Акт от 06.03.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№33 гр.

Велико Търново, 6.03.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от

Великотърновска окръжна прокуратура В.К., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 010/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от

Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на

Агенция пътна инфраструктура – Национално тол управление гр. София, кв. Овча купел бул.Н. Петков 86 против Решение № 466/16.11.2022г. постановено по НАХД 906/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата , с № **********, издаден от касатора, с който на Н.Г.П. *** в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира“ , категория М1 с рег. № ..., за това , че на 5.05.2020г. в 16,07 часа, на републикански път I- 5 в района на км 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е фиксирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102 от ЗДвП , установено с устройство № 40352 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП , му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл.

348, ал. 1, т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод на липсата на съставомерно поведение от страна на нарушителя. По делото пред въззивната инстанция е доказано, че ответник касационна жалба се е движил по републиканска пътна мрежа, включена в платената такава, за която се събира тол такса, доколкото съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗП списък на пътищата , включени в обхвата на платената пътна мрежа се приема от МС и се обнародва в ДВ. В конкретния случай посоченият републикански път е включен в Приложение № 2, към т.2 на Решение № 959/31.12.2018г. обнародван в ДВ бр. 3/2019г. Не е спорен и фактът, че за процесното МПС не е заплатена винетна такса, която да съответства на категорията му, а е заплатена такава за ремарке на лек автомобил. Съгласно чл.

10а, ал. 3 от ЗП , винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на ППС, след деклариране на регистрационния му номер, категорията на ППС, периода на валидност и важи само за ППС, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно чл. 10а, ал. 3а от ЗП , отговорността за неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, неговата категория, периода на валидност на винетната такса е на собственика на ППС или на неговия ползвател, като законодателят изрично е предвидил, че при неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена пътна такса. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал.

3 от Наредбата за условията,реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. В текста й изрично е посочено, че при деклариране на неверни данни, се приема, че винетната такса не е заплатена. Или след като се е движил по платената републиканска мрежа без заплатена винетна такса, ответник жалба е осъществил състава на нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 102, ал 2 от ЗДвП , за което нарушителят подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Съответно ВТРС неправилно е приел, че не е налице субективната страна на деянието, и се е позовал на нормите на чл. 14 от НК, приложим и в настоящото производство. Дори да се приеме, че липсва умисъл, то деянието се явява непредпазливо. След като по делото е доказано наличието както на обективните , така и на субективните признаци на нарушението, неговото изпълнително деяние, но неправилен, постановен в противоречие на материалния закон е изводът на ВТРС че за нарушителя не възниква административно-наказателна отговорност. От съда се иска да отмени оспорваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди Електронния фиш.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.

4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК.

В открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от ***К., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.

Ответникът по жалбата – Н.Г.П., редовно призован, не се ява не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - В.

Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите на ВТРС, който е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.

218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.

210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 466/16.11.2022г. постановено по НАХД 906/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата , с № **********, издаден от касатора, с който на Н.Г.П. *** в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира“ , категория М1 с рег. № ..., за това , че на 5.05.2020г. в 16,07 часа, на републикански път I- 5 в района на км 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е фиксирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102 от ЗДвП , установено с устройство № 40352 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП , му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 06.05.2020г. в 16,07 часа, П. в качеството си на водач на МПС рег.№ ВТ 0176 КС,марка „Опел“ модел „Зафира“ категория М1 е заснет на републиканската пътна мрежа I- 5 в района на км.

68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа с устройство с рег.№ 40352, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. ВТРС е приел, че видно от снимковия материал, приложен към електронния фиш- доказателствен запис от електронната система на 6.05.2020г в 9:47:39 часа това управление на посоченото МПС по платената републиканска мрежа е установено. Системата е отразила, че е заплатена винетна такса за ППС с посочения рег.№, но като клас на същото е посочено ремарке за лек автомобил, с брутно комбинирано тегло на ППС по- малко от 3,5 т. Въз основа но посоченото заснемане е издаден и процесния пред ВТРС електронен фиш. В срок срещу него е подадена въззивна жалба пред съда.

В хода на съдебното дирене се приобщени освен горепосочените писмени доказателства и справка от ОД на МВР В.

Търново „Пътна полиция“, от което е видно, че с посочения рег. № ...е регистриран лек автомобил „Зафира“, като липсват данни за извършена регистрация на ремарке или каравана с посочения рег. №.

По делото е бил предстаен заверен препис на касов бон от 24.10.2019г. за закупена годишна винетка КЗ на стойност 97 лева за ремарке / каравана с горепосочения рег. № със срок на валидност от 24.10.2019г. до 23.10.2020г. с № 19102443770527.

При така установените факти, ВТРС е направил извод за несъставомерност на деянието при действие на нормата на чл.

53, ал.1 от ЗАНН. Съдът е установил , че има заплатена винетна такса в предвидения размер на леко МПС, при действието на нормата на чл. 10а, ал.3 от ЗП и чл.5, ал.3 от Наредбата за условията , реда и правилата за изграждане на функциониране на смесена система за таксуване на различни категории МПС на база време и изминато разстояние. Съгласно чл. 10а,ал. 7 се посочени таксите за всеки вид МПС, а в ал. 9 е посочено, че когато ППС по ал. 7 се движи с прикачено ремарке се заплаща допълнителна винетна такса в размер за основното МПС. С оглед на това ВТРС е заключил, че водачът, който е заплатил винетна такса за посочения рег. №, въпреки, че е посочено, че таксата касае ремарке, след като такова не е регистрирано в КАТ, то за него не възниква задължение за заплащане на такава такса. С оглед на това съдът е намерил, че липсва субективна страна на нарушението, което да го прави съставомерно, - чл. 179, ал.3 от ЗДвП. Същото съгласно чл. 7 от ЗАНН следва да е осъществено при непредпазливост най- малко. В случая ВТРС е приел, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, не може да се формира и такъв за действия на нарушителя поради непредпазливост.

Съгласно чл. 14 от НК, която има субсидиарно приложение, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението/ нарушението/ изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото им незнание не се дължи на непредпазливост. Или с други думи, само ако деецът е бил длъжен и е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил, незнанието му не изключва субективната страна на деянието – чл. 14, ал.2 от НК. ВТРС е приел, че по делото липсват доказателства, че П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че е налице грешка при отразяване на вида ППС при заплащането на винетна такса и плащането му е зачетено от контролните органи като невалидно. Поради горното ВТРС е приел, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което поради нарушение на материалния закон е отменил обжалвания пред него ЕФ. С обжалваното решение е осъдил ответник жалба да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 300 лева ,представляващи адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на ЕФ ВТРС е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно съда е приел,че в конкретния случай по категоричен начин е установено, че от страна на водача и собственик на МПС П. е заплатена дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото квитанция при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС, като единствено вместо вида на МПС- такъв от категория М1, е посочено ремарке, вследствие на което е издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни.

Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното нарушение по чл. 179 ал. 3 във вр. с чл. чл.187а, ал.1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото изцяло липсва субективната страна на деянието.

Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че