Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4753 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47043/2022
Вид
Решение № 4753
Подписан
27.03.2023
Състав
ПЕТЪР САВОВ САВЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4753 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110147043 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 27.03.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на двадесет и трети март 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 47043/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 631,53 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 132,74 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД 1 за сумата от 27,39 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7,11 лв.

Ищецът „, твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на ответниците К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Д. В. В., ЕГН:

**********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 631,53 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 132,74 лв.

Ищецът „, твърди, че за периода юли 2019 г. – април 2020 г. е доставял услугата „дялово разпределени“ на ответниците К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Д. В.

В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, на същия адрес.

Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 27,39 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 7,11 лв.

Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник, сумите в размер на 631,53 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 132,74 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Моли още да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник сумите в размер на 27,39 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. – април 2020 г. , и в размер на 7,11 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г.

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ: ,, който не оспорва предявения иск.

Ответниците оспорват изцяло исковете по съображения, изложени в отговор на исковата молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност. Претендират деловодни разноски.

2

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от приложените под л.л. №№ 32-33 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът обсъжда и протоколното определение от съдебното заседание от 23.03.2023 г. , с което е отделен като безспорен фактът, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник.

Видно, от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 631,53 лв. – колкото е претенцията.

Видно, от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, ответниците не са заплатили процесни вземания.

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по- 3 горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 32-33 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода май 2018 г. – април 2020 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия, цената на която възлиза на 631,53 лв. – толкова, колкото се твърди в исковата молба. В този смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната главница: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-годишна давност се възприе и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че искът за главницата се погасява с изтичането на 3-годишна давност. И тъй като, в конкретния случай, най-старото претендирано вземане е за периода май 2018 г. , а исковата молба е депозирана на 31.08.2022 г. , то задълженията за главница за периоди преди 31.08.2019 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл, доколкото искът за плащане на главницата е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност задължение за плащане на главница възлиза на 330 лв. При определяне на този размер съдът взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност, както и приетия размер на задължението за главницата за процесния период. Следователно, искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е основателен до размера от 330 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от 4 деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва за забава, а именно - 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , ответниците са в забава. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 132,74 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както приетата по делото главница /непогасена по давност/, така и периода, за който се начислява лихвата.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната лихва: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай, най-старата дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2019 г. , а исковата молба е депозирана на 31.08.2022 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 31.08.2019 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, биха били погасени по давност. Това, обаче, не е станало, доколкото началния период на лихвата е в рамките на посочения 3-годишен давностен срок. В този смисъл, доколкото искът за плащане на лихва за забава е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на лихвата за забава възлиза на 65 лв. При определяне на този размер съдът взема предвид присъжданата главница и намалява съразмерно лихвата, поради акцесорния характер на това вземане. Следователно, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен до размера от 65 лв.

Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник. Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск съобразно с квотата си.