Решение № 1140 от 12.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330101417 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от *************., подадени от Р. Й. П., чрез адв. К. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в общ размер от 97, 86 лв., от която 11, 58 лв. –недължимо платена сума за възнаградителна лихва и 86, 28 лв. – недължимо платена неустойка по недействителен Договор за паричен заем № ******************* от *************г., сключен между ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД като „заемодател“ и ************ на ищцата- Б. Й. П. като „заемател“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /25.01.2024г./ до окончателното й изплащане (претенцията на ищцата е описана съобразно формулирания от нея размер на претенцията в уточняваща молба вх. № **********/ *********.- л. *** от делото).

Ищцата поддържа, че между нейния ************** Б. Й. П. (починал на ************г.) и ответника е сключен Договор за паричен заем № **************** от ************г., по силата на който ответното дружество е предоставило на П. финансов ресурс в размер от 300 лв. Поддържа, че в качеството си на единствен наследник на Б. П. (починал на ***************г.- преди подаване на исковата молба в съда), ищцата е материално и процесуално легитимирана да претендира негови имуществени вземания. Изтъква, че е заплатено по посочения договор за периода 27.11.2018г.- 12.02.2019г. сума в общ размер от 97, 86 лв., от която 11, 58 лв. –платена сума за възнаградителна лихва и 86, 28 лв. –платена неустойка. В чл. 4, ал. 2 от договора била уговорена неустойка в размер от 115, 04 лв., ако заемателят не осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на две физически лицапоръчители или банкова гаранция. Обезпечение не било предоставено, поради което ответникът претендирал заплащане и на горепосочената неустойка. Изтъква, че 1 процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Ако се приеме, че договорът не е изцяло недействителен, то се поддържа, че е налице частична недействителност по отношение на клаузите за заплащане на договорна лихва и неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора. Съобразно гореизложеното, то се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 97, 86 лв. като дадена без основание. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че ищцата не разполага с процесуална легитимация да търси платени от нейния наследодател суми по процесния договор за кредит. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Допълнително, изтъква се и че на длъжника му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

По допустимостта на производството: макар и възражението на ответника за недопустимост на производството да е обсъдено в Определение № 9132/ 25.07.2024г.

(с което делото се насрочва за разглеждане в първо открито съдебно заседание), с цел пълнота на настоящото изложение, съдът отново ще адресира този въпрос. Ищцата се легитимира като единствен *********** на починалия длъжник по процесния договор за кредит- Б. Й. П. (съобразно удостоверение за наследници – л. 6 от делото). Предвид това тя е процесуално легитимирана да претендира пред съда материални права (в случая имуществено вземане), които са възникнали в патримониума на наследодателя и които безспорно са наследими. В тази връзка, то не съществува пречка от процесуално естество ищцата, в качеството й на единствен наследник на починалото лице- заемател, да претендира възстановяване от ответника- кредитор на суми, за които се твърди да са заплатени по нищожен договор за кредит (още повече, че нищожността на даден договор не би могло да бъде санирана с факта на смъртта на заемателя и заемодателят да задържи получените суми на база недействителното правоотношение).

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и Б. Й. П. (*************** на ищцата) 2 като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ************ от ************г., по силата на който на П. е предоставена сума в размер от 300 лв. /л. 32- 34/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 00%, годишният процент на разходите е 48, 14 %, а задължението следва да се погаси на 16 седмични вноски до *************г. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма незаплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен” или 2) банкова гаранция, с бенефициер – дружеството заемодател, за сумата от 320 лв. (сумата, посочена чл. 2, т. 7 от договора), със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка в размер от 115, 04 лева, която кредиторът е разсрочил в чл. 4, ал. 2 от Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска ( към всяка вноска се добавя сумата от 7, 19 лв.).

От приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № ****/ *************г. издадено от Община П., район „************“ (л. **) се установява, че ищцата е единствен ************* (*****) на починалия заемател Б. Й. П. починал на ****************., за което е издаден акт за смърт № *******/ ***********. на Община П., район „*************“.

Не съществува спор между страните, поради което и с доклада по делото е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, ответникът- кредитор не е включил вземането за неустойка при неосигуряване на обезпечение (което е в размер от 115, 04 лв.).

Досежно размера на върнатите по договора суми, по делото са представени две справки. Едната справка е представена от ответника и е обективирана в негова молба вх. № **********/ **************. (л. 81; идентична справка фигурира и на л. 68 от делото). В същата е посочено, че по процесния договор за кредит е върната на заемодателя сума в общ размер от 271 лв. (на **************г. са заплатени 80 лв., на 02.01.2019г. са заплатени 100 лв. и на 08.02.2019г. са заплатени 91 лв.). Същевременно, от ищцовата страна е представена друга справка (с която се е сдобила по повод на друго водено между страните съдебно дело), от която е видно, че общо заплатената по процесния договор сума възлиза на 435, 04 лв. (на **************г. са заплатени 80 лв., на ***************г. са заплатени 80 лв., на ****************г. са заплатени 100 лв., на ***********г. са заплатени 91 лв. и на ****************г. са заплатени 84, 04 лв.- л. 77 от делото). Съдът кредитира именно тази справка, ангажирана от ищеца, тъй като тя съответства напълно на представената от самия ответник по делото като приложение към молба вх. № *************/ ************г. С цитираната молба, подадена на дата *************г., ответникът е изпратил чрез Система за сигурно електронно връчване две приложения- едното е пълномощно и другото е справкаизвлечение от системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л. 82- 84), в което фигурират идентични суми и дати на плащания като тези, отразени в представената от ищцовата страна справка (фигурираща на л. 77 от делото). Предвид 3 гореизложеното, по отношение размера на заплатените от потребителя в полза на кредитора суми по процесното кредитно правоотношение, съдът приема за меродавно отразеното в справките на л. 77 и 82 от делото, а именно: общо заплатената по процесния договор сума възлиза на 435, 04 лв. (на 13.11.2018г. са заплатени 80 лв., на 11.12.2018г. са заплатени 80 лв., на 02.01.2019г. са заплатени 100 лв., на 08.02.2019г. са заплатени 91 лв. и на 05.03.2019г. са заплатени 84, 04 лв.- л. 77 от делото) По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Б. Й. П. (************* на ищцата) като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Наследодателят на ищеца е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.

9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 2, т. 8 Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: две физически лицапоръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания ) или банкова гаранция в размер от 320 лв. (изискването е банковата гаранция да е в размера на общо дължимата по договора сума, която е посочена в чл.

2, т. 7). Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).