Протокол № 1432 от 13.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1432 гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова

Съдебни

Лалка Цв. Дишкова заседатели: Йорданка В. Посталкова при участието на секретаря Елена Пенова и прокурора В. П. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ характер № 20215220201626 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият И. Й. М. – редовно уведомен от предходното с.з. се явява лично и със защитника си адв. Ч. Ч. от АК – Пазарджик - редовно уведомен от предходното с.з., упълномощени отпреди.

Не се явява адв. К. Е. от АК Пловдив, надлежно призован за съдебното заседание, редовно упълномощен.

Частния обвинител А. В. Я. – редовно уведомен чрез повереника не се явява. За него се явява повереникът му адв. П. К. от АК – Пазарджик, редовно уведомена в предходното с.з., надлежно упълномощена отпреди.

Свидетелката М. А. Б. – нередовно призована, се явява лично.

Призовката е върната в цялост, от връчителя с доклад, че лицето е напуснало страната на 05.11.2020 г. и няма регистрирано връщане в страната към момента на извършената справка – 02.10.2023 г.

За РП-Пазарджик се явява прокурор В. Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото, 1 независимо от неявяването на частния обвинител, който е уведомен за днешното съдебно заседание, чрез неговия повереник, съдът ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилата се свидетелка, както следва:

М. А. Б. - На ..., от с. Огняново, българка, българска гражданка, неомъжена, работеща, неосъждана, с основно образование, без родство с подсъдимия, съжителстваща на семейни начала с частния обвинител.

На свидетелят се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

Пристъпва към разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ М. Б.:- Спомням си, че бяхме прибрали от чужбина аз и А. за смяна на личната карта на А., защото изтичаше. Беше май месец, преди Гергьовден. Беше 2018 година мисля. Понеже наши приятели и роднини се радваха, че сме се прибрали дойдоха да ни видят в къщи, дойдоха в къщи.

Ние бяхме замаяни от завръщането си. А. беше купил алкохол – бира. Беше седнал при тях и не беше изпил много – най-много една бира да беше изпил.

Много бързо после се стекоха нещата. Тъкмо приспивах дъщеря ми и по едно време чух, че хората викат, тичат, А. отишъл да върне шишетата на И., беше с негов приятел А. Ч., който беше на сбирката. По едно време чух че хората викат „Уби го, уби го“. Аз изтичах да видя какво става и видях А. на земята, лежи на земята, целият облян във вода, беше мокър. Изтичах до вкъщи, взех едно яке, завих го, целият се тресеше, беше му студено. Не беше в съзнание все още. Попитах го, прошепнах му в ухото „Какво стана?“. В първият момент не бях забелязала, че има рана на главата. Той ми каза само „И. ме удари“. След като си изцапах ръцете с кръв забелязах раната на главата му. С ръка му повдигнах косата така нагоре /показва погалване от челото към темето/ и така си изцапах ръката с кръв. Не го питах друго нещо, защото той не можеше да говори, пелтечеше, не беше в съзнание. Само очите му бяха отворени. Имаше много хора покрай него. Там беше А. Л., тогава той още следваше, сега вече е лекар. Тогава той му оказа първа помощ. Самият той се обади на линейката да пристигне. А. лежеше по гръб неподвижен, не можеше да се движи. А. Л. ми каза, че му е оказал първа помощ. Аз не бях там докато му е помагал. Докато бях до А. А. ми каза, че му е оказал първа помощ, без да ми каже каква точно помощ му е оказал. Ч. също беше там. И. не беше там, майка му на И. също я нямаше. Полицията дойде преди линейката, аз вече бях там. Линейката пристигна половин час, след като И. беше ударил А..

Полицаите искаха да разговарят с А., но той просто не можеше. Лекарите го 2 прегледаха А.. Сложиха го на носилка и го вкараха в линейката. Той не можеше да говори все още, охкаше, пъшкаше, все още не осъзнаваше къде се намира и какво се е случило с него. Качиха го в линейката, аз се качих с него и го откарахме в Пазарджик в държавната болница. Там ни прие един лекар, не помня името му, мъж беше. Прегледа А., каза, че имал късмет, защото е ударен отгоре на главата и при самото падане е получил втори удар отзад на тила, на самия бордюр. Каза, че е извадил много голям късмет, защото ако ударът е бил с около 2 см по нагоре в главата е щял да остане на място.

Лекарят се опитваше да говори с А., но той пелтечеше. Аз разказах на лекаря това, което съм видяла и заварила на пръв поглед. Когато пристигна линейката А. беше само с отворени очи, дали възприемаше не знам. Като го закарахме в болницата пак беше само с отворени очи, не разговаряше изобщо с лекарите. Лекарят каза, че е получил четири хематома на отворената рана, изчистили са ги. Препоръча и му предписа аналгин при болки, залепи му раната, изчисти я, свърши си работата и му каза да се прибира в къщи да сложим лед не директно върху раната , а увит в някаква кърпа, за да спадне отока. Така и направихме - сложихме му лед на раната и в следващите няколко дни А. само лежеше, не се чувстваше добре. Само вода консумираше, никаква храна. Ако имаше нужда от нещо му се доставяше вътре, но единственото което искаше беше вода. Няколко месеца след като се върнахме в Англия раната му се отвори, но там сигурно от немарливост от наша страна не посетихме лекар. От само себе си се затвори раната. Слагахме му лента на главата. Дадоха ни епикризата от болницата след като си тръгнахме, след това извадихме медицинското , защото по празниците всичко беше затворено. От момента в който пристигнах при А. на място докато отидохме в болницата не е повръщал. Следващите дни също не е повръщал, той нямаше какво да повръща. Не му се ядеше нищо.

В залата влиза адв. Е. – упълномощен защитник на подсъдимия.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К. СВИДЕТЕЛКАТА Б.:

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Аз като отидох при А. той беше със затворени очи, може би пет минути след като пристигнах отвори очи. Говорих с него, след като си отвори очите. Той след като си отвори очите само гледаше, зяпаше, не знаеше какво се е случило с него. Много хора се опитаха да разговарят с него, но на никой нищо не каза. На мен едва ми прошепна, пелтечеше и ми каза „И. ме удари“. В болницата нищо не говореше, аз говорех в болницата. Казах му това, което видях, какво са ми казали самите хора. Докторът попита "Какво се случи" и аз му отговорих - казах му, че има рана на главата, че е ударен от друг човек и че беше в безсъзнание. Самият лекар каза че А. при падането е получил друга рана. Лекарят като му казах, че А. е бил в безсъзнание не е питал никакви подробности. Други изследвания не са му правени. Само ми дадоха епикризата от спешното, нищо друго не са му правили. До ден днешен А. не може да стои на слънце.

3

АДВ. К. :- Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. Ч. СВИДЕТЕЛКАТА Б.:

СВИДЕТЕЛКАТА Б. : Когато го откарахме в спешното е лежал в болница, след това не е бил в болница. Няколко дни след случая заминахме с А. в Англия – когато започна А. да ходи, да разговаря нормално преценихме, че можем да се върнем в Англия, там също няколко дни отсъстваше от работа. Месеци след случката му се отвори раната. След като се прибрахме от болницата А. дойде в съзнание – в смисъл вече можеше да говори, роднини ни прибраха от болницата. Майка му и баща му също дойдоха в болницата.

Носехме го, подпирахме го, държахме го под ръка, защото нямаше равновесие да не падне. От линейката го свалиха с носилката когато пристигнахме в спешното.

АДВ. Е. : - Нямам въпроси към свидетеля Б..

ПОДСЪДИМИЯТ : - Нямам въпроси към свидетеля Б..

СЪДЪТ ПРИКАНИ ПОДСЪДИМИЯ, ако желае да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ:- Ще дам обяснения. На 04.05.2018 година бях си в моя магазин, продавах си зад щанда. Магазинът е в Ч., в моя дом, на адреса, на който живея се намира магазина. Слушам отдалеч А. Я. почна да псува.

Спря се пред магазина А. Я. с А. Ч. и почна да псува „Излез вънка, бе нещастник, измамник, ти ли си най-големия в тая махала, излез отвън да ти потроша кокалите!“ Имах вътре клиент в магазина, но не помня кой.

Предполагам, че майка ми излезе и погледнах през прозореца и видях, че го е прегърнала и го подбутва няколко метра от вратата и му вика „А.е, пил си моето момче, тръгвай си, иди си легни, утре сутринта като станеш, ще се разберете с И.„ . Той се отскубна от майка ми и вика „Аз защо не влезна вътре да му потроша кокалите и деба мамицата му деба и детенцето му деба“ Аз излезнах пред вратата на магазина и той със засилка ми нанесе удар в окото, опитах да му отвърна на удара, той ме удари втори път в корема, присвих се надолу и той започна да ме удря в областта на бедрата. На вратата беше подпряно едно дърво и инстинктивно взех дървото и се обърнах със замах и исках да го уплаша и да предотвратя удара – ударът попадна в главата. А. Л., неговият братовчед, го е хванал, закара го на 7-8 метра от магазина, има едно тротоарче и го остави да лежи. Чух по едно време, че викат „вода,вода“, отворих вратата и казах на А. Ч., че има една кофа да налее вода и да го лисне. Взех телефона и се обадих на кварталния, казах му на М. Т. „М., ударих А., събраха се много народ, може ли да дойдеш“. Той каза „Наблизо съм и до няколко минути идвам“. Затворих телефона и влезнах в къщата, защото през това време тълпата беше голяма. Роднините на А. се бяха стекли всичките, почнаха да блъскат по вратата на магазина, да трошат пейки, всичко. Децата също влезнаха вътре, бяха уплашени. След няколко минути Т. дойде при мен и ми вика “И.е, откараха А. с Бърза помощ“. Питах го как е положението и той каза, че е адекватен и това някак си ме успокои. Това на А. не му е за пръв път. Това му е втори път. Няколко месеца преди тази случка 4 пийнал, почерпен пак постъпи така. Пред вратата се заяжда, хвалил се на хората, че щял да ме набие, постигна целта си. Страх ме е за живота от тези хора. За мен те са опасни хора – те са двама братя и баща. Те като се напият се бият помежду си. По принцип с А. сме приятели и братовчеди. Имаше един случай когато беше бил един възрастен човек. За мен тези хора са опасни и не спират и не спират да ме заплашват, продължават.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ч. ПОДСЪДИМИЯТ ОТГОВАРЯ:С баща ми сме водили дело, опитал се е да ме удари, има досъдебно производство за това, мисля, че е приключило. Когато бяхме двамата с А. около нас имаше и други хора, той постоянно ме удряше по бедрата и аз си мислех, че ме удрят и други хора. Докато ме риташе по бедрата се бях присвил, с колена на земята и си държах ръцете на главата и той ме риташе в бедрата. Това се случваше пред вратата на магазина. Дървото беше на не повече от 30 см от мен. Аз бях на 30-40 см от вратата. Тя беше отворена, дървото беше подпряно на вратата.

Вратата е алуминиева дограма, има един праг около 5 см вертикален и дървото беше подпряно на този праг. Аз като излезнах вратата си беше отворена, дървото си беше, защото с него подпираме тази врата, за да не се затваря. Май месец, хубаво време, вратата си е била отворена. Като го ударих с дървото после не помня какво направих с него – оставих го, не помня. Не съм се прибрал с него. Телефонът ми беше в джоба, обадих се на полицая и се прибрах вътре.М. Т. ми вика „какво става“. Казах, че ударих А. и не му знам какво е положението, казах му да дойде, защото знам какво е в тези махали, родата му е голяма и ще дойде. Казах му, че ме е страх и да дойде. Той каза, че ще дойде след няколко минути. Аз не го видях кога е дошъл, защото се прибрах вътре. Външната врата беше заключена, чичо ми беше на вратата.

Аз, майка ми и децата бяхме вътре заключени. Аз не съм заключил вратите.

Заключих вътрешната врата с ключ. М. се яви в коридора и как да не му отворя. Тоя райбер е такъв, че можеше да си мушнеш ръката отвън и да си отключиш. – този райбер е на външната врата. Аз както бях присвит, както описах, взимах дървото и обръщайки се, с мисълта да предотвратя удара, замахнах и ударът му попадна /Сочи вляво темето на главата/. Аз бях приклекнал, посегнах с дървото, взех го, завъртях се /показва завъртане по часовниковата стрелка и замахнах с дясната ръка/ След това обясних А. стоеше от лявата ми страна, риташе ме с ритници, прав беше той. Аз бях приклекнал и при изправянето ми, завръщайки се с дървото, то попадна в главата му. Аз видях, че ударът попадна в главата/ тук някъде сочи лявата страна на темето/, не съм видял точно къде в лявата му страна, но ударът беше в главата. Аз исках просто да го изплаша, а не да го ударя. Не мога да кажа дали силно съм замахнал. Просто както се завъртях, без да прилагам физическа сила, го ударих с дървото. Нямах цел да прилагам сила, просто при самоотбрана, без никаква сила да налагам. Дървото беше 40 см от строителна метла. Диаметърът на дървото да е бил Ф20 или Ф25 на това дърво. 40 см е дължината на дървото. Тази дължина позволяваше от прага на дървото да се подпре вратата.