Протокол № 657 от 20.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 657 гр. Пазарджик, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600717 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Жалбоподателят частен тъжител Ц. П. В. се явява лично и с повереника си адв. К. К., редовно упълномощен от днес.

Подсъдимият С. И. А. се явява лично и със защитника си адв. Р. А., редовно упълномощен от днес.

1

Становище на страните по хода на делото.

АДВ. К.:Да се даде ход на делото.

ТЪЖ.В. : Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.

ПОДС. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът разясни на страните правото на отвод.

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Съдът предоставя възможност възможностите за постигане на спогодба. на страните да обсъдят

Заседанието продължава в 10:05 часа.

АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.

АДВ. А.: Не можем да постигнем спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

АДВ. К.: Поддържаме въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

АДВ. А.: Оспорваме въззивната жалба.Моля да приемете влязло в сила Решение на Районен съд - В. по гр. дело № 167/2025 г., от което е видно, че на доверителя ми се продължава да му се налагат дисциплинарни наказания, които правилно съдът е отменил именно поради внушението на ръководството на РДГ П.. По това производство беше разпитван и тъжителя В..

АДВ. К.: Считам, че представеното решение като писмено доказателство за неоснователно, тъй като то е неотносимо към вменените престъпления на моя подзащитен от подсъдимия и които са послужили като основания за образуване на делото от частен характер. По това дело представител на 2

Горското стопанство е В., а не моят подзащитен. Не моят подзащитен е наложил такова наказание. Считам, че искането е неоснователно, защото се цели зад събирателното понятие „ръководство“ да се анализират действията на моя подзащитен.

СЪДЪТ счита, че представеното писмено доказателство следва да бъде прието като доказателство по делото, а по отношение на възраженията на повереника съдът счита, че следва да се произнесе с крайния си съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото Решение с рег. № 213/14.07.2025 г. на Районен съд - В. по гр.д. № 167/2025 г., влязло в законна сила на 06.08.2025 г.

Страните поотделно: Нямаме други доказателствени искания, да се приключи делото.

Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще започна с тази метафора, с която първостепенният съд е завършил своите мотиви, че настоящото дело било имало характеристика на делата „SLAPP“, т.е. това е наименованието на делата - шамари, с което се искало да се предотврати обществения интерес, анализа към определени проблеми и т.н.

Считам, че присъдата на първостепенния съд притежава характеристиката на такива дела. Тя е шамар. Според мен с оглед обективността на съдебния акт, моля да възприемете всички онези съображения, които съм подробно изложил относно съставомерността на вмененото престъпление „клевета“ на подсъдимия в моята пледоария, за да не ги приповтарям и да губя процесуално време, защото по принцип нищо ново.

Ще насоча вашето внимание само и основно върху мотивите, съображенията на първостепенния съд защо той смята, че подсъдимият не е осъществил елементите на вмененото с тъжбата престъпление като тези 3 мотиви са изложени подобно, но необосновано в превратност след стр. 7 на мотивите. Първостепенният съд е посочил в какво се изразява обвинението и обвинението се гради не на някакви си съображения на моя подзащитен, а обвинението се гради на основното доказателствено средство, писмото което подсъдимия е изпратил до висшестоящата организация на Горското стопанство. Надълго и нашироко първостепенният съд обсъжда проблема, че това писмо не било адресирано до медиите и с него не се е целяло да се създаде широк отзвук на съдържанието на писмото и че неговата цел, неговите мотиви на подсъдимия било единствено да се запознае висшестоящото ръководство относно принципа на действие в ДГС, Районната дирекция на горите в П. и с това да се вземат мерки и поради това не било съставомерно. Да, по принцип напълно ми е ясно правния принцип залегнат както в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЕКПЧ, на която се позовава и първостепенният съд и разбира се на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията.

Именно с оглед на тези разпоредби, а пък и с трайно установената практика на ВКС относно елементите на престъплението „клевета“ аз считам, че присъдата на първостепенния съд е незаконосъобразна.

Без значение е дали това писмо е изпратено до висшестоящата организация и без значение, че това писмо не е изпратено до него. Важното е, че то е изпратено до една страна, която се явява трето лице и пред която страна, пред което трето лице подсъдимият с това писмо описва извършени престъпления на моя подзащитен. Аз ще пропусна първия вариант на изпълнителното деяние на престъплението „клевета“, макар че поС.но съдът го споменава,но се дистанцира. Хем го споменава, за да не затормозяваме протокола, а и вашите разсъждения.

Нашият анализ е единствено във втората форма на изпълнителното деяние на престъплението „клевета“, а именно, че с това писмо подсъдимият е разгласил факти, които представляват престъпление по отношение на моя подзащитен.

Моля да не възприемате многобройните съображения на съда, изложени от стр. 7 до края на мотивите, че не били налице обективните предпоставки на това престъпление„клевета“, тъй като подсъдимият не бил излагал факти, а бил излагал свое мнение. Тук съм склонен на един дълбок спор с 4 първостепенния съд. Едва ли не първостепенният съд не прави разлика между тези две понятия - факт и мнение, защото това са различни понятия и на философията и на правото.

Нека да се взрем в съдържанието на писмото, за да можем да си направим извод какво представлява изложеното от подсъдимия. Твърденията са: „Зам.-директора инж. В. поС.но крещи“. Крещенето ще го оставя, защото то не осъществява елементите на престъпление дотолкова, доколкото не съдържа елемент или понятие за престъпление.

На второ място ни обижда - това твърдение, че с поведението си моят подзащитен поС.но обижда подсъдимия и другите членове, той всъщност квалифицира деянието му като престъпление. По отношение на второто твърдение „същият умишлено саботира работата ми като саботира част от преписките и поставя други неизпълними неразумни срокове”. Тук, както в първия случай подсъдимият не излага мнение. Той твърди един факт, че моят подзащитен умишлено саботира. Какво е това престъпление? Според моето скромно мнение той ни вменява едно престъпление по служба, защото той като длъжностно лице - зам.-директор на РДГ саботира работата на останалите членове на този колектив и преди всичко на подсъдимия, защото спирал част от преписките. С това на подсъдимия му се вменява, че той нарушава служебните си задължения от една страна, а от друга страна, че той превишава властта и правата си и с това той поставя неизпълними и неразумни срокове. Тук първостепенният съд се е опитал да играе адвокатска роля по отношение на това вменено престъпление, тъй като за това престъпление по чл. 282 било необходимо и специална цел. Много добре ми е известно, че е необходимо специална цел като допълнително понятие, наречено модалитет, макар че то няма такъв, допълнителна тежест към умисъл – специална цел. Коя е специалната цел, тя се съдържа в самото изречение. Същият умишлено саботира работата, за да спира част от преписките. С това целта му е да навреди на колектива на другите работещи, а специалната цел относно искането и мотивите на тези действия, които се вменяват на моя подзащитен е не само да принуди него да съдейства за някой за придобиване на облага, но и да се причини вреда.

Тази вреда като специална цел, като част от елементите на субективния състав на вмененото престъпление по служба, макар и то да не е изразено 5 изрично, че това е престъпление по служба, но то се подразбира от самото съдържание на израза. Ето и специалната цел, а именно да се причини вреда на колектива на другите членове, които подсъдимият застава да ги защитава.

Тук подсъдимият излага пак факти, а не лично мнение. По-нататък в писмото е посочено, че моят подзащитен пише докладни до директора, които не отговарят на истината. Когато един документ, съставен от едно длъжностно лице не отговаря на истината и което това длъжностно лице е известно, то като незаконосъобразност може да се сочи само, че е с невярно съдържание, защото то не е неистински документ, защото е подписано от лицето, в който му се придава във вид, че е подписано, т.е. от моя подзащитен. Но тук се твърди, че тези документи или по-точно докладни записки до директора не отговарят на истината, т.е. тъй като не отговарят на истината, то се вменява, че те са с невярно съдържание. Всичко това, което е изброено в тези три точки аз считам и мога да добия увереност, че подсъдимият е изложил факти, а не мнение.

Нека да се поровим като отидем в Тълковния речник на българския език, съгласно който е дадено определение на всички изрази в говорния, в приетия общобългарски език. Какво представлява факт като понятие и т. н. На стр.

1015 в Българския тълковен речник е посочено: фактът, това е нещо, което реално съществува – действие, явление, събитие, което е станало или става.

Това е истинско положение, за израз на потвърждение.

Какво представлява мнението? Мнението според същия речник, на стр.

459 е посочено: мнението - това е определена мисъл, възглед, това е преценка на характер, качество и оценка на лица или на предмети. И сега като прочетохме какви са изразните средства на подсъдимия в това писмо аз съм дълбоко убеден, че изразните средства отразяват факти, а не мнение.

Разпечатката съдържа 60 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/872eb259-c8c9-47d0-947c-4e2a890e20c6