и час, а именно: на 03.01.2020 г. в 18:00 часа, за да бъде с бащата за времето от 18:00 часа на 03.01.2020 г. до сутринта на 05.01.2020 г. с преспиване, и че от взискателя К Ж е постъпила молба с вх.

№/28.10.2019 г. по изпълнителното дело с искане за налагане на глоба при всяко неизпълнение.

Според ищцата, тя е обжалвала така издаденото постановление от ПЧСИ Л., като по жалбата й е образувано ч.гр.д.№ 1061/2020 г. по описа на СГС, ГО, II А възз. съсътв. С постановеното по същото решение, СГС е отменил наложената й глоба, но не й е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение от 300.00 лв., дължавна такса от 25.00 лв. и 48.00 лв. такса към ЧСИ за администриране на жалбата. Ищцата аргументира становище, че посочените суми, заплатени от нея представляват имуществени вреди по смисъла на чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД, които следва да й бъдат възстановени от ПСЧИ, респ.

2

ЧСИ, като солидарната отговорност на последния се обосновава с разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗЧСИ. В исковата молба подробно са развити и съображения относно наличието на влисчи елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, с които оспорват иска.

Ответникът ЧСИ Г.К. се позовава на мотивите на СГС по ч.гр.д.№ 921/2020 г., в които е отразено, че в производството по обжалване на акт на съдебен изпълнител разноски не се дължат поради това, че липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение, извън това, платено по изп.дело, като последното обхваща и всички оспорвания, повдигнати с жалби и разглеждания от съда.

Отделно от това ЧСИ К. оспорва да е налице солидарна отговорност между него и ПЧСИ Л., който е съставил отмененото постановление за глоба от 07.01.2020 г. В тази насока отбелязва и че липсват доказателства за това, че ПЧСИ не е изпълнил задълженията си, а точно обратното. Според К., Л. е издал акт изцяло в кръга на законовата си компетенция.

По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск.

По същите съображения ответникът М.Л. оспорва иска, като претендира присъждане на разноски настоящето дело.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговорите към нея искания и възражения.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният по делото иск е с правно основание чл.441 от ГПК вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.

Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл.441 от ГПК, съответно чл.74 от ЗЧСИ. Съгласно ал.1 на чл.441 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова, за да възникне същата, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато 3 то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Бездействието му пък ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.

По делото не е спорно, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че шщата е длъжник по изп.дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег... от КЧСИ. По посоченото дело спрямо нея неколкократно са налагани глоби, като 13 от тях са отменени от Софийски градски съд. Настоящият казус касае наложена глоба от помощник частния съдебен изпълнител на Г.К., а именно М.Л., с постановление от 07.01.2020 г. Същата е обжалвана от Т Т като по жалбата й е образувано в.гр.д.№ 1061/2020 г. по описа на СГС. С решение № 1533/26.02.2020 г. постановлението на ЧСИ е отменено, а с определение № 8807/11.06.2020 г., е оставена без уважение молбата й за допълване на решението с присъждане на направените от нея разноски по обжалването в размер на 373.00 лв.

За отговорността за разноските в производството по чл.435 от ГПК съдебната практика е категорична, че не намира приложение разпоредбата на чл.78 от ГПК. Това произтича от спецификата на този този вид дела, които имат за предмет съдебен контрол на процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудителното изпълнение. Според застъпеното в практиката становище, субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди, е съдебният изпълнител. Последният обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива е общият исков ред – чрез предявяване на иск по чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобраните действия и актове на съдебния изпълнител. В тази насока са решение № 595/08.11.2021 г., постановено по в.гр.д.

№ 12413/2021 г. по описа на СГС, решение № 328/16.09.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 10967/2021 г. по описа на СГС, решение № 108/01.07.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 6792/2021 г. по описа на СГС, решение № 260005/13.01.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 835/2019 г. по описа на ОС-Перник и др.

В случая от приложеното към настоящето дело в.гр.д.№ 1061/2020 г. по описа на СГС и препис от изп.дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег... от КЧСИ, се установява, че във връзка с подадената от Т Т жалба срещу постановлението на помощника на ЧСИ от 07.01.2020 г., тя е извършила следните разходи: 300.00 лв. заплатен адвокатски хонорар /л.14 от делото/, 48.00 лв. такса към ЧСИ за администриране на делото /л.23 от делото/, 25.00 лв. държавна такса по жалбата /л.22 от делото/. От тях ищцата претендира сумата от 273.00 лв.

Възраженията на ответниците досежно заплатения адвокатски хонорар в производството по чл.435 от ГПК не се споделят от настоящия състав. Действително, налице е изолирана практика, че липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение, извън това, платено по изп.дело, доколкото последното обхваща всички 4 оспорвания, повдигнати с жалби и разглеждания от съда, но този извод не намира опора в нормативната уредба. Така в чл.10 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения е направено детайлно разграничение на дължимия минимален хонорар за процесуално представителство и защита по изпълнителни дела, като изрично в т.5 на чл.10 е посочено, че такъв се заплаща за обжалване на действията на съдебен изпълнител, като в зависимост от вида на производството, той варира от 200 лв. до 300.00 лв. съответно за разглеждане на жалбата в закрито и в открито заседание.

По така изложените съображения и доколкото обжалваното от ищцата Т Т постановление за налагане на глоба на ПЧСИ е незаконосъобразно и поради това отменено от СГС с решение по в.гр.д.№ 1061/2020 г., то съдебният изпълнител следва да обезщети ищцата – длъжник в образуваното пред него изп.производство, за имуществените вреди, които тя е претърпяла по повод оспорването му. Те се изразяват, както вече се посочи, в заплатените от нея такси и адвокатски хонорар, които се намират в пряка причинноследствена връзка с обжалването на издадения акт по изпълнението.