Решение № 1828 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1828 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106936 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б****, действащ чрез пълномощника си адвокат Х., съдебен адрес: гр. Б****, против С. М. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б*****, с която се претендира осъждането му за заплащане на следните суми: сумата от 9 120 лева с равностойност от 4 662. 98 евро /предвид Закона за въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г./ – главница, представляваща капаро по сключен между страните договор за изработка от 05.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 04.11.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 4 414 лева с равностойност от 2 256. 84 евро /предвид Закона за въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г./, главница, представляваща пълното възнаграждение по договор от 29.12.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2025 г. до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между страните по сключен между тях на 05.12.2024 г. договор за изработка, съгласно който ответникът следвало в срок до 31.01.2025 г. да изработи и монтира мебели – надлежно индивидуализирани в исковата 1 молба, на обща стойност от 15 120 лева. Ищецът заплатил за това капаро в размер на 9 120 лева. След това на 29.12.2024 г. страните сключили и втори договор с предмет – доставка и монтаж на ел. уреди, по който ищецът заплатил 4 414 лева – пълното възнаграждение по договора. Въпреки многобройните разговори и срещи между страните липсвало изпълнение на поетите задължения от страна на ответника и по двата договора, поради което и ищецът развалил договорите и търси връщане на заплатените суми, тъй като ответникът нито изпълнил задълженията си, нито му върнал заплатените суми.

В законноустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който не се оспорва сключването на процесните договори, както и заплащането на сочените от ищеца суми. Заявява обаче, че неизпълнението не се дължи само на негова вина, тъй като ищецът след подписването на договорите, непрекъснато променял размерите и визията на мебелите, което налагало отново всичко да се преизчислява, като ответникът загубил много време в това, през което можел да работи текущата си работа. Поради това и му се дължала сумата от 2 000 лв. с равностойност от евро 1 022. 58 евро /предвид Закона за въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г./, за заплащането на която предявява насрещен иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по насрещния иск, с който се изразява становище за неговата неоснователност, като се излагат доводите на насрещната страна по него в тази насока и се сочи, че ако изпълнителят въобще е започнал работа, то било нормално в хода на същата да се правят съответните доуточнения и изменения, като за това могло евентуално да се дължи допълнително възнаграждение съгласно чл. 23 от ЗЗД, което следвало да стави след съответно изменяне на договора по взаимно съгласие на страните.

Правното основание на предявените главни искове е чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а на насрещния иск е чл. 258, предл. 2-ро от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата молба договор за изработка от 05.12.2024 г., съгласно който ищецът, в качеството му на възложител, възложил на ответника, в качеството на изпълнител, да изработи мебели, срещи заплащане на възнаграждение от 15 120 лева плюс 936. Уговорено е възнаграждението да бъде заплатено по следния начин: 9 120 лв. при сключване на договора, и остатък от 6000 лв. плюс 375 лв., платим при монтажа. Уговорен е срок за изпълнение на поетите задължения от страна на изпълнителя до 31.01.2025 г. Не се 2 спори, че възложителят е заплатил уговореното капаро от 9 120 лв. Не е спорно също така, че на 29.12.2024 г. са сключили втори договор за изработка, по който ищецът е заплатил на ответника уговореното пълно възнаграждение от 4 414. 98 лв., което е изрично посочено в него. Срокът за изпълнение по него също е до 31.01.2025 г.

Безспорно е и че ответникът –изпълнител не е изпълнил възложените му изработки, като договорите са развалени от ищеца, съгласно приложените към исковата молба покани. Със същите е даден срок за изпълнение до 22.10.2025 г. или възстановяване на сумите, като изрично е налице изявление за развалянето им, в случая че не последва изпълнение на поетите задължения.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното.

Безспорно сключеният между страните договор е за изработка и съответно за него са приложими нормите на чл. 258 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изпълни нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение, като в случая ищецът е поел задължението да изработи и монтира мебели и кухненско ел. уреди, за което вече е получил посочени по-горе суми.

В същото време съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическият състав на неоснователното обогатяване в процесния случай включва извършването на престация от страна на ищеца в полза на ответника на основание сключените между тях договори, като по делото в тази насока няма за спор за авансовото плащането на по първия договор на сумата от 4 662. 98 евро, както и за заплащането на възнаграждението по втория договор от 2 256. 84 евро.

При това следва да се изследва отпаднало ли е основанието за плащането им с оглед на твърдението за разваляне на договора. В тази връзка съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е изпълнил в срок поетите с договорите задължения, като самият той не оспорва това обстоятелство. В същото време не са налице твърдения и доказателства за изменение или допълнение на постигнатите между страните договорки по предвидения в договора начин – съгласие на двете страни изразено писмено, досежно срокът или други постигани такива. При това и ищецът валидно, след като е дал подходящ срок за изпълнение, е развалил договорите, поради неизпълнение на поетите задължения от насрещната страна.

Поради това и се налага извода, че сумите, чието връщане се търси, са платени на отпаднало основание и исковете като основателни следва да бъдат уважени.

По отношение на насрещния иск следва да се посочи, че съгласно разпределението на доказателствената тежест е възложено в тежест на изпълнителя да установи свършената от него работа за извършените изчисления и преизчисления във 3 връзка с възложената му изработка на мебели, както и нейната стойност, за което по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, поради което и искът като недоказан следва да бъде отхвърлен. Наред с това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се съгласява на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Т.е. изпълнителят има право да получи възнаграждение за свършената от него работа, като няма надлежни доказателства каква е свършена такава, нито пък се твърди дори защо не е изпълнил изработката на мебелите. Ако сам се е отказал или е налице някаква друга причина за това е следвало да уведоми надлежно възложителя, като в крайна сметка пак не би имал право да получи заплатените му парични суми, а и е могъл да върне същите и да задържи 2 000 лв., които счита, че му се дължат. Отделно от това с оглед естеството на договора за изработка е част от поетите задължения, възложени в риск на изпълнителя, да извърши съответните измервания, а след това да предостави възможност на възложителя сам да избере материал, цвят и т.н., като никъде в договора не е предвидено заплащането на възнаграждение само за тези дейности, още по-малко пък е предвидено заплащането на сумата от 2 000 лв. за това.

С горните мотиви съдът намира, че предявеният насрещен иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответната страна да му заплати сумата от 1 343. 72 евро за заплатената държавна такса и изплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда С. М. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б*****, да заплати на Н. Н. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б****, сумата от 4 662. 98 € /четири хиляди шестстотин шестдесет и две евро и деветдесет и осем евроцента/ – главница, представляваща капаро по сключен между страните договор за изработка от 05.12.2024 г., подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание, поради развалянето на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на подаване на исковата молба на 04.11.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 256. 84 € /две хиляди двеста петдесет и шест евро и осемдесет и четири евроцента/ - главница, представляваща платено възнаграждение по сключен 4 между страните договор за изработка от 29.12.2024 г., подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание, поради развалянето на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на поетите задължения от изпълнителя, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на подаване на исковата молба на 04.11.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 343. 72 € /хиляда триста четиридесет и три евро и седемдесет и два евроцента/ за направените по делото разноски.

Отхвърля насрещния иск на С. М. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

Б*****, против Н. Н. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б****, за осъждането му за заплащане на сумата от 1 022. 58 евро – главница, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от 05.12.2024 г. за свършената от него работа за извършените изчисления и преизчисления във връзка с възложената му изработка на мебели.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5