Решение № 27 от 13.02.2023, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сливница, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100391 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 130460283 (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, чрез пълномощника адв. Г. срещу Г. Д. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.

Д., ж.к. .............“ № 21, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 736,39 лева, от които 340,59 лева, представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси по договори за предоставяне на мобилни услуги от 17.01.2016 г. и допълнително споразумение към него от 17.06.2018 г. за мобилен номер ***; договор за мобилни услуги от 17.06.2018 г. и допълнително споразумение към него от 07.08.2018 г. за мобилен номер *** и по договор за мобилни услуги от 13.11.2018 г. за мобилен номер *** и 395,80 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 17.06.2018 г. и 13.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали договорни правоотношения с предмет – предоставяне на мобилни услуги и предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue по силата на следните договори:

Договор за мобилни услуги от 17.01.2016 г. и допълнително споразумение към него от 08.06.2018 г., по силата на които ответникът е титуляр по предпочетения мобилен номер 359892908284 и предпочетен абонаментен план „Тотал 36.99“ за срок от 24 месеца до 08.06.2020 г.

Договор за лизинг от 17.06.2016 г., по силата на който е взел мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер 1 на 19.79 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Втори договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. за ползването на мобилен номер 359898907423, с предпочетен абонаментен план Internet 6500, със срок на действие 24 месеца до 17.06.2018 г. Правоотношенията между страните били подновени, чрез подписано допълнително споразумение към договора за мобилни усллуги от 07.08.2018 г., с предпочетен абонаментен план Интернет по мярка 1.99 лв., със срок на действие 24 месеца до 17.06.2020 г.

Договор за мобилни услуги от 13.11.2018 г. за ползването на мобилен номер 359899121855, с предпочетен абонаментен план „Тотал 12.99 лв.“, със срок на действие 24 месеца до 13.11.2020 г.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от мобилния оператор услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 005521094. Съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребител, като съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

За потребените от ответника услуги за периода от 18.10.2018 г. до 17.02.2019 г. мобилният оператор е издал 12 броя фактури за ползвани от ответника мобилни услуги за трите номера, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11/2018 г., за месец 12/2018 г., и за месец 01/2019 г., чиято обща стойност след извършена корекция възлиза на 340,59 лева.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника и на основание т.

11 от договора във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г. Д.. След прекратяване на отношенията операторът е издадена крайна фактура за сумите: 340.59 лева - за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 395.80 лева за незаплатени лизингови вноски и 124.92 лева - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, която не се претендира. На основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 03/2019 г.

Твърди се в исковата молба, че въпреки неизплатената лизингова цена, устройствата не са върнати на оператора, а и е налице обща изискуемост, поради изтичане на договора за лизинг, както и не са заплатени сумите по дължимите фактури.

Тъй като ответникът не заплатил претендираните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 458 / 2020 г. по описа на РС – гр. Сливница. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника пир условията на чл.47, ал.5 ГПК. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземанията.

Ищецът претендира и разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба особенията представител на ответника адв. Г. от САК е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е частично основателен, тъй като плащанията на месечните абонаменти представляват периодични такива и задълженията на ответника са частично погасени с изтичане на тригодишна давност. Според адв. Г. погасителната давност за част от задълженията, е настъпила на 17.01.2019 г.

2

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 29.10.2020 г. в полза на ищеца заповед № 267 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството му на доставчик на мобилни услуги /мобилен оператор/ и ответника в качеството му на потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне мобилни услуги; 2/ ищецът да е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги съобразно избран абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ размерът на дължимата от ответника цена.

От представения по делото договор за мобилни услуги № 614865034 от 17.01.2016 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер 005521094/ мобилни услуги за мобилен номер *** срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е подновен с Допълнително споразумение от дата 08.06.2018 г., сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма Тотал 36,99, с уговорен срок на действие – до 08.06.2020 г.

От представения по делото договор за мобилни услуги № 615796293 от 17.06.2018 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер 005521094/ мобилни услуги за мобилен номер *** срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е подновен с допълнително споразумение от дата 07.08.2018 г., сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма Интернет 6500, с уговорен срок на действие – до 07.08.2020 г.

От представения по делото договор за мобилни услуги № 620812900 от 13.11.2018 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя на ответника /с абонатен номер 005521094/ мобилни услуги за мобилен номер *** срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при избрана абонаментна програма Тотал 12,99, с уговорен срок на действие – до 13.11.2020 г.

Въз основа на посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абонатаответник № 005521094.

Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи на договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.

По делото са представени предварително установени от ищеца общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от 10.09.2010 г./.

Общите условия към договора са задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – подписана декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т.

26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на 3 потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното възнаграждение след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и възнаграждението се дължи за получените мобилни услуги, предмет на договора.

По делото са представени дубликат на фактура № ********** от 18.11.2018 г. за сумата 139,97 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси и лизингови вноски за периода 18.10.2018 г. до 17.11.2018 г.; дубликат на фактура № 7282128584 от 18.12.2018 г. за сумата 267,42 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за периода: 18.11.2018 г. до 17.12.2018 г.; дубликат на фактура № 7283487614 от 18.01.2019 г. за сумата 339,24 лева с ДДС относно разговори, данни, съобщения, месечни и еднократни такси за периода: 18.12.2018 г. до 17.01.2019 г.; дубликат на фактура № 7284885883 от 18.02.2019 г. за сумата 340,59 лева с ДДС относно месечни и еднократни такси за периода: 18.01.2019 г. до 17.02.2019 г. Във всяка от фактурите се претендира и сумата от предходния период, както и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство.

По делото е представен и дубликат на фактура № 7286214355 от 18.03.2019 г., издадена след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и Г. Д. Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, която фактура включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 124,92 лв., предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски в общ размер на 395,80 лв., както и задължения от предходен период в размер на 340,59 лв. с ДДС.

Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от това дали са осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на ответника посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед което искът може да бъде основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по договора. Тези изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе изготвено заключение на вещо лице по ССчЕ.