Решение № 468 от 08.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Б., 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200501091 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от АР. Ш. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.С., ул.“Л.“ № 6, чрез пълномощника адв. И.И. против Решение № 8551/27.10.2021г., постановено по гр.д. № 255/2020г., по описа на Районен съд Г.Д., с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения – нарушение на принципа на равенство на страните посочен в чл.9 и чл.56 от ГПК. Излага се в жалбата, че съдът неравнопоставено е приел, че ответника не е реализирал предоставената му възможност да ангажира гласни доказателства в с.з. на 27.09.2021г., като е игнорирал изричното изявление на явилия се адв. Й.Б., който ясно и недвусмислено е посочил, че не е успял да се свърже с клиента си за да го уведоми, че следва да бъдат заведени свидетели. Посочва се, че съдът е следвало да съобрази, че ответника не е бил редовно уведомен да води свидетели, поради това е нарушен принципа за равенство на страните, като са му ограничени правата на защита по направеното изрично възражение за придобивна давност по чл.79 от ЗС и валидното му право на владение върху процесния имот.

На второ място в жалбата се излага, че при внимателен прочит на показанията на допуснатите до разпит свидетели на ищеца, еднопосочно и категорично се установява, че жалбоподателя владее и ползва собствения си имот ПИ – 1093 по плана на с.С., общ. С. при тези граници, при които е в момента и че това е така от повече от 30 години. Заявено е, че и двамата свидетели са категорични в показанията си, че между ответника и праводателя на ищеца никога не е имало спор нито за площ, нито за граница между имоти ПИ 1093 и ПИ 1097. Поддържа се, че съдът е следвало да съпостави техните обяснения с представеното и прието от него заключение по СТЕ, в което по категоричен начин е установено трайно ограничаване на имота на ответника с изградени и материализирани огради, като дори и проследено и през периода на Заповед за ЧИРП от 1971 г. и там отново имота на ответника е в тези граници, което е аргумент, че е основателно направеното изрично възражение за 1 изтекла придобивна давност. Сочи се, че свидетелите на ищеца са установили, че с праводателите му спор не е съществувал, владението на ответника е било явно и открито до момента в който ищецът го е придобил. С оглед на това се посочва, че е налице валидно правно основание ответника да бъде признат за собственик на спорните 97 кв.м. от имот с пл.№ 1097, от кв.40 по плана на с.С. на основание давностно владение. На следващо място в жалбата се излагат доводи, че предявения иск е неоснователен, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява изтекла в полза на ответника придобивна давност на спорното място, като в тази насока от заключението на СТЕ се установява, че ищецът ползва площ от 536 кв.м., като в границите на собствения му имот попада площ от 445 кв.м., поради което не е доказал право на собственост на основанието на което претендира, като не е установил пълен обем на собственост на 92 кв.м., посочени като спорно място, понеже присъединени към ползваните от него реално 536 кв.м., общия обем на площта възлиза на 628 кв.м., а не колкото е посочено в исковата молба. В жалбата се излага, че възприетото от съда като пълно и точно изготвено експертно заключение е неправилно, тъй като в същото липсва извършено замерване чрез проба за трасиране на имотите с ъгломерна техника /тотална станция/, която да е привързана към държавната триангулация, развиване на полигонова мрежа, както и използван вариант за трасиране на имотите по GPS координати.

Излага се, вещото лице не е изпълнил някои задължителни действия, съгласно чл.14 от Наредба № РД – 02-20-5 от 15.12.2016г. на МРРБ и Наредбата за вещите лица, а именно не е направено заявление до „Геокартфонд“ към АГКК София, с цел получаване на заверено копие от КРП 1960 г. на С. за процесните имоти. Плановете там са изчертани на картон, който е каширан- подплатен с алуминиев лист, за елиминиране на деформационните процеси от времето; не е изготвен съответно цифров модел на плана от 1960 г., за да се определят точните координати на процесните имоти – парцели, съобразно изискванията за точност на чл.18 от Наредба от 2016 на МРРБ; не е извършено геодезическо заснемане на съществуващите сега материализирани граници на процесните имоти с необходимите геодезически инструменти, обезпечаващи изискуемата точност за отразяването на подробните точки от имотните граници. Поддържа се, че съгласно Наредбата за вещите лица, вещото лице трябва да притежава необходимия съвременен геодезически инструментариум, обезпечаващ изискуемата точност при геодезическите измервания на имотните граници и сгради, като вещото лице е задължено да притежава необходимите умения за работа със софтуерна програма МКАД за изработване на цифрови модели на планове, карти и др., които да съвместява по координати с кадастрални карти на селищата в Р.България. Посочва се, че всяко друго интерпретиране с друга методология води до профаниране на истината и обективната имотна ситуация на място.

Навежда се в жалбата, че ищецът не е доказал две от предпоставките на иска по чл.108 от ЗС, а именно не е установил правото си на собственост на целия ПИ 1097 от кв.40 по действащия план на с.С., с площ от 570 кв.м. при граници и съседи така както е претендирал, и не е установил и доказал, че ответника владее без правно основание спорните 97 кв.м. от описаното дворно място.

С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Г.Д. да бъде отменено като неправилно, и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв. А.К.М.. В същия е изложено становище, че твърдението в жалбата за нарушаване принципа на равенство на страните е неоснователно. По въпроса за допускане на гласни доказателства, съдът се е произнесъл с мотивирано определение, което е съобразено с процесуалния закон и процесуалното поведение на ответника, като съдът е преценил правилно и изявлението на процесуалния представител на ответника, който ясно е заявил че не е успял да се свърже с ответника. Излага се, че нормата на чл.56, ал.2 от ГПК е категорична, че при отлагане на делото, страните които са редовно призовани не се призовават за следващо с.з. Липсват доказателства съдът да е нарушил цитираната норма, или да е допуснал нарушение при събиране на доказателствата от страните. Излага се, че е неоснователно твърдението, че ответникът е водил свидетели в друго с.з., на което водените от него свидетели не са 2 разпитани, тъй като пълномощника на ищеца е направил искане разпита на свидетелите да се извърши след изготвяне и изслушване на заключение по СТЕ. Сочи се, че това е станало с изрично съгласие на ответника, като не го е лишило от възможността да ги води след изслушване на заключението по СТЕ. На следващо място се излага, че са неоснователни твърденията в жалбата, касаещи показанията на разпитаните по делото свидетели, като се сочи, че показанията в частта им, че между ответника и праводателя на ищеца не е имало спор, не са относими към спора. Заявено е, че искът е с правно основание чл.108 от ЗС и целта му е да се установи дали са налице кумулативно предвидените от законодателя предпоставки за уважаването му по отношение на ищеца, като в случая същите са установени, както от показанията на свидетелите, така също и от възприетото от съда и страните без възражения и оспорване, заключение на вещото лице. Излага се в отговора, че абсолютно неоснователно и непочиващо на закона е твърдението, че по отношение на ответника е основателно възражението му за изтекла придобивна давност. Излага се, че е налице законова забрана за придобиване по давност на реална част от поземлен имот, като се цитира съдебна практика на ВКС. Поддържа се, че е неоснователно и твърдението по т.2 от жалбата за неправилност на решението поради неоснователност и недоказаност на иска.

Сочи се, че нито към отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание ответникът не е представил никакви доказателства които да доказват права върху завладяната от него част или да доказват владение на някакво правно основание. На следващо място се излага становище, че са неоснователни твърденията в жалбата относно възприетото по делото заключение на вещото лице. В тази връзка се посочва, че заключението е изслушано в присъствието на страните и техните процесуални представители, същото е възприето без оспорване и възражение от ответника. Във връзка с приетото заключение, ответника не е поискал ангажирането на нови доказателства и /или назначаването на допълнителна или повторна експертиза. Изброените възражения, че в.л. е следвало да извърши определени действия, се излага че са неоснователни, тъй като още при възлагане на задачите към вещото лице ответникът е имал възможност да постави въпроси, които счита за относими, и да поиска вещото лице да изпълни действия, които да предхождат изготвянето на заключението. Излага се, че са неоснователни и твърденията касаещи чл.14 от наредбата, тъй като предмет на производството е поземлен имот, който не е урегулиран. В отговора се посочва, че при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, подробните и последователни разпити на свидетелите и заключението на вещото лице. Предвид изложеното се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като бъде потвърдено постановеното от РС Г.Д. решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя се явява лично и с пълномощник, който поддържа подадената жалба, иска се същата да бъде уважена, и да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно, като бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения в представения писмен отговор, като прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК са събрани нови доказателства. Разпитани са двама свидетели на страната на ответника.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд, който е неблагоприятен за жалбоподателя.

Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на спора по наведените в жалбата доводи приема следното:

3

Производството пред РС гр. Г.Д. е образувано въз основа на постъпила искова молба от А.Б.Ю.., с ЕГН ********** от с.С., обл. Б. против АР. Ш. Л., с ЕГН ********** от с.С., обл.Б..

Твърди се в молбата, че съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 127, том IV, дело № 644 от 07.09.2017 г. на нотариус В.Б., с район на действие РС Г.Д., вписана под № 507 в НК, ищецът е закупил поземлен имот с пл.№ 1097 от кв.40 по действащия план на с.С., с площ за имота 570 кв.м. при посочени граници и съседи. Твърди се, че след закупуването на имота, ищецът извършил геодезическо трасиране, означаване и координиране на имота за да установи точната граница със съседните имоти, като било установено, че ответника се е настанил върху част от собствения на ищеца имот по продължение на цялата западна граница и по този начин е завладял неоснователно площ от 80 кв.м., като пречи на ищеца да ползва пълноценно същата част от имота. Ищецът опитал да се разбере с ответника да освободи заетата част от имота, но той отказал, поради което е предявен настоящия иск.